Можете ли да си представите как морето въздейства на мозъка и психиката ни? Не само сега – в условията на глобална вирусна пандемия…Тази необятна синьо-зелена, понякога в сиво до черно вода, която покрива почти 80% от планетата Земя е едно невероятно живо и мамещо пространство за всеки от нас. Морето ту е мощно с бурите си, ту става романтично и нежно завладяващо ни. Морето за психиката на човека е гигант, който може и да я плаши, и да я успокоява, но винаги я вдъхновява и привлича.

Велики хора на изкуството – художници, писатели, композитори, – са изразявали огромното възхищение, благоговението и респекта на човека към морето. Спомням си написаното от Шарл Бодлер: „Свободен е човекът, влюбил се завинаги в морето!”

Малко са толкова екстремните циници сред нас, които виждат в този жив безкрай само една огромна водна маса. Няколко изтъкнати представители на невронауките са изследвали експериментално как морето влияе на мозъка ни (например, M. Rudd, R.A. Baron & M.C. Diaomond).

И знаете ли какво доказват тези проучвания според публикациите им?

Ефектите на морето върху мозъчната дейност и психичните процеси при хората са накратко казано изключително положителни, ако си разрешим да ги изпитаме. Морето ни прави по-желаещи да сме свободни и да сме по-романтични и съпричастни в отношенията помежду си. И този факт е научно доказан – на терен и в прецизни и многократни лабораторни изследвания.

За мен лично това е очевидно и с прости наблюдения на хората. Всеки има своя история как взаимодействието с морето сякаш го е приповдигнало отвъд ежедневното…Човек винаги се нуждае от това да усеща – гледа, чува, мирише, докосва – морето, защото то е едно от огледалата на душата му – като сънищата ни, например, – което не лъже. Така е поне при мен: всеки близък досег, дори само мисълта за морето, ме поставя на място в себе си и в света…

И си мисля в близост до него: „Не е ли всеки един от нас просто една уникална и постоянно променяща се вълна в океана на живота?“.

Морето предизвиква възхищение – Awe ефект както го наричаме екзистенциално-хуманистичните психотерапевти, – у повечето от нас. Няколко колеги, сериозни експериментални психолози от университетите в Минесота и Станфорд в САЩ преди време проведоха едно задълбочено изследване на ефектите, които морето има върху мозъка и психиката ни.

Основният извод е, че морската шир с необятността и динамиката си поражда състояния на безусловна адмирация, различна от обичайната функционална модалност и задълбочена трансцендентна съзерцателност в психиката ни.

В действителност, този процес има здравословен за психиката ефект и допринася за субективното ни благополучие. Да той е специфичен и много интимен за всеки човек, но универсалното при него е как така нещо, което може да ни убие с една своя вълна, така ни възхищава и възстановява от дистреса едновременно.

Морето задейства едно експанзивно интрапсихично преживяване, което – без непременно да го осъзнаваме, – води до положителни промени в психичните процеси и в цялата ни психофизиология. И то само благодарение на начините, по които психиката се опитва да си взаимодейства с тази невероятна част от земната природа.

Морето индуцира драстични промени у нас.

Данните показват, че в контакт с него ставаме, например, по-щедри. И ако това не е достатъчно впечатляващо, ще добавя, че психологията разполага с акуратно събрани и анализирани данни за това, че в контакт с морето се променя възприятието ни за времето. То започва да тече сякаш по-бавно, по-синхронизирано с природата и дори понякога почти спира да тече именно край морето.

Морето стимулира креативността ни, но не само когато работим и творим в прекия смисъл на думата. А също и когато се грижим за децата си или общуваме помежду си. Морето ни изважда от обичайния работен ритъм на мозъка и психичните ни процеси и го променя като ги релаксира и връща в естествените им психофизиологични параметри.

И още – когато, общувайки с морето, сме релаксирани и естествено функциониращи, бавно, но сигурно започваме да изпитваме една специфична екзистенциална безметежност, едно успокояващо и в същото време ангажиращо вниманието ни потапяне в потока на собствените ни креативни процеси – възприятия, мислене, действия. И така ни идват ясни, оригинални и брилянтни идеи благодарение на връзката и взаимодействието ни с морето.

Простичко казано, този обогатяващ ни „морски ефект” е валиден и за други природни дадености като планините, горите и…вие ще добавите според личния си опит.

Аз смятам, че той е напълно разбираем от научна гледна точка.

Влизайки в състояние на медитативна релаксация, благодарение на морето, много от стреса и тревожещите ни мисли, а и коктейла от придружаващите ги негативни емоции и състояния поотстъпват на по-заден план. И в тези моменти, префронталната зона в мозъка ни поотпуска за малко свръх-контрола си и дава път на креативността, мечтателността и отприщва свободния поток на автентичните ни преживявания, действия и отношения с другите. Ставаме по-малко критични и самокритични, а така и по-открити към преживяванията, опита и мъдростта си. Идват ни дори свои собствени оригинални и по-рано подтискани асоциации и мисли. Ставаме по-спонтанни и открити за импровизации и иновации.

Морето индуцира естествената ни медитация. И това има множество благотворни ефекти върху емоционалния ни живот и работата на ума ни. Тук нямам намерение да разказвам за медитацията като техника позната на човека още от античните времена и преоткривана за ежедневието ни едва напоследък.

Ще кажа само, че морската медитация е здравословна, защото води до по-интензивна стимулация на определени мозъчни процеси. Има много общо между вълните на морето и вълните на мозъчната ни активност, образно казано.

Медитацията, постигана чрез общуване с морето (природата) може да променя вълните в мозъка ни. Тя ни прави по-осъзнаващи себе си и света, в който тук и сега живеем. Шумът на морето, например, поражда алфа мозъчни вълни, видими в енцефалограмата ни и през скенерите в лабораториите. А за тези алфа-вълни знаем от множество изследвания, че са свързани както с усилията при решаване на сложни проблеми, така и със състоянията на спокойна и дълбока релаксация и вътрешна хармония по един особен за ежедневието ни начин – сякаш всичко заобикалящо ни изчезва.

И както вече споменах, морето има силата да индуцира креативността и автентичността на психичната ни дейност. Любопитното при това е – пак благодарение на алфа вълните в мозъка ни, но и на много други процеси – че това води до много по-ясни представи, възприятия и мисли в ума ни, до разширено и задълбочено внимание.

От една страна, морето ни кара да забравим средата около себе си. От друга, да останем много повече в самите себе си, в интрапсихичния си океан от образи, чувства и мисли, неизкривяван от външните въздействия. Осъзнаваме собственото си съществуване в света като едно по-смислено живо цяло в движение, в ставане. А това е качествено ново психодинамично състояние.

Не знам дали е нужно да знаете всичко това. И дали искате още аргументация…

Достатъчно ми е да ви поканя да се възползвате от всяка една възможност да го проверите на практика, когато сте близо до морето. И да се свържете с него, за да сте много по-свързани със себе си. Не пропускайте тази възможност дори да не ми вярвате в момента.

Мисля, че ще сте ми благодарни за горенаписаното с времето…

д-р Пламен Л. Димитров

www.plamendimitrov.blog.bg