Виновни ли са пaнголините за глобалната пандемия COVID-19? И помагат ли медикаментите, съдържащи люспи от бозайника, за спиране на възпаления или за увеличаване на кърмата при жените, например? На тези и други спорни въпроси все още търсят отговор не един и двама учени. Същевременно китайското правителство едва сега се загрижи за намалялата популация на бозайника, чиито люспи имат място в традиционните китайски медикаменти.

Властите в Пекин решиха да извадят панголините от списъка с разрешени за ползване продукти в традиционната медицина, което дава надежда за опазването на сериозно застрашения вид. Причините обаче едва ли се крият толкова в грижата за бозайниците, колкото в съмненията за ролята му около разпространението на COVID-19.

Както вече знаем, новият щам на коронавируса се оказа с естествен произход, или поне такава е позицията на реномираното медицинско издание „Nature“, както и на множество световно признати учени. Дълго пребивавал при животни, които са били естествен резервоар за него, при една от мутациите си вирусът е успял да прескочи от животно на човек.

Най-големи подозрения относно заразата бяха приписани на прилепите, но като посредник за предаването от животно на човек бяха посочени и панголините – люспести бозайници с големината на котка, познати и като люспеници.

Една от основните версии е, че от прилеп вирусът е преминал през панголин и вероятно през още един животински вид, преди да достигне до хората. Как точно е станало това все още не е известно.

Известен факт е обаче, че месото на панголина се счита за деликатес в Азия, а люспите му представляват ценна част от традиционната китайска медицина.

Привържениците на този вид лечение вярват, че кератиновите люспи – реално изградени от същото вещество, от което и човешките косми и нокти – помагат за спадане на оттоци, спиране на възпаления, подобряват кръвообращението и дори допринасят за увеличаване кърмата на жените. Въпреки многобройните ползи, приписвани на тези медикаменти, терапевтичната им стойност не е научно доказана. Това обаче не пречи за голямото търсене.

Природата може и да е предвидила тези животни да се защитават от естествените си врагове, свивайки се на топка и порязвайки с острите си и твърди люспи нападателя, но досега това не успява да ги спаси от хората.

Според WildAid търговията с диви животни за консумация в Китай се изчислява на над 73 милиарда долара. Според същата екологична организация властите са заловили само миналата година над 130 тона продукти от панголини, което се равнява приблизително на 400 000 животни. Отделно бозайникът се търгува и незаконно в огромни количества.

Въпреки че още в началото на март китайското правителство забрани консумацията на диви животни и отглеждането им за храна, основно заради възникването на епидемията от пазарите в Ухан, популацията на панголините вече е застрашително намаляла.

За това алармират отдавна природозащитни организации и движения в Китай и извън страната. Според Международния съюз за защита на природата (IUCN) популацията на люспестия бозайник в Китай е намаляла с повече от 90% от 1960 г. досега.

Едва преди седмица китайската правителствена агенция, отговаряща за горите, пасищата и лесовъдските въпроси (National Forestry and Grassland Administration), издаде заповед за най-високо ниво на защита за панголина, нареждайки го редом до тигрите и пандите.

В отговор на това, правителството на азиатската страна предприе изваждането на панголина от официалната Китайска фармакопея – правителствен сборник с лекарства, обхващащ традиционните китайски и западни лекарства. Като мотив за това е посочено „изчерпването на дивите ресурси“. Тук скептично настроените към китайската медицина вероятно биха изтъкнали и други причини.

Еколозите приветстват тази стъпка, макар и да я смятат за крайно закъсняла, а щетите за вида – необратими.

Но виждат и друг проблем – забраняването на търговията според тях може да насърчи още повече нелегалните продажби.

Според организация PETA, която се бори за етично отношение към животните, именно в тази посока трябва да са последващите усилия на Китай, но и на Запад. Експерти припомнят, че след като през 2018 г. Китай забрани вноса на продукти от панголини, търговията продължи, като големи пратки редовно са били прихващани на път за страната.

Люспениците се срещат основно в Африка, на юг от Сахара, и в тропичните гори на Азия. Когато броят на панголините намалява драстично в Азия, обаче започва и търсенето от Африка. Така само за няколко години – от 2013 до 2019 г., два от африканските видове от уязвими стават застрашени, посочва CNN.

Затова, за да дадат реални резултати действията на китайското правителство, трябва да се предприемат и образователни кампании, които да стигнат до максимален брой хора в Китай и извън страната.

„Тези мерки се нуждаят от по-добро прилагане и по-голяма осведоменост на обществеността, за да се намали търсенето. Правителството трябва да се увери, че хората са запознати с рисковете от консумацията на тези продукти, както и че са наясно с въздействието върху околната среда“, коментира пред CNN Стив Блейк – главен представител на подразделението на WildАid в Пекин.

А според Елайза Алън от PЕТА не само панголините, но и всички застрашени диви животни ще продължат да бъдат убивани, докато техни органи и части от телата им се продават изгодно и се търсят.

„Настоятелно призоваваме китайското правителство да ограничи използването на вещества от животни за лекарства, независимо дали става въпрос за люспи на панголин, магарешка кожа или конска урина“, коментират пред The Independent от организацията, което дава допълнителна представа за някои от другите спорни съставки в традиционната китайска медицина.

webcafe.bg