Коронавирусът плаши всички хора по света, включително и българите. Санитарните маски станаха една от най-дефицитните стоки, заводи и фабрики по света изпращат служителите си в принудителна отпуска или ги молят да работят от дома, доколкото е възможно, отменят се културни и спортни събития, туристически пътувания.

Заслужава си да се отбележи, че това не е първият подобен случай на вирусна епидемия, довела не само до мащабни инфекции, но и до глобална паника. Вирусната епидемия Covid-19 не е единственият случай в човешката история, засегнал много страни на планетата едновременно. Първите симптоми на болестта са регистрирани на 8 декември 2019 година, но Китай обявява за вируса и започва да съобщава данни ежедневно от 31 декември.

Най-ранно споменавано от летописци огнище на вирусна инфекция е през 430 г. пр. новата ера, по време на Пелопонеските войни от пети век преди новата ера, припомня Business Insider.

Първата известна е Чумата на Юстиниан Първи (541 – 750 след новата ера) и се смята, че за малко повече от две столетия е убила между 30 милиона и 50 милиона души, което по онова време може би се равнява на половината от населението на планетата. Зародила се по някои земи, които се владеят по това време от Източна римска империя (Византия), достига апокалиптични размери, търговията до голяма степен е преустановена, империята отслабва, което позволява на други цивилизации да завладеят земи в Близкия изток, Северна Африка и части от Азия.

Между 1347 и 1351 г. е втората световна чума – бубонната (повече известна като Черната чума). Тя се разпространява в цяла Европа, убивайки приблизително 25 милиона души. На населението на Стария континунт са били необходими над 200 години, за да се възстанови общия си брой от преди 1347 г. Историци твърдят, че това е най-голямата пандемия, обхванала планетата, като много са жертвите в Азия и особено в Китай, откъдето се смята, че се е зародила. При Черната чума бактерията преодолява защитата на кожата и стига до следващия „отбранителна преграда“ на организма – лимфните възли. Там тя се размножава, възпалява ги, те се подуват и се срастват в характерни подутини, наречени бубони.

Холерата (1817 – 1823) е първата документирана пандемия, която се повява в Йесоре, Индия и се разпространява сред по-голямата част от региона, като покосява над 6 милиона индийци. След това обикаля света през Азорските острови през Южна Америка до Европа. Това е първата от 7-те големи пандемии на холера, които убиват милиони хора. Най-големият принос за съвременната медицина на британския лекар Джон Сноу (бащата на епидемиологията) изследването му на болестта холера, което му позволява през 1854 г. да ликвидира огнището на заразата в лондонския квартал Сохо. И въпреки че Световната здравна организация (СЗО) нарече холерата „забравената пандемия“, признава, че нейното седмо огнище, започнало през 1961 г., продължава и до днес. По обобщени данни на СЗО от холера все още се заразява от 1.3 милиона до 4 милиона души всяка година, като смъртни случаи на година варират от 21 000 до 143 000.

Грип от минали векове

Грипни епидемии, подобни на последната, започнала в края на миналата година от китайската провинция Ухан, се документирани много по-рано, още в края на 18 век.

През миналите векове грипните епидемии са описани от различни учени, а пациентите са били лекувани с обилно поглъщане на течности строг домашен режим на легло. Една от най-сериозните грипни епидемии е регистрирана през 1781 г. с произход на територията на днешна Италия. След това през Централна Европа достига Британските острови, а след това прониква в Африка и Америка.

Испански грип (Испанката) или H1N1 (1918 – 1919)

През 20-и век са регистрирани няколко грипни епидемии, с масови инфекции, предизвикали смъртта на много хора по света. Една от най-тежките епидемии испанският грип, известен повече като Испанката или H1N1.

През 1918-1919 г. за 18 месеца около 550 милиона души, или 29.5% от населението на света, са заразени с испански грип. Загиват около между 50 и 100 милиона души, или 2.7 – 5.3% от населението на света, през първите 25 седмици грипът убива 25 милиона души. Засега тази вирусна грипна епидемия е една от най-големите в човешката историята. В някои страни обществени места, като съдилища, училища, църкви, театри и кина са бири затворени цяла година, на някои места е въведен и военен режим. Понякога продавачите забраняват на купувачите да влизат в магазините им, а закупените стоки се предават на улицата.

Хонконгски грип или H3N2 (1968 – 1970)

Петдесет години след испанския грип, друг грипен вирус, H3N2, се разпространи по целия свят. Много източници посочват, че общият брой на смъртните случаи в световен мащаб е около 1 милион души, от които около 100 000 само в САЩ.

Пандемията от 1968 г. е третата от грип, възникнала през 20-ти век, като другите две са испанския грип през 1918 г. и азиатският грип от 1957 г. Смята се, че вирусът, който е предизвикал азиатския грип, е мутирал и е появил отново 10 години по-късно през 1968 година, наречен „хонконгска грип“ или H3N2.

Въпреки че не е толкова смъртоносен, колкото грипната епидемия през 1918 г., H3N2 е силно заразен, като 500 000 души се заразяват в рамките само на 2 седмици от първия регистриран случай в Хонконг. Най-често от вируса страдат възрастни хора над 65 години. В Съединените щати смъртността от тази грипна зараза е 33 800 души. Пандемията помогна на световната медицина да разбере жизненоважната роля на ваксините за предотвратяване на бъдещи огнища.

SARS (2002-2003)

Това е тежък, много остър респираторен синдром или атипична пневмония, причинена от един от 7-те коронавируси, които се предават между хората. Първите случаи на заболяването са открити в китайската провинция Гуандун. В рамките на 2 месеца инфекцията се разпространи в съседните Хонконг и Виетнам, а в края на февруари 2003 г. и в други страни и континенти. По данни на СЗО около 9% от пациентите с потвърдена диагноза умират. Смъртността е била много по-висока при пациенти на възраст над 50 години, като достига до 50% от заболелите. В периода от ноември 2002 г. до юли 2003 г. са регистрирани общо 8096 случая в 29 държави, а общо 774 души са починали.

Птичи грип или H5N1 (2005-2014)

Това е остро инфекциозно вирусно заболяване на птиците, характеризиращо се с увреждане на храносмилателната система, дишането и с много висока смъртност. Основните разпространители на птичия грип са мигриращите диви птици, предимно патици.

До август 2005 г. във Виетнам, Тайланд, Камбоджа, Индонезия са регистрирани 112 случая на зараза с птичи грип, от които 64 смъртни случая, като предаването е от птици на хора, не е установено предаване на вируса от човек на човек. В опит да спрат разпространението на вируса милиони домашни птици са унищожени или ваксинирани.

Според СЗО от февруари 2003 г. до февруари 2008 г. от 361 потвърдени случая на инфекция на хора с вируса на птичия грип 227 са били фатални. Последният фатален край на човек, заразен от птичи грип, е регистрирана през 2014 г. в Канада.

Свински грип или H1N1 (2009 – 2010)

През април-май 2009 г. в Мексико и Съединените щати е открито огнище на нов щам на грипния вирус. СЗО и центровете за контрол и профилактика на заболяванията на САЩ изразяват сериозна загриженост за този нов щам, защото се предава много от човек на човек, а в Мексико за много кратък период има висока степен на смъртност. Нова форма на вируса на грипа заразява приблизително 60.8 милиона души в САЩ, като смъртните случаи в световен мащаб са 575 400. Наречен е „свински грип“, тъй като предава от прасета на хора и се различава от типичните грипни зарази по това, че 80% от смъртните случаи, причинени от вируса, настъпват при хора по-млади от 65 години, докато до тогава от 70% до 90% от смъртни случаи от грипни вируси се наблюдават при по-възрастните, над 65-годишни хора.

На 11 юни 2009 г. СЗО обяви пандемията от свински грип – първата пандемия след 40 години до тогава, като е определяна шестата степен на заплаха от 6 възможни.

В Египет превантивните мерки за предотвратяване на разпространението на грип доведоха до безредици в Кайро, които провокираха земеделските производители. Властите са били принудени да предприемат доста крайни мерки за разпръскване на протестите.

MERS (2012-2015)

Най-близкият роднина на съвременния коронавирус е MERS или близкоизточен респираторен синдром. Това е възпалително заболяване на дихателната система, причинено от вирус от рода Betacoronavirus от подсемейство Coronavirinae, през 2013 г. официално е наречен „коронавирус на дихателния синдром на Близкия изток“. Всъщност MERS е от същото семейство като коронавируса, който причини епидемията сега.

Първите случаи на новия вирус MERS са регистрирани в Саудитска Арабия в началото на есента на 2012 г., а до юни 2013 г. приблизително половината са били фатални. До лятото на 2015 г. са регистрирани случаи в 23 страни, включително Саудитска Арабия, Йемен, Обединените арабски емирства, Франция, Германия, Италия, Гърция, Тунис, Египет, Малайзия, Тайланд, Южна Корея и други. Първите симптоми на тази вирусна инфекция са следните: треска, кашлица, задух. С развитието на болестта тя се превръща във форма на тежка вирусна пневмония, в някои случаи придружена от бъбречна недостатъчност.

dw.com