Да си тъп в България е лесно занимание. Дъниш чалга в колата си, която караш като изоглавен, тъчпеш се и пиеш с други тъпаци, хвалиш се колко си велик, другите тъпаци и те се хвалят. Вярваш си, че разбираш от политика, футбол, коли и жени. Това са основните теми на тъпаците.

По-сложно става, ако някой тъпак направи пари. Той се дистанцира от старата компания тъпаци и търси нова – в унисон с новото му положение. Но по-богатите тъпаци се държат с пренебрежение към по-бедните тъпаци. Те изтъкват каква кола карат, къде са ходили на почивка, колко жени са обладали и прочие екстри, които ги издигат в очите на по-бедните тъпаци. Когато чуят тези хвалби, по-бедните тъпаци се комплексират. Те по принцип са комплексирани, но когато попаднат на по-успял от тях – комплексите им се задълбочават. Бедните тъпаци дават мило и драго да станат богати тъпаци. Като онзи тъпак, който даде 40 000 евро за шампанско под звуците на песента Шошана. Богатият тъпак отиде да избива комплексите си във френските Алпи, защото в България отдавна ги е избил. И е комплексирал по-бедните тъпаци.

Любопитна гледка е когато тъпак попадне на нечетен човек. Тъпакът, който като ученик е прочел първите 3 страници от Под Игото в първия момент не разбира какво става. Той е свикнал да е център на внимание и да го слушат с отворена уста. Тъпакът има ненаситно его, което захранва всеки ден, като се изтъква пред другите тъпаци. Но начетеният човек не търпи тъпаците. Той казва в очите на тъпака, че не му пука колко пари има /тъпаците имат навика да извадят от джоба си, ей така небрежно пачка с пари/, каква кола кара и колко любовници има. Тъпакът е изненадан. Чуди се каква тактика да избере. И тъй като е тъп, но има животински инстинкти – започва да търси слабо място на начетения. Намира го във външния вид и професията. Говорил съм с тъпаци, които хал хабер си нямат какво е да си журналист, но говорят с пренебрежение за професията ми. Казвали са ми: И какво толкова правиш? Напишеш една статия и вземеш 500 лева!

Не им обяснявам какво е да си журналист. Все едно те да ми обяснят какво е да си тъпак. Оставям ги да плуват в дълбоката река на Невежеството.

Тъпаците живеят по-лесно. Те не се тормозят, ако нагрубят или излъжат някого. Тъпаците нямат съвест, която да ги гложди. Те живеят основно заради удоволствията. Тяхното мерило за хубав живот е: Колко изпих снощи,какво ядох, колко жени обладах, каква кола ще си купя.

Българите сме търпеливи към тъпаците. Рядко подаваме жалби до полицията, когато тъпаците дънят чалга до среднощ и си правят частни зари. Толерантни сме и към тъпаците с мотори и коли, които карат като бесни по улиците и спират по тротоарите. Търпим тъпаците по заведения, в блока, където живеем. Търпим ги, а тъпаците знаят, че законите в България са направени, за да ги защитават. Не да ги наказват. Тъпаците знаят, че с пари всичко се оправя. И се чувстват безнаказани.

Не бива да съдим тъпаците. Те са това, което са. Живеят си в техния маймунски свят, където по-силната маймуна тормози по-слабите маймуни. Но важният въпрос е: Защо търпим безчинствата на тъпаците? Какво ни пречи да им се опълчим?

На мен лично нищо не ми пречи. И го правя. За което си плащам съответната цена.

Иво Югов

barometar.net