Всеизвестно е, че властниците с времето придобиват психични разтройства. Независимо от нивото на власт, която са имали. Обикновено ги засягат депресивни и маниакални състояния, тежки форми на биполярност, дисоциативни и тревожни разстройства. Примери колкото щете. От известни исторически личности до дребни чиновнически шефове в дълбоката провинция. Често притежаващият власт се самостимулира до степен да живее заради самата власт.

Темата стана актуална покрай оставката на шефа на мегаструктурата Пламен Георгиев. Не напускал заради «Апартаментгейт» и скандала с терасата му, а защото се оказвал натиск върху него и семейството му. Даде и сълзливо интервю – по Нова тв, естествено. Изкара се светец и опита да внуши, че зли сили са причина да бъде замесен в скандалите. Разбира се не каза и дума, че през цялото време, откакто е в антикорупционни структури е имал цялата подкрепа на пеевските медии, които са много и достатъчно кресливи. Подкрепа е имал от кръга, който го издигна на този пост.

Властта ражда субективни решения и внушения, изхождайки от „презумпция“ за правилност. Няма такава презумпция – тъкмо обратното, твърди американската философка Джудит Бътлър.

Още Джон Лок и Жан-Жак Русо са определили властта като една от най-страшните болести на човечеството. Именно злоупотребата с нея довежда до войни, бедствия, робство, унижение и гибел на цели народи и държави.

Основен принцип на властта е да не се нарушават правата на граждините – по отделно и като общество. Точно това основно правило обаче се заобикаля или погазва най-често.

За да заблуди гражданинът, ползващият властта се опитва да му внушава, че той олицетворява правилата, законите и морала. Лъжа. С течение на времето властприлагащите по веригата толкова свикват с манипулацията, която извършват, че заживяват с успокоението, че са неразбрани. И се започват едни чупки и стойки, гримаси на обида и презрение. Задължително в сюжета се вкарват заговори и заплахи за повече драматизъм.

Това е страхът. Според полския философ Лудвиг Гумплович, създател на теорията за насилието, властникът, за да накаже тези, които уж подкопават устоите на неговото справедливо властване, прибягва до насилие. За него то е оправдано и дори предизвикано. Властта, казва Гумплович, – винаги прибягва до насилие.

Ницше от своя страна смята, че: Това, в което един властник вярва безрезервно, не означава още, че е истина.

Нашите властници и властничета дори и далеч от теорията и световните исторически примери, прилежно се вписват в пораженията, които властта оказва на мисловната им дейност.

„Имам охрана от повече от пет месеца, защото имаше анонимни заплахи за живота ми. Те дойдоха преди скандала „Апартаментгейт” и бяха оценени като много сериозни от компетентните органи. По случая се води досъдебно производство”.

Това заявява, по хамлетовски драматично Пламен Георгиев. И за да е по-убедителен, допълва: „Първата причина за оставката беше семейството ми, което беше подложено на уникален тормоз. Измисленият скандал навреди на моята лична репутация. Скандалът се приписва и върху имиджа на Комисията. Проверките на НАП много сериозни. Анализираха се разходите ми във всеки един ден за последните шест години. Изчаках да приключи ревизията, за да подам оставка. Исках да изляза чист пред хората“. Боже…

Той подчерта, че през последните години КПКОНПИ е отнела 40 млн. лева и така е засегнала интересите на много хора. „Внесени са искове за още над 3 млрд. и според мен те ще издържат в съда”, подчерта Георгиев. Но отказа да назове имена на засегнати от дейността на комисията. „Без да имам доказателства, това би било клевета”, поясни Георгиев. Ама без доказателства да разследвате хора също е клевета и престъпление, бе, Георгиев. Но го правите.

Ето какво мисли оригиналът Хамлет: Безумието те кара да се замислиш. И от безумието може да изплува истината. И още от датския принц: Да си честен, това означава да си единствен от десет хиляди. Георгиев се опитва да ни залъже, че е този единствен. Не ядем доматите с колците…

Той търси съчувствие и разбиране. Затова намесва и семейството си, опитвайки да дръпне тънката струнка на съчувствието. Идеята е глупава и дори цинична. Би трябвало да си даде сметка, ако има грам смелост, колко чужди съдби и семейства е съсипал с нелепи обвинения и обвинения по поръчка. Сега се кани да прави същото като прокурор от Специализираната прокуратура, чиито рейтинг е някъде на нивото на Марианската падина.

Него го охраняват – а как живеят българите, чиято единствена вина е, че не изповядват „ценностите“ на властващата върхушка? Как се справят с натиска, заплахите и рекета на различни институции, в това число и на прокуратурата? Всекидневният тормоз – институционален и медиен, – не влияе ли на тях и техните близки?

Ако беше избрал да стане адвокат, да излезе на пазара и там да доказва способностите си, можеше да получи някакво разбиране. Но това той няма да направи, защото има изкривена представа за личните си умения и знания. Освен това вече е болен от властта. Иска да продължи да влияе върху хора и съди. Да са в ръчичките му. А зад него да е охраната, която плащат всички българи от джоба си.

Пламен Георгиев няма как да мине за мъченик, защото е в отбора на мъчителите. Жертва е, да, но не на роден от параноята му заговор, а на властта и опиянението от това да решава съдби с едно обаждане по телефона или с един есемес.

Ако беше този Хамлет, за когото иска да мине, щеше вече да е проговорил за това, което става в КПКОНПИ и политико-мафиотските кръгове, стиснали България в смъртоносна примка. Дори да знаеше, че ще го обявят за луд. Но няма да го направи от страх и защото е разяден от болестта Власт. А че има нещо гнило в България – това го знаем всички.

Борис Петков
frognews.bg