Днес се навършват 5 години от наводнението в Аспарухово, което отне живота на 13 души. В храма „Св. Цар Борис“ в Аспарухово беше отслужена заупокойна молитва за душите на загиналите под калта. Беше топъл юнски ден, с нищо не показващ, че след часове, стотици съдби ще бъдат променени, а за някои съдбата беше отредила последно пътуване. Към 18:30 часа след пороен дъжд, придружен от силна буря, приливна вълна с височина 2,5 м, помете всичко по пътя си, уби 13 души, а стотици остави без покрив, без надежда.
Загинаха 4 деца под калта.

По протежението на двата охранителни канала – източен и западен, всичко беше залято с вода, тиня, покъщнина и огромни блокове асфалт. И кал… тонове кал. Стотици коли бяха пометени и изхвърлени на камари в различни райони на квартала. Помня тишината – плашеща, злокобна. Не знаехме какво се случва. Не бяхме виждали такава вода.

Помня виковете на хората отвсякъде, търсейки близките си. Помня кмета, който ровеше земята, в калта, крещейки „няма държава”, търсейки заровени в тинята хора. Помня и как Янко Станев откри трупа на жена, погребана под тоновете кал. В първите минути след трагедията. Спомен за злокобна тъмница, тишина, един бус и един труп.

Помня ужаса в очите им, страха, и безпомощната битка, която водеше кмета с телефон в ръка, търсейки подкрепа. Нищо не е забравено! Злокобната тишина беше взела превес и хората вече не викаха. Беше тихо, много тихо. Бяха осъзнали, че за един миг всичко, което са градили, е някъде в морето или изхвърлено от водата някъде в квартала.

Дори птиците не пееха.

Дойде утрото и моментът на истината настъпи. Навсякъде имаше тонове кал и всяка надежда хората бяха погребали под калта. През цялата нощ в социалните мрежи, хора от различни краища на България се бяха организирали да върнат надеждата на хората. Хиляди доброволци се стекоха на помощ и някак си върнаха усмивката на пострадалите.

Помня как службите работиха рамо до рамо с БЧК, община, доброволци от къде ли не. Върнаха облика на квартала. Хиляди благодарности, няма достатъчно думи, да благодарим на тези момчета и момичета, на всички, които се заровиха в калта и изровиха човешките съдби, погребани под нея.
Аспарухово върна предишния си облик.

Кварталът бързо се възстанови, калта беше почистена, улиците реновирани. Бяха построени два охранителни канала – Източен и Западен със средства от фонд” Солидарност”. С благодарност към доброволците, беше поставен постамент на доброволеца в Аспарухово. С благодарност от Община Варна към всички знайни и незнайни кални лица, които подадоха ръка на пострадалите.

Аспарухово вече не е същото и никога няма да бъде.

Но споменът, все още така горчи.
Виновни няма.

Геновева Михайлова

dnesplus.bg