Само след месец предизборната кампания стартира официално, но все още официално не са обявени кандидатите на основните политически играчи за София. Днес ГЕРБ и СДС подписаха рамково споразумение. За битката за София и политическата ситуация news.bg разговаря с д-р Антон Койчев, Председател на СДС-София.

Д-р Койчев, напоследък все по-често се говори, че наесен ще настъпи разместване на политическите пластове и сериозно преструктуриране на политическото пространство. Така ли ще се случи според вас?

Твърде вероятно, логиката на събитията е такава. Виждате, че двата класически полюса са заети от големите партии ГЕРБ и БСП, но нито една от тях няма силата да се справи самостоятелно с властта и това увеличава стойността на другите партии в качеството им на потенциални коалиционни партньори. Виждате също, че все още няма уталожване, все още има блуждаене между двата полюса и не може да се каже как ще се групират лявото и дясното преди парламентарните избори през 2021.

Защо е така? Защо българските партии сякаш не могат да намерят своето място в политическия спектър?

Защото загърбиха идеологията в името на популизма. Днес всеки казва това, което избирателите очакват да чуят от него; всички се плашат да говорят болезнени истини в името на идейна чистота. Но това е неестествено състояние. Може да продължи още 50, още 100 години, но рано или късно ще свърши.

Чак след 100 години?

Може и утре. Никой не знае.

Ако приемем, че ГЕРБ ще продължи да бъде партията с най-голяма подкрепа, ще се задълбочава ли в бъдеще нуждата им от коалиционен партньор?

Според мен, да. Защото чисто аритметически се нуждаят от парламентарно мнозинство, каквото сами на практика не могат да постигнат. От друга страна имат кошмарни спомени от някои действия на бивши и настоящи коалиционни партньори, като се почне от златния пръст на Волен Сидеров, мине се през непредсказуемия Реформаторски блок, та се стигне до Обединените патриоти, които за жалост вече са всичко друго, само не и обединени и то не без заслугата на въпросния „златен пръст“. Да, ГЕРБ има нужда от надеждни партньори. А те са надеждни не заради личните качества на лидерите си, а за идеологическата и ценностна основа на избирателите, които ги подкрепят.

Но СДС беше важна част от Реформаторския блок и тогавашното правителство на Борисов.

Самата истина. За радост или за съжаление, СДС не може да не е част от подобни формати, защото СДС е марката на дясното и демокрацията след 1989; в колкото и тежки моменти да се намира, СДС не губи своята легитимираща сила и това се отчита от всички. Но вижте какво се случи с Реформаторския блок: ДСБ зави остро наляво като се коалира със Зелените, ДЕОС (които в последствие се саморазпуснаха) и с „Да, България“, откъдето тръгна крилатата фраза „няма ляво, няма дясно“, само за да не изгубят градските либерали. Другият член пък на Реформаторския блок – България на гражданите – в момента търси съюз с Мая Манолова, след като Кунева беше вицепремиер на Борисов, горе-долу по времето когато Борисов направи Манолова омбудсман. СДС в такава среда не може да вирее. От цялата „стара“ десница, която някои предпочитат да наричат „автентична“, СДС остана единствената формация в реалното дясно. И ще продължи да легитимира дясното, каквито и метаморфози да претърпи то.

Сигурно не само пред ГЕРБ стои въпросът за принципите на коалиционната политика. Какъв принцип на коалиране трябва да изберат големите партии по отношение на по-малките?

Главните принципи са три: аритметически, когато просто се пресмятат процентите и се превръщат в депутати или общински съветници; идеологически, когато коалицията се прави въз основа на общи идеи, принципи и политическа визия; и популистки, когато говорим това, което избирателите искат да чуят. На практика обаче мотивите при взимане на решение за коалиране винаги представляват сплав от трите принципа. И, струва ми се, така трябва да бъде.

Дори и популисткия принцип?

Дори и той. Да кажеш това, което очакват от теб да чуят, означава да отговориш на нуждите и изискванията на онези, които възнамеряват да ти гласуват доверие, да ти делегират суверенитета си според стандартите на демокрацията. Грозно и осъдително е тогава, когато говориш това, което се очаква от теб, без да имаш никакво намерение да го изпълниш. Това е истински популизъм.

Намира ли се СДС на кръстопът между ГЕРБ и ВМРО?

И да, и не. Намира се, доколкото все още не е взето решение в какъв формат ще се явим на местните избори, въпреки подписаното рамково споразумение. За жалост, реалностите са такива, че на този етап не е добра идея да се явим сами. За това положение има достатъчно причини, включително и представянето на Реформаторския блок във властта, за което вече говорихме. Решение все още не е взето, защото продължават да текат консултации и преговори, които мнозина биха нарекли „пазарлък“ и ще бъдат прави – заслужили сме си го. Но за щастие, пазарлъкът не е дребнав, хоризонтът му не е краткосрочното оцеляване на един или друг активист, а намирането на правилния път за излизане от сегашното нерадостно положение и за възстановяването на СДС на позициите, които заслужава. От друга страна СДС не се намира на кой знае какъв кръстопът, защото и ГЕРБ, и Патриотите, и СДС очевидно ще вървят в една и съща политическа посока, затова, ако трябва да доразвием метафората, СДС е в началото не на кръстопът, от който посоките се разделят, а на две успоредни улици и трябва да избере по-удобната, по-красивата, по-бързата, за да продължи в желаната посока.

И коя е тази „желана политическа посока“, която е обща и за ГЕРБ, и за СДС, и за Патриотите?

О, нали не искате да се разходим из всички секторни политики в програмите на всички партии? Как да опростим нещата? Може би така: между лявото и дясното избираме – не, избрали сме от самото си раждане – дясното. Който „няма ляво и дясно“ и него самия го няма.

Между консервативното и либералното сме избрали консервативното, защото не сме толкова самонадеяни да мислим, че светът започва от нас, и сме достатъчно почтителни да ценим наследството на дедите си, достатъчно смирени и мъдри, за да знаем, че истината на десетки поколения тежи повече от кресливото мнение на последните техни изтърсаци. Модерността е нещо хубаво, но само когато бележи пореден етап от усъвършенстването на човечеството по пътя на неговото историческо осъществяване. Когато е самоцел, когато не е модерност, а мимолетна мода, тогава не е нищо повече от маймунско кълчене.

Между естественото и неестественото сме избрали естественото. Вярваме, че понятията за добро и зло са вродени у човека, което ни прави различни (и съответно ясно различими) от армиите популисти, които искат да спечелят симпатиите на хората, като ги заблуждават, че добро е единствено онова, което те самите решат, че е добро. У всеки човек звучи естественият нравствен закон и неговият глас се нарича съвест.

Казахте, че СДС е емблематична част от старата десница. Какви са приоритетите ви за да не се промени това и за да убедите хората, че е така?

На първо място трябва да намерим начин да останем фактор в дясното пространство. А дясното пространство се населява от онези политически сили, за които гласуват десните избиратели. След това трябва да избягаме от идеологическия застой и да потърсим нови пътища за развитие, явяващи се естествено продължение на пътя, който сме извървели досега през последните 30 години. СДС има потенциала да олицетвори консервативно-патриотичната линия с по-малко популизъм и с повече дясност.

А дали не търсите просто начин за оцеляване с цената на всичко?

Разбира се! Кой се отказва доброволно от собственото си оцеляване? Но нека не забравяме, че никога, особено пък в големите начинания, няма действие, което да е породено само от една причина и което да води само до един резултат. Оцеляването е просто един от резултатите.

Да се фокусираме върху местните избори, които чукат на вратата. Има ли усещане за умора и изхабяване при ГЕРБ, време ли е ГЕРБ да се оттегли от управлението на София?

Не знам, нека те да кажат дали се чувстват уморени или изхабени. Дали е време да се оттеглят? Хората и партиите не се оттеглят на определени периоди от време, а когато вече няма какво да предложат. Или пък когато са се провалили, което ГЕРБ не са направили, каквото и да разправят опонентите им. Напротив, в момента се намират в добра кондиция. Да казваш, че някой трябва да си отиде, просто защото е заемал дадено място прекалено дълго време, това прилича на „стани, за да седна; достатъчно си лапал – ред ми е да лапам и на мен“. Грозно, нали?

Да обобщим за финал: какви ще бъдат политическите размествания наесен?

Независимо какви ще бъдат, ще предефинират понятията „ляво“ и „дясно“. Ще има нова левица и нова десница. Те всъщност отдавна са се формирали, но доколкото противоречат на предишните представи, все още се колебаем дали да ги приемем. В дясно ще останат ГЕРБ, СДС, ВМРО, евентуално НФСБ, докато в ляво ще се подредят БСП (и всички там комунисти, „Че Гевара“ и прочие), „Демократична България“, ДБГ (ако от него е останало нещо повече от съдебна регистрация), Атака и различните видове земеделци. За ДПС е трудно да се каже, защото то прилича повече на корпорация, отколкото на политическа партия. Другите етнически образувания също ще застанат по-скоро вляво заради спецификата на електората си, който по същество е електоратът на ДПС, но въвлечен в различна конюнктура.

Кой ще бъде печелившият проект?

Полезният проект. А полезен е онзи проект, чиято идеология не поставя непременно личния интерес на първо място.