„Интервю със себе си. Апокалипсис” (ИК „Сиела”) – най-личната изповед на Ориана Фалачи, излиза в ново издание на български. Фалачи, която със своите крайни статии е предизвиквала полемики и скандали, разтрисали Западния свят, никога не спира да омагьосва читателите с езика си, с майсторството на писането си и силата да защитава това, в което вярва.

Ориана Фалачи е прекарала целия си живот в търсене на истината и справедливостта. С изключителната си смелост тя се е борила с цензурата на източни и западни диктатури – както по-късно се бори с политическата коректност и лицемерието, завладели Европа. Била е преследвана, книгите ѝ са били забранявани, а самата тя за малко не губи живота си. Кариерата на Ориана Фалачи е изпълнена с тежки сблъсъци с фашизма, с жестокостта на войната, с фанатизма, с куршумите на военни хунти. Като един от най-храбрите журналисти, които никога не са престъпвали принципите, в които вярват, тя е спорила лице в лице с някои от най-жестоките диктатори на съвремието ни – Кадафи, Арафат, Хосейни.

Известна като едно от най-острите пера на Запада в съвременността, Фалачи никога не се е поддавала на цензура и на заплахи и е отказвала да се сломи пред наложената политическа коректност. В „Интервю със себе си. Апокалипсис” виждаме едно различно лице – не само Ориана Фалачи журналистът, а Ориана Фалачи жената, гражданин на света. Изправени пред една от най-съкровените ѝ изповеди, ние четем как тя отговаря на собствените си въпроси. В рамките на този монолог Фалачи успява да припомни както някои от най-вълнуващите моменти от своя живот и кариера, така и да подчертае плашещите тенденции, пред които западната цивилизация се изправя.

Ислямизацията на Европа, липсата на или недостатъчното лидерство във водещите европейски сили, задушаващата сила на политическата коректност и разцеплението в различните идеологии от двете страни на политическия спектър – за всичко това предупреждава Ориана Фалачи в „Интервю със себе си. Апокалипсис”. Интервю, в което един брилянтен ум, оставил несравнима следа в съвременната история, разпитва сам себе си в търсене на отговори по въпросите, които го тревожат. Не изповед, а завещание, в „Интервю със себе си. Апокалипсис” Фалачи се бори за един свят, в чието име е отдала целия си живот.

Из „Интервю със себе си. Апокалипсис”

Ориана Фалачи

КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ

С всеки изминал ден списъкът на отвлечените, а след това обезглавени, заклани или за техен късмет – убити с един из­стрел в тила, се увеличава и става все по-трудно да ги включа в посвещението. Докато книгата е в печатницата, други биват от­влечени, обезглавени или заклани. Това непрекъснато се повта­ря и когато книгата вече е в ръцете на читателя – списъкът не е пълен. „Силата на разума“ излезе с посвещение на загиналите в Мадрид, а два месеца по-късно трябваше да добавя Ник Бърг, Пол Джонсън, Ким Сун – двамата американци и южнокорееца, с които ритуалът, извършен с журналиста Даниъл Пърл, бе по­вторен – касапите на Аллах ги обезглавиха с трион. Вече тряб­ваше да спомена и Фабрицио Куатрооки, и готвача Антонио Амато, и моряка Матео Ванцан – италианците, убити в името на Най-Милосърдния Бог. Вярвах, че за известно време това ще е достатъчно, но след две седмици дяволската въртележка отново се задвижи. Разбрах, че за да бъде списъкът изчерпа­телен, трябва да го попълвам при всяко ново издание – нещо невъзможно, и затова се налагаше да спра.

Не трябва да храня илюзии – и този път ще се случи също­то. Съзнавайки това, сега посвещавам последната книга от моята малка трилогия на човешките създания, които от мина­лия юни до днес, ноември 2004-та, касапите на Аллах избиха така, както в древността варварите принасяха човешки жертви на своите жадни за кръв богове. Единствената разлика е, че човешките жертвоприношения от древността не са били за­писвани с видеокамери. За да си ги представим, трябва да се доверим на археологията. Сега вече има видеозаписи. Почти винаги. Във всеки случай, част от тях се излъчва редовно от нещото, което наричам Министерство на информацията на „Ал Кайда“ – телевизионния канал „Ал Джазира“. Изцяло те мо­гат да бъдат видени на сайтовете в интернет, които насърчават Свещената война. Също така всеки може да си купи запис на пазара в Багдад – там тези филми на ужаса и на чудовищните деяния на ислямския тероризъм са истински бестселъри. Само една сергия продава шестстотин и петдесет копия за дванайсет часа. От този факт разбираме, че в добрите семейства на ирак­ската столица предпочитаното забавление е да се наслаждаваш на спектакъл, при който в името на Най-Милосърдния Бог ма­скирани, с покрити глави палачи прочитат смъртна присъда и после прерязват гърло или отсичат глава с назъбен нож. Осо­бено приятно е, ако преди ножът да стигне до гласните струни, жертвата умолява, стене отчаяно, плаче както Ким Сун: „Не искам да умирам. Моля ви, не го правете, не искам да умирам“. Затова видеото на Куатрооки, загинал с достойнството на ге­рой от Възраждането, така и не бе пуснато в продажба. Сай­товете, насърчаващи Свещената война, никога не го излъчиха. „Ал Джазира“ също не го показа и продължава да отказва да го предаде на нашите власти. (Дали това е само за да не се изло­жат „борците“ и вместо гордост привържениците им да изпитат срам, или на записа има някого, който не трябва да бъде видян? Например някой помагач антиглобалист. Или неочакван и неза­подозрян член на „Ал Кайда“, настанил се в нашето общество с редовно разрешително за престой и с редовен договор за рабо­та, който твърди, че принадлежи към умерения ислямизъм, но редовно пътешества между Рим и Багдад.)

Новият списък започва с американеца, когото не успях да включа миналия път: деветнайсетгодишния Марийн Кийт Матю Маупин, ликвидиран с изстрел в тила на 28 юни 2004 година. Продължава с двамата българи – шофьора Георги Лаза­ров, обезглавен на 13 юли, и колегата му Ивайло Кепов, застре­лян на 14 юли. Следват двама пакистанци: техникът Азат Хю­сеин Хан, заклан на 26 юли, и шофьорът му, Саджид Наем, убит същия ден. После идва турският шофьор Мурад Юче, заклан на 2 август, а на 5 август е обезглавен колегата му Осман Алисан. (Шофьорите са лесни жертви, тъй като ги залавят, имитирай­ки пътни проверки.) После идва ред на италианския публицист Енцо Балдони, убит неизвестно кога и неизвестно как. Изглеж­да, това се е случило на 26 август след побой с ритници и при­клади, докато се е опитвал да се освободи. Списъкът включва дванайсет непалци, избити на 31 август, защото са отишли в Ирак, за да спечелят малко пари, чистейки чуждата мръсотия. Дванайсет синове на един народ (всичките будисти), на видео­записа се вижда, че не свеждат глави. Не се вайкат, не молят, очакват екзекуцията с достойно спокойствие. Нашите телеви­зии отразиха този факт с няколко бързи кадъра. Вестниците не се постараха дори да споменат имената им. Но аз ги търсих. Намерих ги и ги съобщавам: обезглавеният е Лалан Сингх Кои­ри. Хвърлените на земята и избити с картечница са Будан Шах, Рамеш Кхада, Мангал Лимбу, Пракаш Адхикари, Санаджана и Маной Кумар Тхакур (тези са двама братя), Раджендра и Гя­нендра Кумат Шреста (и тези са братя), Ихок, Жит и Мангал Бахадур Тхапа (тези тримата са братовчеди). Възрастта им е между двайсет и две и двайсет и девет години.

Списъкът включва сто и петдесетте деца и сто деветдесет и деветимата възрастни (в по-голямата част учителки, учители и родители), които между утрото на 1 септември и залеза на 3 септември чеченските „бойци“, водени от Абдулах Шамил абу Идрис, преименуван вече на Шамил Басаев, ликвидираха в учи­лището на Беслан, подпомагани от трима араби и две жени. Два дена и две нощи децата са втренчени отчаяно в подредените гранати и насочените към тях автомати „Калашников“. Децата, които успяха да оцелеят при жестоката жега и глада, пиейки собствената си урина. Децата, които, докато бягаха боси и по­луголи от полуразрушения салон, приличаха на птичета, литна­ли от дърво, върху което са се спуснали лешояди. И наистина, докато бягаха, брадатите лешояди стреляха по тях, сякаш са на лов за фазани. (Момиченцата са избити в един клозет, след като са били изнасилени едно по едно. От тези животни, чиито имами дрънкат с толкова страст за етика, свян и добродетел­ност.) Включвам и египетския шофьор Насер Жума, обезглавен на 5 септември като предполагаем шпионин. В списъка са и тримата кюрди, обезглавени на 5 септември като неверници и предатели. (Трима неизвестни войници, за които се знае само, че членуват в Демократичната партия на Кюрдистан. За тях сайтовете в интернет предлагат запис – на него се вижда как палачът връзва ръцете им, после ги мята като вързопи на зе­мята, бавно реже главите им и след това ги слага на гърбовете. Закрепва ги със скоч.)

Включени са и тримата западни инженери в Багдад, отвлече­ни от домовете им, докато са закусвали: американецът Юджийн Армстронг, обезглавен на 20 септември, американецът Джак Хенсли, обезглавен на 21 септември, англичанинът Кенет Биг­ли, обезглавен на 7 октомври. Бедният Бигли, омотан като куче с вериги, затворен в клетка за кучета, умоляваше Блеър да го спаси и не спираше да плаче. В един момент той успява да из­бяга с помощта на надзирател, чувствителен към звънтенето на монетите. Уловен е отново след няколко минути. На продажния надзирател му прерязват гърлото, а на затворника – главата. Поредното безчестие. Към него трябва да добавим иракската полицайка Надя Абдулуахаб Матлак, застреляна на 27 септем­ври като неверница и шпионка, иракския инженер Барех Дауд Ибрахим, обезглавен на 2 октомври, защото е работил за аме­риканска фирма, иракския търговец (живеещ в Италия и женен за италианка) Аджат Ануар Вали, застрелян същия ден заедно с шофьора си, турчина Ялмаз Дабжа. Трябва да прибавим и сънародника му Махер Кемал, обезглавен на 10 октомври за­едно с шофьора си Лукман Хюсеин, защото и той работел за американците. Освен това четиресет и деветима новобранци, убити на 20 октомври един по един с изстрел в тила. Атен­тат, извършен няколко дни след убийството на други трийсет и седем души, ликвидирани по същия начин, и още двайсет и двамата полицаи, един от които бе обезглавен, избити почти едновременно с картечен откос. (Но май се загуби бройката на убитите новобранци. На полицаите – също. След първите два случая ритуалът се повтаря и повтаря, превръщайки се в смразяващо всекидневие, и днес смятат, че жертвите са стоти­ци.) Към списъка ще трябва да добавим и журналистката Лика Абдул Разак, застреляна като шпионка. Ще запишем и трий­сет и четирите деца от Багдад, разкъсани от автомобил бомба, докато са чакали на опашка, за да получат вода и бонбони от морските пехотинци. И младия турист от Япония Шосей Кода, обезглавен на 31 октомври, защото е имал глупавата идея да отиде в Ирак и да-види-със-собствените-си-очи-това-което-става-там. И двете съвсем младички сестри от Пиемонт, Дже­сика и Сабрина Ринаудо, разкъсани от ислямистки експлозив в Таба, в Египет заедно с още двайсет и деветима туристи (почти всички от Израел), решили да прекарат ваканцията си на Чер­вено море.

Ориана Фалачи, ноември 2004 година