Мери Луиз Стрийп, по-известна като Мерил Стрийп, е легендарна американска кино и театрална актриса. Считана е за „най-добрата актриса на своето поколение“. Стрийп е известна най-вече със своите многообразни роли и безупречните трансформации в персонажите, в които се превъплащава.

Ражда се на 22 юни 1949 г. в Съмит, Ню Джърси. Майка и е Мери Улф – хужодник и художествен редактор, а баща и Хари Стрийп е фармацевт. Мерил има двама братя – Дана Дейвид и Хари Уилям III. Мерил е отгледана като презвитерианка и израства в Бернардсвил, Ню Джърси, където посещава местната гимназия. Стрийп започва своята кариера на Ню Йоркската сцена в края на 60-те години на миналия век и участва в няколко Бродуейски продукции.

Получава бакалавърска степен по актьорско майсторство от Васар Колидж през 71-ва г. По-късно става магистър по изкуства в Йейл. Докато е там, играе най-различни роли на сцената: от Елена в „Сън в лятна нощ“ до осемдесетгодишна жена в инвалидна количка. През 70-те години Мерил се появява в киното и нейната звезда изгрява, започвайки да печели редица големи отличия. Стрийп е номинирана за Оскар общо 19 пъти, от които печели 3 пъти.

През 77-ма Робърт де Ниро забелязва Мерил в Бродуейска постановка по пиесата на Чехов „Вишнева градина“ и я кани във филма, с който Стрийп пробива на следващата година – „Ловецът на елени“, за който получава първата си номинация за Оскар за най-добра поддържаща роля.

Във филма също така участва и Джон Кадзале – първата любов на Мерил, с когото живеят заедно едва 3 години до неговата смърт от рак на белите дробове, тя е с него до последно. През 78-ма година се жени за скулптора Дон Гъмър, като заедно имат общо 4 деца, като 2 от дъщерите им – Мамие и Грейс, също вървят по стъпките на майка си и се занимават с актьорско майсторство.

През 79 г. идва и лентата, която носи на Стрийп първият и Оскар – „Крамър срещу Крамър“. Като истински хамелеон Мерил прекарва 80-те, превъплащавайки се в най-разнообразни роли.

Втория си оскар, за най-добра актриса, печели с филма Изборът на Софи от 82-ра. Наближавайки 40-те си години продължава да намира предизвикателни роли. Нещо, с което повечето холивудски актриси се затрудняват. Получава номинации за филмите Пощенска картичка от Ръба, Мостовете на окръг Мадисън и Музиката на сърцето.

След настъпването на новото хилядолетие Стрийп продължава да е все така ангажирана. Печели следващият си Оскар, заедно със Златен Глобус за ролята си в Дяволът носи Прада.Следващото голямо признание идва за филма Желязната Лейди, където се привъплащава в ролята на пившият министър-председател на Англия – Маргарет Тачър. Той й носи и третият Оскар.

Споделено от Мерил Стрийп:

„Младите жени не трябва да се притесняват толкова много за теглото си. Момичетата прекарват твърде много време в притеснения покрай това. Има много по-важни неща за мислене. На младите мъже, а също и жени, ще кажа, че това, което ви прави различни и странни, е вашата сила. Всеки иска да изглежда като изваден от калъп, но всъщност хората, които изглеждат различно, биват забелязвани. Преди мразех носа си. Вече не. Сега го приемам такъв, какъвто е.“

„Да слушаш – това е всичко. Да слушаш – това е цялата тайна. Преди и по време на работа, с децата си, със съпруга си, с майка си, с баща си… Това е всичко, защото така можеш да научиш всичко!“

„Всичко, което ни прави щастливи, е много просто: любовта, сексът, храната. Всичко останало – властта, влиянието, силата – всички тези неща могат да вземат превес над това, което наистина си струва в живота. Но докато имаме какво да ядем и покрив над главата си, докато жизнените ни нужди са задоволени, това, което ни прави най-щастливи, е много просто.“

„Да платя две хиляди евро за една чанта? По-добре да си нося козметиката в зъбите.“

„Моят съвет: не губете време да се тревожите за кожата или теглото си. Развивайте способностите си, това, което ви е дадено на тази земя.“

„Мисля, че трябва да намериш собствения си път. Собствените си правила. Всеки има собствено разбиране за себе си и на него трябва да разчита. В крайна сметка, важното е това, което изглежда правилно за теб. Не това, което майка ви е казала. Не това, което една актриса ви казва. Не това, което някой си ни е казал, освен ако не е онова малко спокойно гласче вътре в нас.“

„Просто се отпуснете и се възползвайте от всичко.“

„Трябва да приемете остаряването. Животът е скъпоценен и когато сте загубили много хора, тогава осъзнавате, че всеки ден е подарък.“

„Винаги си спомням думите на Катрин Деньов: „На определена възраст жената трябва да избира – или лицето, или фигурата“. Избрах лицето. А останалото… Седя върху останалата част.“

ARTday.bg