Когато си президент само на екран, нещата се случват далеч по-лесно, а реформите са в пъти по-решителни. Действителността обаче е значително по-трудно нещо и след година като реален президент на Украйна Володимир Зеленски може да потвърди това. След като преди година бившият комик взе решителна победа на президентските избори с обещания да пребори корупцията, да вкара в затвора най-големите мошеници и крадци в страната, да сложи край на войната с Русия и да привлече милиарди долари чуждестранни инвестиции, сега се оказва, че нито една от тези точки не е постигната.

И покрай това много украинци вече губят търпението и доверието си към президента.

Преди да спечели изборите, опитът на Зеленски в политиката се изчерпваше с главната роля в сериала „Слуга на народа“. Там той играе учител, чието гневно видео срещу корупцията в страната го направи сензация и го изпрати като кандидат, а впоследствие и победител на президентските избори в Украйна. Героят на Зеленски успява с чисто сърце и хитри ходове да се задържи на поста и да постигне някакви положителни промени, а също така и да изпадне в редица комични ситуации.

На практика след година във властта бившият комик не е мръднал много напред по въпроса с корупцията, войната в Източна Украйна срещу подкрепяните от Кремъл сепаратисти изглежда все така патова, а междувременно Украйна попадна в центъра на най-големия скандал в САЩ от Моника Люински насам.

Големият проблем за сегашното правителство на страната – бавният напредък на Украйна в реформите срещу корупцията и за преустройстото на икономиката на страната – се посреща с притеснение от международните партньори на Киев.

Зеленски имаше късмета след като спечели президентските избори, да постигне решителна победа и в изборите за парламент, което му осигури комфорта изпълнителна и законодателна власт да са на една и съща страница. Това обаче означаваше заедно с него във властта да влезе и млад, недоказан още екип.

Така в един момента се оказва, че в „Слуга на народа“, както се казва партията на президента, има хора с много различни и дори разнопосочни интереси. Фракциите – в партията и в целия парламент – влязоха в противоречие по редица части от програмата, довеждайки до сблъсък, който може да бъде сведен до реформи срещу частни интереси (на различни олигарси).

Това добре се видя в казуса с преустройството на банковия сектор на страната – изискване на Международния валутен фонд.

МВФ подкрепи Украйна през последните няколко години с милиарди долари финансова помощ, но в замяна на това оттам поставиха условия страната да приеме законопроект засягащ банковия й сектор.

По-конкретно, законопроектът гласи, че най-голямата банка в Украйна, ПриватБанк (национализирана в края на 2016 г., след като бе открито сериозно несъотвествие в сметките ѝ в размер на над 5,5 млрд долара) няма да бъде върната на предишните й собственици – Генадий Боголюбов и Игор Коломойски.

Коломойски е бивш бизнес партньор на Зеленски и неговият телевизионен канал силно промотира президентската кампания – нещо, което е сериозно притеснително за МВФ. Оттам имат притеснения, че заради тези си тесни връзки с властта бизнесменът отново може да получи контрол върху банката въпреки сериозните злоупотреби.

Самото прокарване на реформите дойде твърде бавно и в комбинация с политически сътресения, оставката на министър-председател

И причина за притеснения има. Коломойски има свои хора в парламента, които успяха да внесат рекордните 16 335 предложения за законопроекта на МВФ, забавяйки по този начин неговото приемане.

Зеленски се опита да се дистанцира от банковия магнат, заставайки плътно зад реформата. Така, когато в крайна сметка на 13 май тя мина на второ четене в парламента, гарантирайки по този начин още един транш на финансова помощ от МВФ в размер на близо 2 млрд. долара, мнозина тръгнаха да поздравяват президента за победата.

И все пак редица експерти и критици на президента припомниха, че този закон трябваше да е приет много отдавна, при все, че партията на Зеленски има контрол над Върховната Рада.

Но ако във вътрешната политика западните партньори на Киев улавят противоречиви сигнали, то отношението на Зеленски и правителството му към Русия е повод за още по-големи притеснения.

Едно от ключовите обещания на Зеленски в кампанията му за президент беше прекратяването на войната в Източната част на страната с отцепилите се Донецка и Луганска народни републики – сепаратисти, поддържани от Кремъл. Сега, една година по-късно обаче, ситуацията изглежда все така без изход, въпреки срещите във формата на Норманската четворка (Русия, Украйна, Франция, Германия).

По фронтовата линия продължава да има обстрел на ежедневна база, макар самата линия да не се измества нито в едната, нито в другата посока. Въпросните съмнения обаче са не по отношение на начина, по който Киев води война, а по отношение на кадровите промени около президента.

Интересен ход беше смяната на шефа на личния му кабинет – на 11 февруари Андрий Богдан (бивш адвокат на бизнесмена Коломойски) беше заменен от Андрий Ермак – човек с добри връзки сред руския бизнес елит, който не крие пристрастията си към Кремъл.

Паралелно с това Зеленски назначи и нов главен прокурор в лицето на Ирина Венедиктова, която предизвика множество негативни реакции и критики срещу себе си. От една страна, тя предприе отмяна на антикорупционното движение, а от друга, което предизвика и повече гняв сред украинците, назначи за свой заместник Александър Бабиков, бивш адвокат на близкия до Кремъл украински президент Виктор Янукович. Именно със свалянето на Янукович в края на 2013 г. започна преориентирането на Украйна към Запада.

Междувременно най-новият към момента премиер на страната – Денис Шмихал – се обяви веднага след назначаването си на 4 март за подновяване на водоснабдяването от континентална Украйна към анексирания от Русия Крим.

Дни по-късно украинският депутат Виктор Медведчук и други народни представители от Радата пристигнаха на посещение в Москва, където се срещнаха с руския президент Владимир Путин и Вячеслав Володин, председател на руския парламент.

Така през изминалите месеци се наблюдават повече движения по върха в Киев, които в една или друга степен са в полза на Русия, включително опити за започване на диалог с пълномощниците на Кремъл в района на Донбас и поставянето на бившия депутат и особено гласовит активист по време на Майдана Тетяна Чорновол под домашен арест.

На фона на критиките към Зеленски за „клякане“ пред Русия, той запазва за момента мълчание.

Всичко това идва на фона на спорните отношения на Украйна със САЩ. Страната се превърна в неволен статист на вътрешнополитическите драми във Вашингтон и процеса по искането на импийчмънт за президента Доналд Тръмп.

Американският президент беше обвинен, че е отказал помощ от Украйна, докато Зеленски не обяви разследване срещу Джо Байдън, чийто сън Хънтър има връзки и бизнес в Украйна.

Като част от процеса на импийчмънт бяха пуснати записи от телефонните разговори мерждъ Тръмп със Зеленски, включително едно обаждане, в което американският президент директно моли за „услуга“ – разследване на украинските власти срещу Байдън.

В същия телефонен разговор Зеленски се съгласява с Тръмп, че европейските лидери не помагат достатъчно на Украйна.

„Това отне американското и международното внимание от проблемите, които имат най-голямо значение за Украйна, и превърна страната ни в история за президента Тръмп“, пише в коментар за New York Times по повод 1 година от избирането на Зеленски за президент.

Поне на повърхността Украйна към момента заявява себе си като съюзник на Запада, ЕС и САЩ. Доколко обаче това ще продължи, вече никой не може да каже със сигурност.

Съмненията нарастват с различните спорни моменти в политиката на Киев, но ще се осмели ли Зеленски да направи нещо повече? Спорно, освен ако не иска да си навлече твърде много врагове в собствената си страна.

Тази една година на власт остави своя отпечатък и в общественото мнение. Ако преди година около 77% от украинците да имаха положително мнение за новоизбрания си президент, сега те са паднали с над 20 процентни пункта, а 39,2% заявяват, че биха гласували за него отново.

Никой не си прави илюзии обаче вече, че богатите обещания на Зеленски са толкова лесни за изпълнение.

Нито корупцията, нито конфликта в Донбас са лесни за разрешаване, а доказването пред международните партньори като сигурна страна за инвестиции изисква много време и постоянство – нещо, което поне към момента все още не се отдава на комика, който стана президент. В сериала му реформите се случваха далеч по-лекo, пише в webcafe.bg