Антропологът Харалан Александров използва термина „заучена безпомощност” за жителите на село Галиче, които са наблюдавали безучастно как убиецът на 18 годишната Андреа става изверг пред очите им. Никой от селото не е реагирал, когато 17 годишният Аксел е пребивал хора и е хулиганствал. Всички са знаели в какво се превръща Аксел, но всички са мълчали. Това е заучената безпомощност, която ни владее. Откъде идва тя, къде са корените й? Кой я насажда? Отломки от миналото ли е тя? От османското робство ли е останала, когато селяните безучастно са наблюдавали как грабят труда им и изнасилват жените им? От измисления социализъм ли е останала, когато Партията решаваше всичко и управляваше животите ни?

Нито МВР, нито прокуратурата могат да се справят с нея. Щели да извеждат социопатите от населените места?! А хората? Те защо не реагират, когато някой пред очите им се превръща в насилник и социопат? Вината за убийства, като това в село Галиче носи не само съдебната система, която е благосклонна към малолетните престъпници. Вината е и във хората, които безучастно наблюдават поразиите, които вършат такива като Аксел, не реагират и не сигнализират институциите.

Същата ситуация на заучена безпомощност има във Варна, където бивш полицай взриви блок. Сигурен съм, че съседите са знаели за проблемите, които е създавал на жената, с която живее. Но никой не е реагирал, не е сигнализирал. И сега – след дъжд качулка. Блокът е взривен, десетки семейства са без покрив на главата. Отново заучена безпомощност, която ни владее. Много усилия трябва да положим, за да се отървем от тази безпомощност, насадена в нас през годините. Въпросът е: Дали искаме да го направим.

Над моя апартамент от 10-на години под наем живеят момче и момиче. Наскоро започнаха зверски да се карат. Крясъци, обиди, хвърляне на предмети. Говорих с хазяина им, каза, че ще вземе мерки. Нищо не направи. Говорих с момичето, то ми разказа за проблемите им. Каза, че ги е срам от това, което правят. Но никой, никой от блока не направи нищо. В продължение на месеци всички мълчаха и слушаха сеир. Това е българската психология – гледаме отстрани и когато се случи най-лошото излизаме пред медиите: разказваме, правим подписки и се правим на будни граждани. А преди това къде сте, сеирджии?

Иво Югов

barometar.net