Това, от което се опасявахме, се случи. От СДС точно преди година предупредихме, че държавата закъснява с мерките, предприети за ограничаване на африканската чума по свинете. Обърнахме внимание на това, но тогавашните усилия и мерки бяха насочени основно към изграждане на бутафорната ограда по сухопътната граница със северната ни съседка, за която предупредихме, че няма да свърши работа.

За съжаление не бяхме чути, а сега африканската чума по свинете, която за щастие не е опасна за хората, но нанася огромни икономически вреди, се разпространи и в промишлените свинекомплекси.

Преобладаващата част от тези свинекомплекси се намира в Североизточна България. Разстоянията между тях не са големи, някои са икономически и технологично свързани, което означава, че трябва да се предприемат незабавни мерки за ограничаване на болестта.

Българското свиневъдство е изправено пред икономически колапс. Въпреки това, виждаме че за борбата с тази болест се разчита на служители от средния ешелон, като началника на отдел от БАБХ Александра Митева. А само преди седмица беше актуализиран съставът на Централния епизоотичен съвет към Министерския съвет. Начело на съвета е заместник министър-председателят Томислав Дончев, заместник-председател е министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева, а секретар – изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните д-р Дамян Илиев. Членове са министрите на вътрешните работи, на отбраната, на финансите, на здравеопазването, на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на околната среда и водите, на икономиката. При такова високо ниво на състава на този съвет, се питаме как е възможно говорител по изключително важния въпрос, свързан с биосигурността ни, да бъде началник на отдел от БАБХ?!

Къде са председателят на групата, секретарят и членовете?!

Кой управлява най-голямата епизоотична криза в съвременната история на животновъдството?

Засега виждаме на терен, хвърлени на амбразурата, експерти, зам.-областни управители и местни кметове на населени места.

Има спешни въпроси, на които няма отговор от лятото на 2018 година:

Какво се случва с труповете на евтаназираните свине?

Дали тяхното заравяне няма да доведе до замърсяване на околната среда?

Защо, след като повече от 10 г. се обсъжда въпросът за построяване на екарисаж в Североизточна България, район, в който е концентрирана значителна част от животните, това не се случва?

Защо въпросът с обезщетенията не се решава със застрахователен пул, за да не се ползват бюджетни средства?

Призоваваме спешно компетентните органи да се съобразят с Решение на ЕК от 19 юли 2019 г., подписано от еврокомисаря за здравеопазване и безопасност на храните, да излязат на терен и да организират минимализирането на екологичните и икономическите щети за сектор свиневъдство.