Римляните казвали, че чрез устата на младенеца глаголи истината (ex ore parvulorum veritas). И при българите е така. Младшият партньор в управляващата коалиция Валери Симеонов изрече навръх 24 май голяма истина, която малцина схващат колко е важна: „Започва един оздравителен процес, непознат за България, който остава извън вниманието на обществото, медиите“, каза той пред БНР.

Чакахме го отдавна заради потъпканото ни чувство за справедливост, а сега, когато се развива пред очите ни, не го виждаме. Също както италианците, които живеят в страната си и не виждат, че прилича на ботуш, защото е твърде близо пред погледа им. Все се надявахме криминалният преход да свърши, да му теглим чертата и да започнем отначало.

Валери Симеонов ни отваря очите:

„Не е ли очевидно? Не е ли очевидно за вас, хората, които наблюдавате икономиката, наблюдавате политиката? Нима това е ставало досега, през последните 30 години? Да си спомняте срещу някой крупен магнат или облечен със страховити прозвища бизнесмен да е нанесен някакъв удар? Не! Досега държавата и олигархията винаги са съществували паралелно. Факт е, че има първи удар, втори удар и, очаквайте, и трети удар ще има“.

Недосегаеми бизнесмени се оказват голи охлюви, щом бъдат лишени от държавната черупка. Хазартният бос Васил Божков процъфтяваше от „съпорта“ на Държавната комисия по хазарта. Петролният бос Валентин Златев – от кокошата слепота на Комисията за защита на конкуренцията, която не виждаше картел в бизнеса с горивата. Преди тях изгоря и банковото величие Цветан Василев, след като държавата спря да помпа банката му КТБ и го постави в немилост.

Преходът взема остър завой, на който изпадат някои от най-емблематичните му лица. Ще има още, казва Валери Симеонов и намига към телекомуникациите. Но не били само те…

Завръща ли се държавата или минава от едни частни ръце в други? За 30 години преход България изгради две държави – една видима и друга невидима. Видимата бе слаба имитация на власт, за да не пречи на невидимата и дори да я обслужва. За да процъфтяват разбойническите групировки, създадени организирано и централизирано, трябваше да бъде обезсилен държавният репресивен апарат. Полиция, прокуратура, съд, правителство и парламент неуморно бездействаха, за да не пречат на възхода на новите прогресивни сили, които след неизбежното първоначално натрупване на капитала щяха уж да споделят просперитета си с обществото. За да бъдат още по-спокойни в историческата си мисия, получаваха закрила и от паралелни трибуквени милиции, наричани за благозвучие „силови групировки“ вместо организирани престъпни групи. Те се грижеха както за тяхната лична охрана, така и за резервиране на цели сектори от икономиката в тяхна полза, така че да не ги смущават конкуренти отвън.

Всичко това стана по съветски модел, защото в началото на прехода България бе най-близо до него по исторически причини. Само че поради разликата в мащабите у нас придоби умален вид. Влизането на страната в ЕС трябваше да я отдалечи от постсъветското влияние, но мутацията на организираната престъпност не се дължеше на европейския натиск за правова държава. Макар и дистанцирано

България продължи да се вглежда в московския пример и да го харесва

През 2009 г. руският премиер Владимир Путин започна в паузата между два двойни президентски мандата да показва на олигарсите, че държавата си връща силата и трябва да се съобразяват с нея. За да бъде убедителен, той избра да смачка фасона първо на най-богатия в момента руснак Олег Дерипаска. Накара го на 4 юни 2009 г. публично да подпише, че още същия ден ще изплати дължимите заплати на работниците си в циментовия завод в Пикальово, след което го унижи като клептоман: „Ручку верните!“, защото обърканият милиардер понечи да отнесе химикалката му.

Същата година започна първият мандат на българския премиер Бойко Борисов. Всяко сравнение между него и Путин, разбира се, би било пресилено, но ако се смалят мащабите, ще се види, че и на него му допада едноличната власт. Към края на третия си мандат той показва дързост да „респектира“ олигарси, пред които по-рано се е снишавал. Трудно е да се повярва, че сам е набрал смелост, като е преодолял познатата си нерешителност. По-скоро е започнал да чува гласове, които го тикат в тази посока. Тези гласове, които вече не разчитат на бухалките, а на държавните репресивни органи, както твърди Васил Божков, имат нужда от ревизия на прехода, за да заемат мястото на старите олигарси. Но как да ги свалят от пиедесталите, издигнати от пачки пари? Много просто –

като им напомнят, че са назначени милионери

А който е назначен, може да бъде уволнен от работодателя си – сиреч от държавата. Валери Симеонов описа механизма на действие: „Първите тежки удари срещу олигархията вече са факт, разбиването на срастването на крупния монопол с политическата власт. Първият случай беше ударът върху хазартната империя на Васил Божков (чрез одържавяване на хазарта – б.а). Сега се нанася втори удар върху установен монопол и картел… Всички данъчни складове са в ръцете на една фирма с доста известен управител (Валентин Златев – б.а.)… Идеята за създаването на верига държавни бензиностанции ще разбие картелното споразумение“. По-нататък той посочи, че в момента се наблюдава и картел между големите доставчици на мобилни услуги, „които тихомълком повишиха и почти изравниха цените на тези услуги“. Може да се очаква, че държавата ще се намеси и в този бранш.

Много съмнително е, че одържавяването има за цел

да върне прехода в началната му позиция,

когато всичката собственост бе държавна, и да му даде по-честен рестарт. Авторите на новия процес обаче могат да бъдат сигурни, че обществото ще им симпатизира, доколкото вярва, че неговата бедност се дължи на свръхбогатството на малцина. Едва ли някой ще излезе на протест, че Васил Божков и Валентин Златев губят привилегиите си. Хората ще наблюдават равнодушно вътревидовото изяждане, както бяха безразлични към поръчковите убийства по времето на групировките. Имаше и злорадство: Така им се пада!

За беда активизирането на държавата няма за цел превръщането й в правова държава с върховенство на закона, защото онези, които я използват като инструмент, имат същото презрение към законите като потърпевшите от ударите й. Одържавяването ще бъде междинен етап за отнемане на бизнеси и за прехвърлянето им в други ръце. Мутрокрацията като висш и предпоследен стадий на клептокрацията знае, че може да мутира като коронавируса и да се върне с нова сила, когато заспи обществената предпазливост.

Светослав Терзиев

segabg.com