Покрай юбилейния спектакъл на дарения от Бога с безкраен талант актьор и режисьор Мариус Куркински се запитах: Какво е да си Мариус в оглозгана от олигарси и политици държава? Какво е чувството да твориш въпреки всичко? Да се раздаваш, когато около теб пъплят злобни и комплексирани хора? Да си Мариус в страната на духовните лилипути е тежко занимание. Неблагодарна задача за един гений на театъра.Карма. Обричане и обреченост. Дух.

Да възкреси текстовете на Николай Хайтов, да покаже драмата на малкия човек е личен избор на Мариус. Това правиха преди него Чаплин и Тодор Колев. Мариус по нищо не отстъпва на двамата – той се вглъбява в образите си, стига до дъното на изтерзаните им души.

Лорънс Оливие беше казал, че актьорът трябва да изиграе само една роля, с която да бъде запомнен. Ролята на малкия човек от разказите на Хайтов – това е ролята на живота на Мариус.

Актьорът има вярна публика, която го следва през годините. Диша с неговия дъх, трепти с извивките на душата му. Смее се и плаче заедно с него. Публиката – тя помага на Мариус да оцелее в страната на духовните лилипути.

И театърът.

Театърът – който той обича повече от себе си.

Иво Югов