Светът се управлява от идиоти, за съжаление в нелитературния смисъл на понятието. Едно съм сигурна, а убедена съм и всеки, който е запазил и последни остатъци на разум и свяст, а именно, че тези, които издържаме с данъците си са пионки, нищожества и проводници на чужди интереси. Възможно е да измрем поради неадекватността им още преди да сме дочакали всевластието на вируса. Това каза пред Фрог нюз пиар експертът Соня Момчилова по повод кризата с коронавируса. Ето какво още разказа тя пред екипа ни:

Соня, разбрахме, че си пътувала до Флоренция в разгара на заболяването. Какви са мерките, които видя на място, че са предприети по отношение на болестта? Усеща ли се паника? Как медиите отразяват ситуацията? Наистина ли градът е спрял да живее, както се коментира у нас?

Да, наложи се да пътувам буквално в деня, преди сърцето на ренесанса да забие в ритъма на агонията, ако ми позволите този несръчен опит за опоетизиране на ситуацията, която уви, никак не е романтична. Буквално до понеделник, италианците, като че се опитваха да съхранят прочутото амбиенте, шарм и блясък на стила си на живот. До неделя, когато все още можеха да се видят дами с клончета мимоза, които се подаряват в чест на 8 март, да ви почерпят с торта и просеко в заведение /защото там почитат международния ден на жената/, да видите насядали хора в градините Боболи и по пейките на прочутите площади, то в понеделник града буквално опустя. Заваля ситен, сив дъжд, кафенета и улици, като в приказката за Спящата красавица останаха празни…Мисля че и най-големия куражлия би се почувствал предаден от усещането си за безсмъртие. Въпреки всичко, малките камиончета с които улиците с вековни каменни плочи се мият всекидневно не спираха да мият усърдно дори през деня, въпреки дъжда. Чистотата е ослепителна. Навсякъде имаше инсталирани апарати с дезинфектант, а музеите, както казах работеха и в съботния ден, макар да приличаха на скъпи бутици а пък бутиците, иначе претъпкани с азиатски предимно туристи на музеи. За първи път от векове предполагам, градът на Борджиите изглеждаше по този начин.

Притесняваше ли се за здравето си и сама ли реши да останеш вкъщи под карантина или по лекарска препоръка?

Въпреки мерките, които взех, не изключвам възможността да съм си донесла вирус с корона, при все че цяла зима боледувах от всевъзможни простосмъртни вируси. Нито за момент не съм имала колебание да се самоизолирам. Стоя вкъщи и само късно вечер и рано сутрин разхождам кучето. Стефан Чолаков, това голямо сърце, което от години се грижи за хора с всевъзможни нужди, веднага ми предложи да ми доставя хранителни продукти, както на мен, така и на всички които са под карантина. Обяви го в социалните мрежи.

От сутрин до вечер нашите медии предават за Ковид-19-преки включвания, пресконференции дори през нощта, съвети, позиции, мерки. В същото време експерти казват, че няма място за паника. Това не обърква ли хората- дали да се тревожи или да запази спокойствие?

Ситуацията наистина е объркваща и води до паника и сковаващ по- лабилните ужас. Сигурно си спомняш, Катя как през 2004 година когато работехме в пресцентъра на МВР и се наложи да координираме кризата с наводненията от придошлата река Искър, се справихме с проблема. Не че нещата са напълно съпоставими, но мисля, че от времето, в което ни обучаваха как се действа по време на криза, не само че нищо не се е подобрило, а напротив. Демоде е според мен човек с униформа, вероятно за да вдъхва по-голям авторитет, излиза два пъти дневно още от момента в който стана ясно, че не знаят нашите специалисти, нито как да транспортират пробите, нито как да тълкуват симптомите. Това създаде недоверие у хората от самото начало. Да не говорим за типичното биполярно поведение на премиера, който в единия ден императивно затваря театри, зали и кина, а на другия, подрежда публиката през седалка. Ако не беше отчайваща глупостта, можехме да се посмеем. Какво да кажем за олицетворението на цялата родопска самоотверженост на шефката на здравната комисия Дариткова, която нагло излъга, че има защитни средства за медицинския персонал? Хубавото, защото кризата винаги е катализатор за корените на проблемите, които се замитат под килима, та хубавото в случая е, че излязоха наяве проблемите с ролята на източващите касата частни болници, които паразитират на изнемогващите държавни болници и зле платените медицински кадри, докато облегнати на статута си не проявяват никаква съпричастност към тези, които пълнят същата тази НЗОК, от която благодарение на наместниците си, като депутата, по известен като Лъчо Мозъка и министъра на здравето на ГЕРБ, здраво усчетоводяват приходи.

Помогна ли коронавирусът на правителството да се закрепи, особено след водната криза в Перник и скандала с „Къщата в Барселона“? Допускаш ли, че властта има интерес, макар и да прозвучи цинично, да поддържа темата за заразата?

Разбира се, че медиите, които отдавна са поставени в услуга на управляващите, се затичаха, като мисирчо ято да отразяват хероиката и подвизите на Неотразимия. Медиите са заети от много време основно с това – да отразяват, дори да светлоотразяват, защото то само блясък и аура на безпогрешност свети откъде политическия Олимп. Аз отдавна мисля, че белият шум, който знаете упойващо приспива, се свръхпродуцира от упражняващите професията дръжка на микрофон. Мисирките впрочем, създават същата реверберация, доказано. Няма други теми с днешна дата. Избледня спомена за Барселонагейт, никой не пита как да си мият перничани ръцете нон стоп, къде са замесените в източването на язовирите, защо ни стана по-скъпа водата и по-мръсен въздуха, какво горят тецовете и продължават ли да влизат камиони с неидентифициран боклук, докъде са ангажиментите които сме поемали пред ЕС по отношение на треторазрядната храна, която трябва да си изхвърлят иначе загрижените за хала ни по-заможни братя чрез търговските вериги, Божков как така напуска страната със служебен паспорт и чрез кои „кранчета“ пуска и спира помията, защо тото-то ще издържа футболен отбор, а ТЕЛК-а стана инстанция за обричане на гладна смърт…Дълго мога да продължа, но и без друго е гадно повече от поносимото.

Премиерът Бойко Борисов нарече източникът на смъртоносната болест „гад“. Това значи ли, че се потвърждава версията за умишлено заразяване? Допускаш ли, че има неща, които се спестяват на обществото?

Не знаем, а вероятно никога няма да узнаем истината за пандемията, генезиса и целите, които въпросната неидентифицирана гад си поставя с изпитанието, на което подлага човечеството. Тръмп нарече вируса вносен, либералите го упрекнаха незабавно в дискриминация. Светът се управлява от идиоти, за съжаление в нелитературния смисъл на понятието.

Управляващите твърдят, че здравната система е готова да посрещне новото предизвикателство. В същото време медицински персонал говори открито за липсата на предпазни средства, лекари се готвят за оставки. Къде е истината?

Истината и тя вади очи е, че здравната система е разбита и поставена на колене от алчни и продажни схемаджии. Абсолютна гавра с лекарите и сестрите е и възнаграждението, и условията на труд и модела на комуникация с пациентите, който стана уродлив поради нехуманната същност на „реформите“. Скоро може би Алена ще ни информира регулярно от екрана за нивото на греенето на аурата Му, а искрено влюбен вестник поне два пъти седмично ще ни държи в течение на ретроградния Меркурий според растежа на брадата на вожда.

Надявам се и на неуморимата асистентка /както я нарекоха руските медии при запуска на газопровода/ да държи все така крепко селфистика, за да сме неизменно в курса на неподатливия на провокации премиерски имунитет. Де да беше смешно.

Борисов и експерти твърдят, че сме в началото на заболяването, а пикът се очаква през септември. Допускаш ли, че е възможно дотогава животът у нас „да угасне“ чрез въвеждането на различни рестриктивни мерки?

Откак Борисов след всичките му гафове и цялата му нелепост продължава да бъде тупан по гърба от началниците си и да ни се внушава от прогресивния либертариат, че абсурдното му управление е норма, на всичко вярвам и всичко допускам. Едно съм сигурна, а убедена съм и всеки, който е запазил и последни остатъци на разум и свяст, а именно, че тези, които издържаме с данъците си са пионки, нищожества и проводници на чужди интереси. Възможно е да измрем поради неадекватността им още преди да сме дочакали всевластието на вируса.

За да не завършваме така гневно все пак, може би да се подсетим, че време и ситуации, като натоящата са чудесен момент за обрат. Наложително става, щом не щем доброволно да се обърнем към онова наше аз, което има нужда от автентичен смисъл, от императива „Звездното небе над мен и моралния закон в мен“. Да си проветрим не само стаите ами и долапите на душата, защото ако се грижехме така и за невидимото, за онова за което не издават касови бележки, както за унизителния си статут на търпеливи и примирени с арогантната диктатура на невежеството, може би щяхме да сме с непробиваем имунитет. КОВИДов ден е!

Въпроси на Катя Илиева