Миналото лято случайно срещнах наш обичан актьор. Познаваме се от деца. После пътищата ни се пресякоха и в казармата. Няма да напиша името му, защото уважавам общите ни спомени. Те са по-важни от имената. Той обеща да ми даде интервю. Дойде есента, зимата…и актьорът се отметна от уговорката ни, с оправданието, че бил изморен от интервюта. Което не му попречи да дава такива за национални медии. В тези и предишни интервюта той играе ролята на морален стожер. Дори отправи силни думи към нацията, във връзка с коронавируса. Призова да бъдем добри, честни, състрадателни, да се обичаме. Написах му, че можеше да уважи труда ми и че публичния му образ се разминава с реалния.

За мен постъпката му е равнозначна да обещая да напиша рецензия за негов спектакъл и в последния момент да се отметна. Написах му, че ми е тъжно за него. Не ми отговори, нямам и нужда да ми отговаря. Той има проблем със себе си, не аз. Актьорът си знае, че е изградил фалшив публичен образ, с който се появява пред публиката. Докато реалния му образ няма нищо общо с публичния. За мен това е лицемерие.

За втори път в работата ми на журналист се случи някой да ме излъже, когато е обещал интервю. Първият беше Емил Кошлуков, в буйните му години на СДС активист. Актьорът е вторият. Но им благодаря, защото ме накараха да си задам въпросите: С кой акъл наши актьори, певци, бизнесмени и политици изграждат фалшив публичен образ? Кого лъжат с тази мимикрия освен себе си? Не са ли наясно, че все някога маските падат и разбираме що за хора са?

Два пъти съм разговарял с Бойко Борисов. Публичният му образ пред телевизионните камери на добрякът-цар слязъл сред народа е фалшив. И при двата ни разговора той ме гледа отвисоко и се държа високомерно. Защото нямаше камери и други журналисти. Виж, Цветан Цветанов в края на политическата си кариера се държеше нормално. Пресилено нормално, като дядо Коледа, но не високомерно, като Борисов.

Виждал съм актьорите Деян Донков и младият Камен Донев да се лигавят и после по телевизията съм слушал дълбокомислените им философски прозрения за живота и хората. Виждал съм Веско Маринов да флиртува с жени и после да „плаче“ по телевизията колко е самотен. Това са дребни суети.

По-страшни са лицемерното даряване на заплати на депутати и министри. Бълха ги ухапала с две заплати. Те имат пари да живеят 10 години без да работят. Какво да кажат пенсионерите с мизерните 100 евро пенсия, какво да кажат 50 000 – те хиляди безработни? Те нямат пари да живеят 10 години. Те имат пари да оцелеят месец, най-много два.

Вчера гледах Бойко Борисов на брифинга на Националния кризисен щаб. Не спря да се хвали. Не спря! Кризата с коронавируса за него е шанс да погали Егото си и да покаже колко неща е свършил, как говорил със Себастиян, с Борис, с Ангела, с Доналд – как Европа и светът го хвалят и му се възхищават?! Това не е лицемерие, това е грандоманщина от висока проба!

Иво Югов

barometar.net