Йеменското правителство обвини чрез Туитър Обединените арабски емирства, че с въздушните удари срещу Аден оказват подкрепа на милициите на „Южния преходен съвет“, борещи се срещу президента Мансур Хади. Ако новината се потвърди, това би означавало край на водената от Саудитска Арабия международна военна коалиция в Йемен. Тя в последните четири години воюва с въстаналите хути. Кои са участниците в този конфликт?

Хутите

Хутите произхождат от планинските райони в Северен Йемен на границата със Саудитска Арабия. Претенциите на шиитските хути се дължат на обстоятелството, че имамите в продължение на векове са управлявали страната. Тяхното владичество приключва едва през революционната 1962 година, когато Йемен е разделен на две части.

От обединението на страната насам хутите се оплакват от нарастващото влияние на сунитските фундаменталисти, които са ги изтласкали в периферията. За да могат да им се противопоставят със свои милиции, племената от региона се обединяват в движението „Ансар Аллах“ (Поддръжници на Бога).

От 2004 година тези милиции са във въоръжен конфликт с йеменската армия. Тогавашният президент Али Абдула Салех нарича хутите „терористи“ и ги обвинява, че си сътрудничат с Иран. Оттогава хутите са увеличили много военната си мощ – не на последно място благодарение на Иран, който ги подпомага с ноухау и оръжия, включително ракети. Напоследък те ги насочват все повече срещу Саудитска Арабия.

Президентът и международната коалиция

Абед Рабо Мансур Хади спечели президентските избори през 2012 година, на които други кандидати нямаше. През 2015-а той избяга от столицата Сана в Аден, непосредствено преди хутите да окупират президентския дворец. През март последва и бягство в Саудитска Арабия, спасявайки се по този начин от напредващите към Аден хути. Ден след пристигането му саудитското правителство започна бомбардировки срещу хутите. В Рияд гледат на тях най-вече като на съюзници на Иран, който води в Сирия война за надмощие със Саудитска Арабия.

Покрай конфликта в Йемен войната вече се води в непосредствена близост до Саудитска Арабия. В отговор на заплахата, през пролетта на 2015-а Саудитска Арабия основа международна коалиция от предимно арабски държави. В началото участниците в този съюз изпратиха свои части в Йемен, но след падането на първите жертви бяха ангажирани наемници.

Коалицията води битката най-вече по въздух, но до момента не е отбелязала особени успехи. Поради това Съединените щати, както информира „Вашингтон поуст“, планират преки разговори с хутите. А международната коалиция показва признаци на „умора“: Обединените арабски емирства вече изтеглиха повечето си части от Йемен.

Южният преходен съвет

Той включва губернаторите на пет южни провинции и двама министри. Създаден е от „Южното движение“, което се бори за независимост на Юга – респективно за статут като съществувалия до 1990-а. Тогава Йемен бе разделен на социалистически ориентираната „Демократична народна република Южен Йемен“ с връзки с Москва и Пекин, и на републиканската, но пък раздирана в продължение на години от гражданска война „Йеменска арабска република“.

Южният преходен съвет бе създаден през 2017-а вследствие на враждите сред поддръжниците на президента Мансур Хади. В избухналите в резултат на тези вражди битки милициите на Съвета превзеха Аден. Оттогава Съветът настоява за организирането на референдум за отцепването на Юга. И по този начин се превръща в истинско предизвикателство за президента Мансур Хади, който се опитва да опази единството на страната. Междувременно президентът е толкова политически отслабен, че е зависим от подкрепата на Преходния съвет.

Ролята на племената

В Йемен племената традиционно играят важна роля. В продължение на векове големите им обединения постигат повече или по-малко мирно съвместно съжителство. Племената и до днес могат да разчитат на лоялността на своите членове – но в съвсем не толкова голяма степен, колкото преди няколко десетилетия. Според експертката по Йемен Хелън Лакнър, Али Абдула Салех, управлявал страната от 1990 до 2012 година, по-скоро е игнорирал тези традиционни порядки. „Вместо това режимът създаде една клиентелистка система, позволяваща издигането на личности и семейства независимо от техните позиции в предреволюционната социална структура“, посочва тя.

Така някогашният социален баланс губи основата си и в рамките на отделните племена. И те не само имат по-малко тежест спрямо централното правителство, отколкото преди, но и стават по-непредсказуеми. Обединенията не се ръководят от принципи, а от краткосрочни опортюнистки цели. Това важи и за сегашния конфликт, който поради това е толкова труден за разрешаване.

„Най-тежката хуманитарна криза в наши дни“

Войната има катастрофални последици за цивилното население. През пролетта на тази година множество международни хуманитерни организации разпространиха драматичен апел. В него се казва, че войната в Йемен е предизвикала „най-тежката хуманитарна криза на нашето време“. 24 милиона души в Йемен, или 80 процента от населението, са зависими от помощи, сочат помощните организациии. Въпреки международните мерки за съдействие, недостигът на храна става все по-голям. 14 милиона души нямат достъп до медицинско обслужване.

През февруари, в рамките на донорска конференция на ООН, на Йемен бяха обещани помощи в размер на 2,6 милиарда долара, но от тази сума не е постъпила и половината. „Имаме нужда от обещаните пари незабавно. Ако не дойдат, ще умрат хора“, казва Лайза Гранд, координатор на помощите на ООН за Йемен. Ако се наложи помощните програми да бъдат прекратени, от това ще бъдат засегнати най-малко 2,5 милиона деца.

Керстен Книп
dw.com