100 са самоубийците във Варна само за първите 6 месеца на 2019 г., научи Varna24.bg. Фрапиращите цифри са залегнали в статистиката на Районната прокуратура, под чието ръководство са случаите на самоубийства във Варна и прилежащите села. Хората, решили и успели да сложат край на живота си, са на територията на петте районни полицейски управления, Аксаково и курортите, уточни за Varna24.bg говорителят на Районна прокуратура Вяра Алексиева. Според нея, колкото и стряскаща да е тази статистика, по-скоро можем да говорим, че намалява броят на самоубийствата, като се има предвид, че за същия период на миналата година броят на хората, сложили край на живота си във Варна е 124.
Ето какво разкрива по повод на самоубийствата и депресиите варненският психолог Галина Тодорова:
Неинформираният човек много се учудва, когато разбере, че по данни на официалната статистика (а тя не разполага с пълни данни), всяка година броят на самоубийците в големите градове надвишава два и половина пъти броя на хората, загинали при пътно-транспортни произшествия. Самоубийството е на едно от първите места като причина за смърт, непосредствено след инфаркта, рака, инсулта, диабета. Относителният дял на самоубийствата спрямо другите видове смърт постоянно нараства. Самоубийството или суицидът (suicidium – от латинските suus, означаващо свой, и caedo, означаващо съсичам, убивам) е съзнателно и умишлено прекратяване поради някакви причини на собствения живот.
Повечето хора само са чували какво представлява самоубийството и често техните знания ги карат да пренебрегват този така наболял проблем. Какви погрешни мнения за самоубийството и самоубийците битуват в масовото съзнание?
Първо: Голяма част от хората са уверени, че този проблем е незначителен тъй като те отбелязват в съзнанието си само „успешните“ самоубийства и пренебрегват броят на направените опити, които са 10-20 пъти повече. Броят на хората, които мислят, че самоубийството е начин да решат проблемите си, е най-малко сто пъти по-голям. Опитът за самоубийство и мисълта за самоубийство са тежки психологически травми, които много измъчват човека. Всеки самоубиец има средно по осем живи близки – приятели и роднини, за които неговата постъпка е истинска трагедия. Затова проблемът със самоубийствата в големите градове, засяга стотици хиляди хора.
Второ: Битува мнението, че само душевноболни хора приключват живота си със самоубийство. Това е още една голяма заблуда. Техният брой сред самоубийците не надвишава 15-20 %, т.е. останалите 80-85 % са „нормални“хора, макар и да се намират в състояние на душевна криза или депресия. Има мнение, че самоубийството е проява на слабост. Но това не е така. Мисълта за самоубийство е един от симптомите на депресията. Ето защо да се смята, че такъв човек е със слаба воля е грешка – това е все едно да се твърди, че болният от грип е голям мързеливец.
Трето: Съществува увереност , че щом човек говори за самоубийство, никога няма да го извърши. Напротив – често самоубийците говорят за своите намерения, но хората сякаш не ги чуват и неглижират сериозността на думите. След това роднините и приятелите се измъчват от угризение на съвестта, че не са обърнали внимание на тези приказки.
Какви са истинските причини за самоубийствата?
Животът по принцип е стрес. Всеки човек в определен момент на живота си е изпитвал чувство на безизходица, предизвикано от невъзможността да преодолее тежестта на обстоятелствата. Тази безизходица може да е свързана със семейни отношения, които са попаднали в задънена улица (между съпрузи, родители, деца); трудности, свързани с работата, с кариерата; в редица случаи това е жилищен въпрос, понякога – зависимост (като се започне от любовната и се свърши с наркотичната и алкохолната); физическо заболяване или сексуални проблеми.
Когато човек се сблъсква с трудностите и препятствията, полага усилия да ги реши и преодолее. Но, ако всичките му усилия се оказват напразни, какво тогава? Тогава той се опитва да се отдалечи от проблема, да излезе от играта. Най-простият му начин му се струва самоубийството. И като се замислим ще видим, че ли той решава проблема, но не получава желания резултат, който мисли, че му се полага. Причината е, че няма кой да го получи! Можем да се излезем от проблема, да се измъкнем от неговата преса само ако се преориентираме към нещо друго. Трудността е в това, че измъченият човек няма сили.
Депресията е болезнено състояние, което се характеризира точно със загубата на сили, с мисълта, че не ти е провървяло в живота и той заслужава само това, да бъде прекратен в най-кратък срок. Когато си в депресия е толкова трудно да разбереш, че твоите мисли не са твоята истина, а заблудата ти е натрапена от болестта. Така човек се оказва в затворен кръг – от една страна е животът с неговите проблеми, а от другата – болезненото състояние, което предизвиква безсилието и идеите за безсмислието да се съществува. Който се е оказал в този ад, се бори за своя живот с последни сили и често проявява истинско мъжество в противоборство с депресията и с безсилието си. За съжаление силите са неравни. Често това противоборство се обръща срещу самия човек – възниква тревога, засилва се вътрешното напрежение. Именно на върха на тази душевна болка той извършва най-безсмислената постъпка в живота си – самоубива се.
Така е – ако в нещо няма смисъл, то това е самоубийството. За живота е изключено да кажем такова нещо. Ако някой го казва, то не излиза от него, а от царстващата депресия.
Вгледайте се в живота си и се замислете. Подлагате ли на всекидневен риск здравето си? Имате ли мисли за безсмислие? Тъгата и апатията ли са най-честите чувства, които изпитвате? Усещате ли непрекъсната умора? Ако отговорът е да, тогава животът не ви е скъп. Щом животът не ви е скъп, това не е ли явен признак на депресия? Всяко действие, което противоречи на природния инстинкт на човека за самосъхранение и подлага на риск живота му, е болестна проява и най-често другото име на тази болест е депресия.