Едно от най-четените френски издания – вестник „Фигаро“, споделя в свой материал загрижеността на световната балетна общност за съдбата на Международния балетен конкурс – Варна.

На последната сесия на Общинския съвет, неговият председател Тодор Балабанов каза, че балетен конкурс ще има и че, организаторът на конкурса Димитър Димитров не е подал молба за финансиране до Министерство на културата и до Общинския съвет, защото два от основните му спонсори са се отказали. Тази информация явно не е достигнала до вестник „Фигаро“.

Ето и пълния текст на публикацията във френския вестник:

Фигаро:  Опасност грози Балетната Олимпиада      

Варненският конкурс е първият професионален балетен конкурс в света. Създаден през 1964 г., той няма да се проведе това лято, за първи път в уникалната си история. На двама от меценатите на конкурса съдбата е изиграла лоша шега. Те са осигурявали 50 % от финансирането.

„Българската държава, която е в течение на проблема от 2018 г., заяви, че ще намери решение, без да уточнява кога и как. Още чакаме решението“ – сподели Соня Димитрова, която заедно със своя брат Димитър Димитров организира конкурса, основан някога от техния баща, творец и диригент.

От Москва великият Владимир Василиев – Иван Грозни за балетните среди – грабна перото, за да напише, възмущавайки се: „Аз винаги ще помня 1964 година. За пръв път в историята на танца малката велика България организира и проведе първия в света международен балетен конкурс. Целият свят заговори за него. Оттогава, на всеки две години Варна става световен център на танца. (…). Гордостта на една нация винаги е била и си остава нейната култура. Винаги културата е свързвала народите. Невежеството винаги е разрушавало“, изригва недоволно носителят на първия златен медал (Гран при – бел. ред.) от 1964 г., участвал впоследствие на гала концертите, председател на журито в последните издания.

Варна е особено място. Конкурсът представлява културният ореол на това важно индустриално пристанище на брега на Черно море. Баришников, Силви Гилем, Патрик Дюпон, Манюел Льогри, Даниил Симкин, Анес Льотестю… Да спечелиш златен медал във Варна, когато си още млад и неизвестен за балетните среди танцьор, това е предзнаменование, че ще танцуваш сред звездите.

През всичките тези 54 години журито не сбърка нито веднъж, а жителите на града се превърнаха в истински експерти. Силата на техните бурни аплодисменти по време на петнадесетте конкурсни вечери е безпогрешен индикатор. Достатъчно е да наостриш ухо, за да разбереш дали участникът в съревнованието има, или няма шансове.    

В един театър, обвит в зеленина, декориран със знамената на 36-те страни участнички, на сцена, която може да бъде хлъзгава от влагата на морските вечери, носени от възгласите на публиката, 160 участници на възраст между 15 и 26 години, излизат иззад зеленината, която служи за кулиси, и състезанието започва. За слава. На конкурса в Москва лауреатът на Голямата награда получава 100 000 долара. Във Варна наградата на златния медалист едва покрива размера на транспортните разходи. Но да си сред  участниците, взели златен медал, няма цена. Само Варненският конкурс дава шанс на танцьорите да станат част от легендата.

„Танцовите среди са в шок. Получавам многобройни реакции. Всеки смята, че конкурсът във Варна е като египетските пирамиди: устойчив и непоклатим“, коментира Соня Димитрова. Роден през епохата на комунизма като международен, конкурсът преживя цунамито на перестройката. Дали новата българска епоха, много по-заможна, ще го остави да потъне в българското кисело мляко?

Ариан Бавелие