Емил Радев е роден е на 26 май 1971 г. във Варна.Завършил е право и публична администрация, доктор по търговско право.Адвокат към Адвокатска колегия – Варна. През 2009 г. е избран за народен представител в 41-вото НС, а през 2013 г. е избран за депутат в 42-рото Народ събрание. Евродепутат от 2014 г., в миналия състав на ЕП беше член на правната комисия и комисията по „Граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред“.

– Г-н Радев, след продължителни преговори италианският евродепутат Давид Сасоли беше избран за председател на Европейския парламент. Какъв знак е това за нас?

– Трудните преговори бяха по-скоро за другите висши длъжности в Европейския съюз, а не за поста на председател на Европейския парламент. По традиция в ЕП постът на председател се заема последователно от представители на две различни политически семейства, като мандатът се разделя на две с продължителност от по две години и половина. В тази връзка беше ясно от самото начало, че ако председател на ЕК стане представител на ЕНП, то постът на председател на ЕП трябва да отиде при социалистите. След като за председател на ЕК бе определена Урсула фон дел Лайен от ЕНП, Европейският парламент трябваше да бъде оглавен от социалист. Така се стигна и до избора на Давид Сасоли, който бе посочен от групата на социалистите и демократите в ЕП. Той е трети мандат евродепутат и има дългогодишен опит като заместник-председател на Европейския парламент. В тази връзка считам, че той добре познава механизмите и работата на институцията и се надявам да е добър председател. Фактът, че още на втори тур той събра необходимото мнозинство в парламента показва, че има доверието на големите групи в ЕП, в това число и ЕНП. След Сасоли, за последните две години и половина от мандата на парламента, начело на ЕП ще застане Манфред Вебер, председател на групата на ЕНП.

– В първото си изказване Сасоли заяви, че Европарламентът има нужда от ново мислене, мъдрост и смелост. Какви са очакванията ви?

– Имайки предвид новото разпределение на парламентарните групи в ЕП, е ясно, че оттук нататък ще бъде изключително трудно да се постига мнозинство при приемането на европейското законодателство. Това ще бъде „ежедневно“ предизвикателство както за всички нас, така и за новия председател г-н Сасоли. Очакванията ми оттук нататък са за един разединен парламент, трудно намиращ баланс в политиките и още по-трудно стигащ до решения, които да са в интерес на европейските граждани. Големите групи, които преди разполагаха с мнозинство в ЕП, в това число и ЕНП, вече го нямат и също тепърва ще трябва да свикнат с новата реалност, а тя е намирането на компромис по всяка тема.

– Как си обяснявате дългите преговори за висшите постове и разногласията, само на промяна на конфигурацията в парламента ли се дължи това?

Дългите преговори са в резултат на това, че лидерите на държавите членки се отказаха от т.нар.„шпитценкандидат“ и пренебрегнаха вота на европейските избиратели, които подкрепиха ЕНП като най-голямата партия в ЕП. Ако процедурата не беше сменена, изборът щеше да бъде лесен и ясен, с Манфред Вебер начело на Европейската комисия. Трябва да имаме предвид, че позицията на Европейския парламент, който трябва да одобри кандидата за председател на Европейската комисия, също е от изключително значение. В тази връзка влияние върху преговорите безспорно оказаха и резултатите от отминалите европейски избори, които излъчиха един силно фрагментиран Европейски парламент, в който вече няма ясно изразено мнозинство. Ще отбележа, че въпреки намирането на компромис, в ЕП няма доволни от разпределението на висшите постове в Европа. Евродепутатите и в лагера на ЕНП, и в този на социалистите не са доволни, защото държавните и правителствените ръководители на страните членки пренебрегнаха метода на водещия кандидат при избора на председател на комисията и започнаха борба помежду си. Знаете, че нашият кандидат Манфред Вебер бе блокиран от Франция и Вишеградската четворка, а кандидатът на социалистите – от централноевропейските правителства и Италия. Така се стигна и до компромисния вариант на избора на Урсула фон дел Лайен.
– Дойде ли времето наистина на новите европейски политици и с какво ще бъде по-различна Европейската комисия от тази на Юнкер?

– Със сигурност ще имаме една различна комисия от тази на председателя Юнкер, но няма как да й правим оценка сега, тъй като тепърва предстои номинацията на комисарите от държавите членки, разпределението на ресорите им, както и одобрението на Европейския парламент.
– Озова ли се обаче Източна Европа в изолация, както бе изтъкнато вече?

– Не можем да кажем, че Централна и Източна Европа остана изолирана, тъй като ясно видяхме, че държавите от този район оказаха силно влияние върху избора на кандидат за председател на Европейската комисия. Те блокираха номинацията на социалиста Франс Тимерманс и с тяхната подкрепа беше посочена кандидатурата на Урсула фон дер Лайен от ЕНП. Разбира се, политиката на блокиране не е решение, а е важно да се търси и намира компромис по тези толкова важни за Европа въпроси.
– Предстои друга важна фаза – определянето на комисарите и ресорите им, какво очаквате?

– Структурирането на ресорите в Европейската комисия е важен фактор, който ще покаже визията на нейния председател за бъдещото развитие на ЕС. В тази връзка Мария Габриел се е доказала като изключително подготвен и силен комисар и съм убеден, че при разпределението на новите ресори тя ще получи важен за страната ни ресор.

– Кои ще са вашите приоритети в този Европейски парламент?

– Винаги се стремя да бъда последователен в работата си и да доведа докрай всяка кауза, с която съм се ангажирал. В новия мандат ще продължа да защитавам интересите на потребителите и да се боря срещу двойните стандарти при храните. Вече 10 години се боря и срещу премахването на т.нар. „вечни длъжници”. България остана единствената държава в ЕС, която не разполага с такъв законов механизъм. Извоювах в нова евродиректива за несъстоятелността да влезе текст, с който се препоръчва на държавите членки в най-кратки срокове да започнат да прилагат разпоредбите за опрощаване на дългове не само по отношение на предприемачите, но и на физическите лица – потребители. Ще продължа да работя за облекчени процедури по несъстоятелност, така че да дадем втори шанс на фирмите, а и на гражданите. След като извоювахме премахването на апостила и легализацията за официалните документи, ще искам това да стане реалност и за дипломите, удостоверенията и други документи за професионална квалификация, документите, свързани с правния статут и представителството на дружествата. Ще продължа да работя и за приемането на страната ни в Шенген. От години изпълняваме всички изисквания и смятам, че недопускането ни е не само неприемливо, но дори бих казал дискриминационно. Това е поредният двоен стандарт спрямо България, както бих определил и мониторинга, който се упражнява върху страната ни. Настоявам той да бъде заменен с общоевропейски механизъм за демокрация и върховенство на закона, който да се отнася до всички държави членки. Това, разбира се, са само част от темите, по които и занапред ще работя и ще търся подкрепа сред своите колеги.

– Като имате предвид съотношението на групите, какви са прогнозите ви за Пакет „Мобилност“?

– Пакетът „Мобилност“ ще започне да се гледа най-вероятно от самото начало на стартирането на новия ЕП и това е непосредствена опасност за интересите на българските транспортни дружества и българския транспортен бизнес. Видяхме какво се случи в предходния мандат – горе-долу две години се борихме по пакета, загубихме позиция в последните дни, за съжаление, с неявяването на няколко български евродепутати. Надявам се новият състав на Европарламента и по-конкретно на Комисията по транспорт да бъде в наша полза. Делегацията ГЕРБ/ЕНП е съставена от опитни представители в Европейския парламент и ние много добре знаем процесите и правилата на водене на преговорите. За щастие, ще имаме и представител на нашата делегация в Транспортната комисия, колегата Андрей Новаков. За да има силна българка позиция в ЕП по Пакета „Мобилност“, обаче е нужно пълно обединение на усилията на всички 17 представители на страната ни.

monitor.bg