Иван Портних има магистърски степени по международни икономически отношение от Университета за национално и световно стопанство и по бизнес администрация от Франкофонския институт по администрация и управление в София, както и от Университета в Нант, Франция. От 2001 до 2013 г. е генерален мениджър на „Грандхотел Варна“. През 2011 г. е избран за общински съветник във Варна от листата на ГЕРБ и оглавява нейната група в общинския съвет. На 12 май 2013 г. е избран за депутат от ГЕРБ в 42-ото Народно събрание, но мандатът му е прекратен скоро след това заради участието му в предсрочните избори за кмет на града в края на юни, които печели.

Г-н Портних, тази година Варна работи с бюджет от почти половин милиард лева. Какви са приоритетите на града?

– Бюджетът на община Варна за 2019 година е рекорден – близо 498 млн. лв., и ефектът от изпълнението му ще бъде усетен от всеки варненец. През 2013 г., когато за първи път поех управлението на града, се говореше, че дори макрорамка от 200 млн. лв. е трудно постижима. Факт е обаче, че към днешна дата бюджетът на морската столица е половин милиард, и то без увеличени местни данъци. Устойчивата тенденцията за намаляване на безработицата, дългосрочният кредитен рейтинг на общината – ВВВ, стабилна перспектива, също са доказателства за развитието на морската столица. Всичко това е добра основа за изпълнение на нашите приоритети – създаване на модерна градска среда, изграждане на съвременна образователна, социална, културна и спортна инфраструктура.

Инвестиционната ни програма е с проекти по оперативна програма „Региони в растеж“ на стойност 85.6 млн. лв., с резервни за още 42 млн. лв. Общо за текущия програмен период сме договорили и са в процес на реализация 20 проекта, на обща стойност близо 150 млн. лв. Отделно от това в капиталовата програма има средства за ремонти на малките улици, за изграждане на нови паркоместа в междублоковите пространства, на нови зони за отдих, на детски и спортни площадки, за озеленяване. Започнахме изграждане на рибарското пристанище, за превръщането на Аспаруховия парк във втора Морска градина. Изграждаме три нови спортни комплекса в града. Мисля, че показваме едно ударно темпо на обновление на града, защото Варна няма време за губене.

Безспорно най-големият инфраструктурен проект в града е булевард „Васил Левски“. Какви проблеми решава той?

– Булевард „Васил Левски“ е най-мащабният проект, реализиран през последните десетилетия във Варна. Замислен отдавна, той не е бил изпълнен заради сложността на техническото съоръжение и необходимостта от сериозен финансов ресурс. Благодарен съм, че правителството и лично премиерът Бойко Борисов подкрепиха Варна и ни дадоха кураж да се справим с това предизвикателство. Радвам се, че днес варненци и гостите на града имат една полезна придобивка, която осигурява възможност за бързо преминаване под три основни булеварда – „Цар Освободител“, „Сливница“ и „Владислав Варненчик“. Реално по новото трасе градът може да се прекосява за по-малко от 10 минути. В момента булевардът е пуснат с временна организация, тъй като има довършителни дейности, които скоро ще приключат. Проектът „Булевард Васил Левски“ е част от усилията ни за облекчаване на трафика. Другата нова придобивка е пробивът на бул. „Сливница“ с ул. „Атанас Москов“, който сега ще продължим с качване на магистралата от ул. „Атанас Москов“. Така ще осигурим дублираща пътна артерия на бул. „Владислав Варненчик“.

Каква е позицията ви за бъдещето на пристанище Варна-изток? То е държавна собственост, но е важна визията на местната власт?

– Моята позиция винаги е била ясна – отваряне на Варна към морето. Реализираме я стъпка по стъпка – с новото рибарско пристанище в Аспарухово, с разширяването на социализираната зона на пристанище Варна-изток. Смятам, че на пъпа на града е абсурдно да се товарят зърно и скрап – защото това е дейността на пристанище Варна-изток. Прахът, замърсяването на въздуха, тежкотоварният трафик, зърновозите, задръстванията по Аспаруховия мост и по бул. „Девня“, разбитата улична инфраструктура са само част от последствията. И печалбата за държавата е много по-малка от нанесените щети. Така че пристанищните дейности трябва да бъдат преместени, повтарям го от шест години и позицията ми е ясна и категорична. И това не е някакво хрумване – има десетки примери в Европа за социализация на такива зони и превръщането им в част от градската среда. Някога пристанищата са създавали градовете, днес градовете влизат в пристанищата.

В тази връзка предстои ли разширяване на зоната?
Полагаме и усилия за привличане на цифрово предприемачество, защото Варна е привлекателна с кадрите, които осигуряват нашите университети и гимназии.

– Отворената зона на пристанище Варна-изток вече се припознава като любимо място както от варненци, така и от гостите на града. Тя е доказана потребност, хората я искат, затова продължаваме да работим за разширяването й в добра координация с министерството на транспорта, с пристанището. В момента се разчиства територия от близо 45 дка, прокарват се подземни комуникации. Зоната е в съседство с интересни културно-исторически обекти – като големите и малките римски терми, военноморския музей, затова трябва да бъде част от пешеходния ринг на града. В по-далечна перспектива знам, че се работи по генерален план за цялостното развитие на пристанище Варна, има проект за удълбочаването на каналите и развитието на пристанище Варна-запад. Смятам, че за освободената от мощности зона трябва да има международен конкурс, с предвиден нов пасажерски терминал, експоцентър, зони за развлечения, спорт. Убеден съм, че така тя ще се превърне не само във визитната картичка на Варна, но и на България. И ще продължа да работя за това.

Една от каузите на вас и на вашия екип е „Варна – град на знанието“. Какво се крие зад този слоган?

– Развитие на образованието, използвайки целия ресурс на града – университети, училища, академична общност, на образователната инфраструктура, привличане на фирми от цифровата икономика. По традиция и тази година функция „Образование“ е с най-голям дял в бюджета на Варна – 35% от общата макрорамка. И тук не говорим само за подобряване на материално-техническата база на училища и детски градини, но и за осигуряване на възможности за обучение и развитие на младите хора, на преподавателите. Успоредно с това напредва работата по изграждането на модерен образователен кампус – с нова сграда за математическата гимназия, с обновени бази на професионалните гимназии. Полагаме и усилия за привличане на цифрово предприемачество, защото Варна е привлекателна с кадрите, които осигуряват нашите университети и гимназии. Не случайно морската столица бе избрана от Европейската комисия за дигитален хъб, в който освен общината са включени IT и аутсорсинг компании, стартъпи, представители на туристически компании, на висшите учебни заведения.

capital.bg