Даниъл Крейг има основателна причина да не иска вече да бъде Джеймс Бонд. Той заснема последната си сцена в ролята на най-популярния таен агент в света на киното в края на октомври 2019 г. С това работата му по петия му филм като Бонд – „Смъртта може да почака“ (No Time To Die), е завършена. А с това се затваря и една голяма глава от историята на персонажа.

За 52-годишният Крейг това е било неизбежно. Още преди 5 години, след появата на предния филм – „Спектър“, той разбуни духовете, като коментира, че по-скоро би си прерязал вените, отколкото да изиграе отново шпионина. Но ето, че се върна към ролята.

Сега, в годината на излизане на „Смъртта може да почака“, той се потапя дълбоко в личната си история с Бонд в интервю за GQ. Там става ясно защо някой би искал да се откаже от една от най-желаните роли в киното. Желана, но в никакъв случай лека – в повече от един смисъл.

Тялото на Крейг поема върху себе си бремето на ролята, която филм след филм поставя пред него нови физически предизвикателства.

По време на снимките на „Спектър на утехата“ той ранява сериозно дясното си рамо при каскада със самолет. След това, при заснемането на скок през прозорец и последвал удар в стена, рамото понася допълнителни щети.

„Към този момент ръката ми сякаш беше неизползваема“, спомня си актьорът.

Още в началото на снимките на „Скайфол“ Крейг къса прасците и на двата си крака и му се налага да се подложи на възстановителни процедури в басейн, докато снимките текат. Той разкрива, че не рехабилитацията е проблем, тъй като човек е наясно, че ще се възстанови. По думите му проблемът е психологически – мисленето, че ще трябва да преминеш през същите перипетии отново.

Случвало му се е по време на снимките на филмите за Бонд и на някоя рискова или натоварваща каскада да се чуди какво прави. През март 2015 г. сериозно контузва коляното си, докато снима сцена с бившия кечист Дейв Батиста за филма “Спектър”.

„Казах му „Дейв, хвърли ме, за Бога…“, защото той го даваше по-кротко с мен“, спомня си британецът. Батиста, тогава все още новак в Холивуд, се съобразява с искането на колегата си. В резултат на контузията Крейг е принуден да продължи снимките с обемна шина на коляното си, която при монтажа е умело прикрита.

По време на „Спектър“ актьорът „прегаря“ и психически. Ето защо коментарите му за прерязаните вени, към онзи момент за него са били истина.

„Никога нямаше да заснема друг [филм за Бонд] отново. Казвах си: „Тази работа наистина ли си струва да преминавам през всичко това?”. И не се чувствах… Физически се чувствах много зле“, спомня си актьорът.

Ето защо са нужни пет години, за да се стигне до друг филм за Бонд с негово участие. Този път наистина последен. До момента зрителите са видели предните му четири участия във франчайза – “Казино Роял” (2006 г.), “Спектър на утехата” (2008 г.), “Скайфол” (2012 г.) и “Спектър” (2015 г.).

Даниъл Крейг винаги е имал особена връзка с ролята на Бонд – дори още преди да я получи. Когато през 2004 г. започват срещите му с продуцентите, той е убеден, че е грешният човек.

Нещо повече, дори се опитва да разубеди продуцентката Барбара Броколи, когато осъзнава, че тя е сериозна в желанието си той да е следващият 007. По това време, макар и да не е така популярен, кариерата на Крейг е стабилна – не му е необходимо да се съгласява, но същевременно е ужасен от идеята да откаже. Представял си е как след години, вече остарял, ще стои в някой пъб и ще обяснява на непознати как е имало шанс да бъде Джеймс Бонд.

„Можех да бъде анонимен. Наистина бях [с нагласата]: „Животът ми ще се прецака, ако го направя“, спомня си актьорът.

Дори след като става ясно, че Пиърс Броснан няма да продължи да играе Бонд, Крейг продължава да се дърпа. Настоява да види сценария за „Казино Роял“. Оказва се, че сценарият е добър, а аргументите му против това да приеме ролята постепенно рухват.

Когато най-накрая се съгласява да изиграе Бонд, студиото настоява той да направи тестове пред камера. Франчайзът има ритуал, според който всеки, кандидатстващ за ролята на Бонд, трябва да изиграе една и съща сцена – момент от „От Русия с любов“, в който 007 се връща в хотелската си стая и открива в леглото си голата руска агентка Татяна.

Крейг не е очарован от традицията, но все пак се подготвя за сцената. Обръща се към романите на Иън Флеминг, посветени на Бонд, и там открива съвсем различен персонаж от онзи, който 30 години е бил на екран. Бонд от книгите е студен, объркан, човечен.

„Той в някаква степен е съсипан. Защото тази работа те съсипва“, казва Крейг.

Очевидно е, че той самият е имал различно усещане за това кой и какво е Бонд, още преди да получи ролята. Продуцентите са на същото мнение – както личи от филмите за 007 с Крейг в главната роля, фантастичните, на места абсурдни моменти от предните продукции са останали на много заден план. Бонд вече не е недосегаем – той старее, влюбва се, страда. Крейг придава на персонажа емоционалност, която е в тон с това, което продуцентите искат за новите филми.

Но ето, че това съвместно шпионско приключение е към своя край.

Крейг разкрива, че въпреки острите си думи след „Спектър“, едва ли е щял да се чувства добре, ако не беше направил още един филм за Бонд. Със „Смъртта може да почака“ нещата си идват на мястото и той вече е напълно готов да остави персонажа в миналото си.

Това не означава, че не подхожда сериозно към проекта. Напротив, разкрива, че е бил по-ангажиран със сценария на този филм в сравнение с предните четири. Разказва, че преди си е държал устата затворена, стоял е настрана, а след това е съжалявал. Този път, по думите на режисьора Кари Фукунага, Крейг дори е предлагал цели диалози, които да влязат в сценария, защото познава персонажа добре.

Той има и основна роля за това Фийби Уолър-Бридж (Fleabag) да бъде включена в сценарния екип, макар снимките вече да са започнали.

В крайна сметка е доволен от резултата. Вече е гледал завършения филм – на малка прожекция в стаята за монтаж. Останалите зрители ще трябва да почакат още няколко месеца – предвидената за началото на април премиера на „Смъртта може да почака“ беше отложена с няколко месеца заради мерките около коронавируса COVID-19.

Това е поредната спънка пред филма, който първо остана без режисьор след като Дани Бойл се отказа от проекта, след това каскадьор умря на снимачната площадка, а Крейг отново се контузи. Ако всичко е наред, “Смъртта може да почака” ще се появи по кината през ноември.

Крейг не иска обаче на филма да се лепят етикети от рода на “прокълнат”.

Казва, че са дали всичко от себе си да се получи добър филм. Същевременно признава, че вече не може да се потопи в ролята на Бонд, както преди 15 години.Не знае на какво се дължи това – дали на факта, че в края на 2018-а отново му се роди дете, дали на остаряването, или на нещо друго.

„Има други неща, които са по-важни“, посочва актьорът.

И докато светът чака „Смъртта може да почака“, той е готов да почака следващото си екранно предизвикателство. Планира една по-спокойна 2020-а, но има желание да участва в продължението на кримито на Райън Джонсън „Вади ножовете“ (Knives Out).

И най-важното – чувства се готов и способен да изиграе “всичко”. Или поне да даде най-доброто от себе си.

webcafe.bg