Като евродепутат от СДС, а и като политик, участвал в създаването на тази политическа сила преди 30 години, не ми е безразлично докъде може да стигне в коварната си злоба и арогантност към нас т.нар. Демократична България. Това, че са се вманиачили, че само те са демократите в България, е добре известно. Това, че не са те демократите в България пък е повече от ясно. И не само заради червените семейни биографии на мнозина от тях. А защото демократите по принцип са хора диалогични, които могат да обединяват, да подават ръка за единодействие и разбирателство. А от Демократична България това не го могат. И не го желаят.

Антидемократите имат много лица и превъплащения. В предаването „Референдум“ на БНТ атакистът Сидеров ругаеше като каруцар своите довчерашни партньори от ВМРО, макар именно с гласовете на техни избиратели той да е днес в парламента. Атанасов и Иванов от Демократична България вършат същото с претенцията, че го правят подлярски интелигентно. Те пишат донос, с който искат да спрат участието на представител на СДС в предаването „Панорама“ на БНТ. „Аргументите“ им са като „слънце“ – дребнаво интригантство. Те смятат, че СДС им е политически противник и затова още през пролетта отказаха предложението ни за създаване на широка демократична коалиция, която днес би имала поне трима евродепутати. Тоест, поне толкова колкото има ДПС. Или поне двама – колкото има ВМРО. Предложение за такова обединение тогава направи не само СДС, но и гражданската организация Атлантически съвет на България. Тази идея лансира и БЗНС с лидер Николай Ненчев, а така също и партията ДОСТ. След катастрофата на парламентарните избори, това бе напълно демократично и логично. Тогава от Демократична България отхвърлиха предложението на СДС, не удостоиха с внимание и АСБ. Заявиха, че са си самодостатъчни, че коалицията им е „завършена“ и дори „съвършенна“. Крайният резултат на европейските избори бе, че цялата „огромна“ коалиция Демократична България има всичко на всичко един евродепутат, т.е. толкова, колкото има и „несъществуващият „, според тях, Съюз на демократичните сили. В такива случаи нашият умен народ казва: напънала са планината и родила мишка. Но пък аз съм радостен, като виждам Радан Кънев да заседава заедно с мен в една парламентарна група – тази на Европейската народна партия. От време навреме разменяме по някоя приказка, като не изключвам да имаме дори общи инициативи. Що е време – пред нас е. Следващият месец, например, заедно ще бъдем на конгрес на ЕНП в Загреб. Заедно ще гласуваме. И така ще е, независимо от деликатната ситуация в която се намира Радан. А е деликатна тя, защото бидейки в дясната Европейска народна партия, където членуват ГЕРБ, СДС и ДСБ, Радан Кънев в същото време трябва да отстоява и вижданията на онези свои избиратели, които се определят като зелени или такива за които „няма ляво и няма дясно“. Иначе кабинетите ни в Брюксел са кажи речи през една врата, един до друг, в един коридор.

Основна ценност на дясното е разбирателството, добротворството и солидарността. Дясното винаги протяга ръка за единодействие, а лявото е това, което винаги отблъсква. Дясното често изпитва съмнения в собствената си правота, колебае се, търси съвет, намира компромисно решение, но има важна мисия – да не допуска до властта левите партии. В български условия това означава десните партии да водят такава политика, че да не допускат до властта БСП – нито на местно, нито на национално равнище. Лявото политическо поведение е от край до край решително. Там често се действа без да се мисли. Но лява или дясна е тогава мисълта на лидерите на Демократична България, кагото са решили да попречат на представител на СДС да участва в „Пнорама“? Нямам представа кой от СДС е трябвало да участва в това предаване, но съм сигурен, че който и да е той, в него би защитил демократични позиции. А каква по-демократична позиция преди местните избори, освен позицията ние, демократите, да се противопоставим на амбициите на БСП да вземе кметското място в столицата, след като спечели президентския пост. Какво лошо би имало, ако от телевизионния екран и СДС, и Демократична България, и ГЕРБ, защитават тази позиция? Или от Демократична България не мислят така? Не мога да повярвам, че са толкова отнесени от нарцистичния вихър, та живеят с илюзията, че като отстранят СДС от екрана на БНТ и автоматично техният кандидат за кмет ще бие като резултат световният рекорд на Стефка Костадинова.

Но пиша тези редове, не защото си нямам работа, а защото в подличкото си дело срещу СДС т.нар. Демократична България е намесила и моето име, твърдейки че аз не съм евродепутат от СДС, а от ГЕРБ. То бива, бива, ама чак толкова фантазия не бива. Подкарали са я по македонски. Така и днешите македонци твърдят, че всички онези българи от Македония, които приживе многократно са се самоопределяли като българи, не са българи, а македонци. И какво като твърдят? Няма начин Гоце Делчев да стане македонец в смисъла, който днес в Скопие влагат в това понятие. Нито Кирил Пейчинович, нито Григор Пърличев, нито братята Миладинови ще се откажат от българския си род, име и език, за да угодят на скопската политическа конюктура.

Затова е логично, че в своя отговор ръководството на СДС е попитало реторично: „нима има човек в България, който да не знае, че Александър Йорданов е от СДС?“ Но защо от България? Нека всеки, който се интересува от този въпрос да влезе в официалната страница на Европарламента и там черно на бяло, придружено с моя цветна снимка, ще прочете написаното, а именно, че аз съм евродепутат от Съюза на демократичните сили. Вярно, написано е на английски, но не вярвам това да е объркало „демократичните“ ни приятели от Демократична България.

Демократите знаят, особено десните, че до целта не отвежда един единствен път. Само комунистите мислеха, че „един е пътят, два пътя няма“. И в името на този единствен път и на ръководната роля на своята партия, те унижаваха и съсипваха България. Всезнайковците от партийната тройка Демократична България, също гонят един единствен път. А той все така се вие в далечината. Ясно е, че сговорна дружина планина повдига и дълъг път изминава. Но когато не е сговорна, каост на дясното е разбирателството, добротворството и солидарността. Дясното винаги протяга ръка за единодействие, а лявото е това, което винаги отблъсква. Дясното често изпитва съмнения в собствената си правота, колебае се, търси съвет, намира компромисно решение, но има важна мисия – да не допуска до властта левите партии. В български условия това означава десните партии да водят такава политика, че да не допускат до властта БСП – нито на местно, нито на национално равнище. Лявото политическо поведение е от край до край решително. Там често се действа без да се мисли. Но лява или дясна е тогава мисълта на лидерите на Демократична България, кагото са решили да попречат на представител на СДС да участва в „Пнорама“? Нямам представа кой от СДС е трябвало да участва в това предаване, но съм сигурен, че който и да е той, в него би защитил демократични позиции. А каква по-демократична позиция преди местните избори, освен позицията ние, демократите, да се противопоставим на амбициите на БСП да вземе кметското място в столицата, след като спечели президентския пост. Какво лошо би имало, ако от телевизионния екран и СДС, и Демократична България, и ГЕРБ, защитават тази позиция? Или от Демократична България не мислят така? Не мога да повярвам, че са толкова отнесени от нарцистичния вихър, та живеят с илюзията, че като отстранят СДС от екрана на БНТ и автоматично техният кандидат за кмет ще бие като резултат световният рекорд на Стефка Костадинова.

Но пиша тези редове, не защото си нямам работа, а защото в подличкото си дело срещу СДС т.нар. Демократична България е намесила и моето име, твърдейки че аз не съм евродепутат от СДС, а от ГЕРБ. То бива, бива, ама чак толкова фантазия не бива. Подкарали са я по македонски. Така и днешите македонци твърдят, че всички онези българи от Македония, които приживе многократно са се самоопределяли като българи, не са българи, а македонци. И какво като твърдят? Няма начин Гоце Делчев да стане македонец в смисъла, който днес в Скопие влагат в това понятие. Нито Кирил Пейчинович, нито Григор Пърличев, нито братята Миладинови ще се откажат от българския си род, име и език, за да угодят на скопската политическа конюктура.

Затова е логично, че в своя отговор ръководството на СДС е попитало реторично: „нима има човек в България, който да не знае, че Александър Йорданов е от СДС?“ Но защо от България? Нека всеки, който се интересува от този въпрос да влезе в официалната страница на Европарламента и там черно на бяло, придружено с моя цветна снимка, ще прочете написаното, а именно, че аз съм евродепутат от Съюза на демократичните сили. Вярно, написано е на английски, но не вярвам това да е объркало „демократичните“ ни приятели от Демократична България.

Демократите знаят, особено десните, че до целта не отвежда един единствен път. Само комунистите мислеха, че „един е пътят, два пътя няма“. И в името на този единствен