На днешния ден преди 104 г. вражески руски бойни кораби и самолети обстрелват и бомбардират моя роден град Варна. Това е черна страница в неговата история, сравнима само с комунистическата наглост преди 70 години, когато този древен град е преименуван от българомразците комунисти на името на диктатора Сталин. По комунистическо време, по разбираеми причини, се мълчеше за руските агресии срещу България. Комунистите не даваха и косъм да падне от кратуните на руските и съветските политици и военноначалници. Но истината е, че на 14 октомври 1915 г. мощна руска морска ескадра в състав от 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца, въоръжени с далекобойни оръдия подлагат на жесток удар града. И което е особено важно да се отбележи, те не атакуват крайбрежните укрепления и военни обекти, а стрелят срещу неговия център,срещу мирното население

Целта им е да всеят ужас и страх. Разрушени са къщи, има жертви, включително жени и деца. Има и много ранени. Атаката продължава един час след което неочаквано руските агресори се оттеглят. Но причината да бягат позорно е помощта на нашите съюзници, с които впрочем и днес сме съюзници в НАТО – германците. Две немски подводници атакуват руската ескадра и нашествениците обръщат „платната”. При торпедната атака е ударен фатално броненосецът “Три Светители” – гордост на руския военноморски флот.

Вечерта, когато хвърлят котва в пристанището, германските ни бойни другари са посрещнати като освободители от благодарното варненско население.

Тази история има своебразно продължение, което е свързано с патриарха на българската литература Иван Вазов, който, както добре е известно, на младини е бил „пленен” от Русия – „туй име свято, родно, мило”. Но тъй като е още по-добре известно, че заблудите са присъщи на младостта, то е обяснимо Вазовото отношение към Русия на зряла възраст. Няколко месеца след атаката срещу Варна, руска ескадра отново навестява нашите брегове и удря жестоко прекрасния град Балчик – „мъртъв град”, както ще го нарече тогава поетесата Дора Габе след покушението. Но когато на 9 февруари 1916 г. Вазов научава, че поредната руска ескадра е обстрелвана от наши аероплани, а руския торпедоносец „Лейтенант Пушчин“ се е натъкнал на поставена от нашите моряци мина край Варна, в резултат на което е потънал, а екипажа и знамето му са пленени, Вазов реагира така, както предполагам, че би реагирал всеки българин днес:

„Хак им е! Какво търсят около нашите брегове?“

И само няколко месеца по-късно, на 8 септември 1916 г., както би трябвало да е добре известно и на българските ученици, във в. „Мир“ излиза неговото стихотворение „Armata nostra (по случай великата победа при Тутракан)“. Тогава именно неговия приятел проф. Иван Шишманов записва в дневнишка си:
„Вазов е възхитен. Всяко тясно русофилство е изчезнало в него. С възмущение говори за някои „изверги”, с пораженческа психология, които и днес биха желали България да пропадне, но тяхното да се докаже.”
Година след атаката срещу Варна Иван Вазов пише и познатото, макар и дълго премълчавано, стихотворение „На руските войни” публикувано във в. „Мир“ (XXV, бр. 5005) на11 ноември 1916 г. В него и до днес блестят стиховете:

О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошле на полята балкански
немили, неканени гости?

В него родолюбецът Вазов специално подчертава, че „взорът” на руснаците „свети зловещо” и че те ни носят иго „ново”. Затова именно Вазов е голям, много голям, български писател. Защото е прозорлив, вижда в бъдещето. Руското иго у нас идва само 28 години по-късно, след държавния преврат на 9 септември 1944 г., когато една престъпна организация, както я определя българското законодателство – комунистическата партия, осъществява държавен преврат и установява тоталитарен антидемократичен режим. В „На руските войни” Вазов съжалява руснаците, че не са като нас свободни хора и най-приятелски им пожелава да се борят за своята свобода и за нея „кат нас да живейте и мрете!”

Впрочем, от няколко години основен лозунг на протестите в Москва, Санкт Петербург и други големи градове на Русия срещу управлението на Владимир Путин, е лозунгът: „Русия ще бъде свободна!” Какъв парадокс само на историята! Изминал е повече от век, а Русия продължава да бъде все пред същата дилема: как да стане свободна държава. Впрочем, патриархът на нашата литература не случайно пише и възторжено стихотворение за славния наш генерал Иван Колев, прочул се с победите на своята непобедима конница срещу руската армия на добруджанския фронт през Първата световна война.

Но спирам дотук, защото след броени минути, трябва да потегля за Брюксел, където днес България се чувства като у дома. Където са представени и народите от нашето европейско семейство и където отново често се случва да дискутираме за нарушенията на човешките права и гражданските свободи в днешна Русия, за нейния предстоящ мъчителен път към свободата. Но и затова, че след като окупира Крим, Кремъл превърна тази украинска територия в плацдарм за агресия в Черно море. И отново Варна е най-близката цел на тази агресия. А е прекрасен град и не само, защото в него аз съм роден.

Александър Йорданов, евродепутат