Никога не съм предполагал, че ще пиша за смъртта на Милен Цветков. Никога! Обичах го, харесвах стила му на работа – острото му чувство за ирония и сарказъм, хуморът, нестандартният му поглед върху живота и хората, умението да предразполага събеседника си, куража и смелостта. Учил съм се от него, радвал съм се на смислените му интервюта и размисли в „Часът на Милен Цветков“.

С нетърпение съм чакал предаването му, дори когато умниците от Нова телевизия го преместиха в полунощ. Винаги беше подготвен по темите, които разискваше. Достигаше до същността на въпроса, усещаше събеседника си. Когато насреща си имаше самозабравил се човек – не му спестяваше истината. Не щадеше глупаците! Държеше се бащински с Даниел Петканов, напътстваше го. Тези неща не могат да се забравят! Те остават в паметта!

И днес, вместо да следя новото му предаване, пиша за нелепата смърт на Милен Цветков. Убит от дрогирано мамино синче. На светофар, пометен със 100 км/час. Подобно идиотче, но с мотор щеше да ме прегази на пешеходна пътека.

 Бесен съм! На полицията ни, която оставя тези малоумници да карат като изоглавени, на депутатите, които не променят законите, на съдът, който им налага смешни глоби.

Преди време маминото синче, което уби Милен е било заснето как минава на червен светофар. Два пъти. Нищо не са му направили.

Това не е държава! Това е територия, в която наглеци и идиоти убиват невинни хора! И полицията, законът и съдът си бъркат в носа.

Докога??????

Иво Югов

barometar.net