Събота сутрин е, когато екипът на „Капитал“ пристига в село Неофит Рилски, за да се срещне с доцент Николай Нинов – един от инициаторите на проекта, заедно с изпълнителния директор Ивелин Михайлов. Строителните дейности са на високи обороти, защото до откриването на първия етап от парка остават по-малко от два месеца. Нинов се появява, но обиколката на огромната строителна площадка се прави с Роман Георгиев, заместник-управител в дружеството.

Георгиев е запален историк. Показва в детайли къде кое трябва да се намира и обяснява, че слабият напредък въпреки строежите от две години насам се дължи на това, че по-голямата част от дейностите всъщност са под земята като прекарване на тръби. Освен крепостта, кръстена „Баба Вида“, която играе ролята на вход, е почти готов и тракийският тюрзис (царска резиденция – бел.ред.), който в средата на май, още преди откриването, вече се използва като декор за бъдещия филм „Диви и щастливи“. В селото от 2016 г. работи и Неолитното селище, дело на същия екип.

Дори далеч от завършен, паркът изглежда внушително. Що се отнася до автентичността, която изглежда пожертвана на някои места, екипът казва, че търси широката публика сред туристите, а не тази на „традиционно дребнавото общество“ на историците. Средства поне на пръв поглед не се пестят и споменатата тракийска резиденция например е направена от мрамор.

Как 1 лев става 250 лева

Всъщност отвън всичко изглежда наред – докато не стане дума за финансирането на проекта. В интернет форумите вече от години се обсъжда дали това е добра инвестиция. Преобладаващото мнение е, че има огромни сигнални лампички. Първата е начинът, по който дружеството набира пари. „Исторически парк“ има емитирани първоначално 50 хил., а след това 1 млн. акции с номинал 1 лв. Всички те са изкупени и от документите от последното събрание на акционерите личи, че 838 200 акции от всички са собственост на четирима души – Николай Нинов, Силвия Попова, Николай Хитов и адв. Анатоли Савов, но от протоколите на общите събрания и присъствалите на тях не става ясно как са разпределени те и в кои лица са останалите. Въпреки това обещанието на изпълнителния директор Ивелин Михайлов, публичното лице на проекта, е, че малките инвеститори ще имат начин да влияят на взимането на решения (виж интервюто).

Интересен е начинът, по който се продават акциите и съответно цената им. От емитирани 1 млн. акции целта на мениджмънта е да се продадат 350 хил. от тях, като даден инвеститор трябва да си купи поне 200 бр. акции. В началото цената на един такъв пакет е 36 хил. лв. След това тя става 42 хил. лв., а днес вече е 50 хил. лв., или 250 лв. за акция. Това означава, че теоретично компанията има пазарна капитализация от 250 млн. лв. По същия начин обаче би могла да бъде и 500 млн. лв. или дори милиард.

Цената на акциите се определя не по някакви ясни критерии, а само според решението на набиращите капитал. Освен това няма обявена процедура по набиране на капитал, което означава, че дори и някой да купи акции, това може да стане от съществуващ акционер, което означава, че парите ще постъпят в него, а не в касата на дружеството.

В случая инвеститорите си ги купуват от физическо лице, най-често представител на консултантската фирма „Тогедър“, в която Ивелин Михайлов е директор, срещу 250 лв. Вместо да се издадат нови акции, всички пари се вливат в една обща сметка.

Във форумите в интернет могат да се намерят дори празни форми на договорите, които подписват кандидатите за акционери – проста бланка за прехвърляне на ценни книжа на каквато цена бъде написана в него.

Има различни ясни механизми, по които компании, търсещи капитал, могат да наберат такъв – единият от тях е през фондовата борса. Може би причината „Исторически парк“ обаче да не е направил първично публично предлагане е, че компаниите, които излизат на борсата, подлежат на регулация и подобни ценови механизми не биха били възможни.

В отговор на запитване от „Капитал“ Комисията по финансов надзор отговори, че по нейните критерии предлагането на акции на дружеството не представлява публично предлагане на ценни книжа, защото „на страницата не е налично предложение за инвестиране“, следователно кръгът от лица, към които е насочено, е под изискваните от закона 150 души и не попада в нейните правомощия. Това е формално разглеждане на закона, но помага на „Исторически парк“ да избегне регулациите.

Комисията не греши, но отново, само формално – в момента на сайта на парка действително няма предложение за продажба на акции. В архивите на интернет обаче ясно може да се види как е изглеждала страницата за инвеститори в края на 2017 г., както и как информацията от нея градивно изчезва в продължение на месеци, до днес, когато след пълен редизайн на сайта вече не съществува.

Не акционери, а съдружници

Самият Михайлов обаче не крие, че общо инвестиралите са хиляда души, някои от които с крупни суми до 1 млн. лв. Това не може да бъде верифицирано по очевидни причини, не е отразено и в Търговския регистър. Самият той се разминава в твърденията – през септември 2017 г. казва, че „Исторически парк“ вече е продал 250 хил. акции на дребни инвеститори и остават още 100 хил. Две години по-късно казва пред „Капитал“, че продадените на дребни инвеститори са 200 хил.

Обяснява, че гаранцията, че парите ще отидат в парка, а няма да останат в нечия сметка, е самият той и доверието на акционерите в него. Казва, че до момента са събрани 70 млн. лв., а общо имат нужда от 250 млн. лв. Първоначално проектът трябва да струва 100 млн. лв – 50 млн. лв. за общи строителни дейности и 50 млн. лв. за довършителни работи и оборудване.

Самата емисионна цена на акциите изглежда се определя именно така – прогнозната цена на проекта, разделена върху един милион, или броят на емитираните акции. Казва още, че при откриването на парка в края на юни приключва набирането на средства от дребни инвеститори.

В отговор на множество запитвания защо не набира капитал през борсата във видеата си Михайлов обяснява, че БФБ е такава само на думи и никоя голяма компания не е набирала успешно капитал през нея.

Отрича да става дума за публично предлагане, въпреки че видеата му до голя%Bупи акции, това може да стане от съществуващ акционер, което означава, че парите ще постъпят в него, а не в касата на дружеството.

В случая инвеститорите си ги купуват от физическо лице, най-често представител на консултантската фирма „Тогедър“, в която Ивелин Михайлов е директор, срещу 250 лв. Вместо да се издадат нови акции, всички пари се вливат в една обща сметка.

Във форумите в интернет могат да се намерят дори празни форми на договорите, които подписват кандидатите за акционери – проста бланка за прехвърляне на ценни книжа на каквато цена бъде написана в него.

Има различни ясни механизми, по които компании, търсещи капитал, могат да наберат такъв – единият от тях е през фондовата борса. Може би причината „Исторически парк“ обаче да не е направил първично публично предлагане е, че компаниите, които излизат на борсата, подлежат на регулация и подобни ценови механизми не биха били възможни.

В отговор на запитване от „Капитал“ Комисията по финансов надзор отговори, че по нейните критерии предлагането на акции на дружеството не представлява публично предлагане на ценни книжа, защото „на страницата не е налично предложение за инвестиране“, следователно кръгът от лица, към които е насочено, е под изискваните от закона 150 души и не попада в нейните правомощия. Това е формално разглеждане на закона, но помага на „Исторически парк“ да избегне регулациите.

Комисията не греши, но отново, само формално – в момента на сайта на парка действително няма предложение за продажба на акции. В архивите на интернет обаче ясно може да се види как е изглеждала страницата за инвеститори в края на 2017 г., както и как информацията от нея градивно изчезва в продължение на месеци, до днес, когато след пълен редизайн на сайта вече не съществува.

Хан Михайлов

Ивелин Михайлов е представян като двигателя и лицето на целия проект. За хората, които се интересуват от парка, той е буквално навсякъде. Освен с медийни изяви Михайлов запълва времето си, като води редица седмични предавания в YouTube канала на компанията си „Тогедър“: „Големите финансови заблуди“, „За предприемачеството“, „Бедността е болест и ние я лекуваме“ и, разбира се, „Исторически парк – инвестиция с огромен потенциал“. Към тях добавяме и още стотици други клипове, които не са на седмична база. Иначе казано, Михайлов създава толкова съдържание, че всеки влогър би му завидял – особено като се има предвид, че той е и част от борда на директорите в поне толкова фирми, колкото е и броят на видеопоредиците му.

Именно в поредицата за парка вече от години Михайлов опитва да убеди дребни инвеститори в това, че става дума за добра и чиста инвестиция. Обещанието към инвеститорите е, че веднъж след като заработи напълно паркът (което на теория трябва да се случи през 2022 г.), те ще започнат да получават пасивен доход от 5000 лв. на година.

За да се случи това, според изтекъл в интернет бизнес план на дружеството от 2017 г. (Михайлов казва, че има нов) паркът трябва да приеме 300 хил. туристи през първата си пълна година и 600 хил. туристи през четвъртата. Това значи първоначално 800, а после 1600 души всеки ден от годината. Цената на входа ще бъде 35 лв., но това е сравнително малко перо в теоретичните приходи – почти всичко в атракциона, от стрелба с лък до уроци по различни видове занаятчийство, ще струва значителни суми.

Михайлов казва, че това всъщност са консервативни оценки. Прогнозира, че през 2019 г., дори при по-малко от половин година за работа на под една пета от парка той ще приеме 200 хил. туристи. Това ще значи доста над хиляда души всеки ден.

Във видеопредаванията си Михайлов говори за начина на финансиране на проекта – от купуването на акции от физически лица до облигационните емисии с 40 и 20% лихва, които дружеството отпуска в началото на проекта, за да купи земята в село Неофит Рилски. Подобна лихва говори за доста рисков проект, при положение че тези по банковите инвестиционни заеми са около 3-4%, а по корпоративните облигации са малко по-високи.

Според сайта земята, общо 13 декара, е купена през 2014 г., а днес Михайлов казва, че „Исторически парк“ продължава да изкупува земя в селото, защото плановете стават все по-амбициозни.

Съдбата на емисиите облигации е неясна. В един от клиповете си Михайлов казва, че те са погасени, в друг – че част от тях са превърнати в акции (но увеличение на капитала на дружеството с конвертиране в Търговския регистър няма), а пред „Капитал“ – че облигациите са изкупени „от моя фирма или фирма, близка до мен.“ „Изкупени са, за да не увеличаваме броя на акциите. Иначе трябва да го увеличим, да правим административни договорки с другите акционери, на които сме обещали да не ги товарим с допълнителни вноски“, казва той. Според КФН има общо пет облигационни заема, издадени „при условия на частно пласиране“, което също не попада в тяхното поле.

Обръч по български

Въпросът с близките до него фирми и свързани лица е проблем по редица причини. Първият е, че Михайлов е длъжник сам на себе си, което отваря една потенциална вратичка в законодателството. Ако едно дружество фалира, то при ликвидацията на активите пари получават първо облигационерите и чак след това акционерите. В случай че стойността на активите не е достатъчна, за да се покрие всичко, то печеливши са облигационерите, а акционерите по стар български обичай пият една студена вода.

Тук идва втората сигнална лампа. В началото на годината Българската народна банка (БНБ) глоби дружество, в което Михайлов държи 54% от акциите – „Българска парична група“, с 15 хил. лв. Причината е привличане на влогове без лиценз за банкова дейност.

Проблемите не спират дотук. Михайлов, Николай Нинов и други хора в проекта на практика плащат сами на себе си със събраните пари от прехвърляне на акции. След като една акция с номинал 1 лв. се продаде за 250 лв., тя се влива в обща сметка, след което отива за дейности в парка. Там те се поемат от „Трежър“ – дружеството, на което е поверено цялостното художествено изпълнение на проекта. То е собственост 50/50 на Николай Нинов и Силвия Попова. Тъй като те са двама от общо четиримата големи акционери, те са както възложители, така и изпълнители.

Самите акции се продават от консултанти на „Тогедър“ – компания, в която Михайлов е директор. Търсенето на инвеститори е агресивно, като се залага на познати прийоми – от обещания за огромни печалби в бъдеще до по-емоционални подходи на тема патриотизъм и културното развитие на България. Самият Михайлов обаче посочва, че акциите не се продават от „Тогедър“, а от физически лица, които просто по случайност работят като консултанти във фирмата. Голям брой хора като създателя на SmartMoney.bg Стойне Василев, който предупреждава чудещите се дали да инвестират за потенциална измама, стават жертва на лични атаки във видеата на Михайлов.

В интервюто си пред „Капитал“ Михайлов казва: „Рискът за акционерите е аз като изпълнителен директор да не давам поръчки на фирми, близки до мен.“ Добавя още, че „изпълнителите на художествената част в момента са изцяло контролирани, пряко или косвено“ от него. А за инвеститорите казва: „Не бих препоръчал на човек да инвестира в този проект, ако не познава лично изпълнителите.“

Мечтите са безплатни – поне за някои

Никой не може да даде отговор на въпроса колко от парите реално достигат до самия парк, но такива със сигурност има, защото дейностите в село Неофит Рилски продължават.

Междувременно проектът става все по-амбициозен, поне на хартия. Дори без да е готов паркът и без да е направил и един лев приходи от вход, Михайлов и екипът му вече планират допълнително разширение, което да включва конна база, хотелска част „за по-платежоспособните“, организиране на събития и строеж извън сегашните граници на проекта.

Михайлов не дава и ясен отговор как смята да набере останалите 180 млн. лв., след като казва, че няма да бъдат продавани повече акции след откриването през юни. „В момента имам определен капитал, който е заделен за втората част от Историческия парк – той е около 12 млн. Сега август или септември ще го издърпам, когато започнем да правим втората част в самия комплекс, казва той. Така имам на определени места оставен капитал, който ще се вдига, но ако кажа къде точно ще се вдига, това значи да си наруша бъдещите инвестиции в същото място, защото и други хора ще прочетат това интервю, а това нарушава цикъла на умножаване на капитала, който аз съм предизвикал.“

Така, освен че не е ясно дали изобщо има набрани 70 млн. лв., както и колко от тях са инвестирани, не е ясно колко пари ще губи дружеството от облигационните емисии с лихви между 20 и 40%, изкупени от свързани дружества. На този фон Михайлов все пак е учудващо искрен. Като своя професия във Facebook той е записал „продавач на мечти“.

През очите на един инвеститор

Иван Донев* (името е сменено) разбира за „Исторически парк“ от телевизия „Блумбърг“, където Ивелин Михайлов гостува във вече несъществуващото предаване Boom & Bust. „Впоследствие разбрах за канала на „Тогедър“ в YouTube, където имаше доста неща за финансова грамотност, както и специално отделен раздел за парка“, разказва той. „Започнах да преглеждам предаванията още от първия епизод и останах доста впечатлен от размаха, с който се представя проекта.“

Донев остава впечатлен и от партньорите на „Тогедър“ – българските клонове на австрийските застрахователни компании Uniqa и GRAWE. Донев отива и на един от семинарите на „Тогедър“, където се запознава с възможностите за инвестиране в „Исторически парк“ и „Асендинг“ – друга свързана фирма, която се занимава с инвестирането в E поо-емоционални подходи на тема патриотизъм и културното развитие на България. Самият Михайлов обаче посочва, че акциите не се продават от „Тогедър“, а от физически лица, които просто по случайност работят като консултанти във фирмата. Голям брой хора като създателя на SmartMoney.bg Стойне Василев, който предупреждава чудещите се дали да инвестират за потенциална измама, стават жертва на лични атаки във видеата на Михайлов.

В интервюто си пред „Капитал“ Михайлов казва: „Рискът за акционерите е аз като изпълнителен директор да не давам поръчки на фирми, близки до мен.“ Добавя още, че „изпълнителите на художествената част в момента са изцяло контролирани, пряко или косвено“ от него. А за инвеститорите казва: „Не бих препоръчал на човек да инвестира в този проект, ако не познава лично изпълнителите.“

Мечтите са безплатни – поне за някои

Никой не може да даде отговор на въпроса колко от парите реално достигат до самия парк, но такива със сигурност има, защото дейностите в село Неофит Рилски продължават.

Междувременно проектът с%D