Лъжите в политиката са коварно нещо. За това поне Бойко Борисов трябваше да е извлякъл поука от злополучната съдба на банкера Цветан Василев. Кой е вярвал през 2009/10, че двамата партньори в КТБ – Василев и Делян Пеевски, ще се сритат с такава жестокост, че ще съсипят „касичката си“ – КТБ, че единият ще надделее и ще превърне другия в беглец? А някой да е допускал, че властелинът на хазарта и антиките у нас ще осъмне с разсипан бизнес и близо 20 обвинения и също ще стане беглец?

Е, също така невероятно може би изглежда сега, че ще дойде моментът, в който и Бойко Борисов ще се обяснява – някъде от чужбина, че е невинен и прецакан.

„Вчера си дадохме сметка, че в няколко случая работата на правителството се обвързва едва ли не със слугинаж към Доган“, обяви в петък сутрин вицепремиерът Валери Симеонов. Ден по-рано премиерът войнствено говореше за „Шиши“ – прякор, лепнат на депутата от ДПС Делян Пеевски не от медиите, и се сърдеше, че министрите му били „посочени“ и „привързани“ към партията на Доган. „Привързани“ може да се окаже доста точно определение, някой ден Борисов вероятно ще ни разкаже кой и как му ги „върза“

Тандемът Пеевски-Борисов съществува много по-отдавна, отколкото си личи в публичния живот. Някои припомнят общия им генезис в царското правителство, съставено през 2001 г. Тогава бодигардът и бивш шофьор в СИК Борисов се събуди главен секретар на МВР, а студентът по право в Югозападния университет Делян – председател на младежкото НДСВ, след което израсна до парламентарен секретар на министъра на транспорта и дори беше сложен в борда на пристанище Варна. Така „най-младият син на партията“ се оказа наистина преуспял още на студентската скамейка, а баща му даде обяснението – имал икономически талант.

През 2005 г., при тройната коалиция, Пеевски вече беше зам.-министър на държавната политика при бедствия и аварии, а Борисов спечели изборите за кмет на София като независим кандидат, след като е напуснал МВР след скандал с Румен Петков. Тук впечатление прави, че и двамата се чувстват доста добре на длъжности в публичния, а не в частния сектор. Нито Борисов се върна към успешния си бизнес в „Ипон“, нито Пеевски пое от майка си някоя фирма. И двамата предпочетоха коридорите на властта. Младият Пеевски не се притесни дори от мащабния корупционен скандал, заради който беше уволнен, но след това реабилитиран.

Преди ГЕРБ да спечели първите си парламентарни избори през 2009 г., майката на Пеевски

Ирена Кръстева започна да купува медии, в които мишена стана именно Борисов окичен с обиден прякор – „Тиквата“ (вероятно затова не се посвени да говори за „Шиши“.) Този начин на медийно отразяване – с обиди и клевети, стана основен похват на медиите на „семейството на Пеевски“ и до ден днешен не се е променил, само мишената се смени. След изборите изведнъж същите тези издания започнаха да славят Борисов и така до ден днешен. Че е паднало правителството ще разберем вероятно първо от тях.

Прави впечатление и друга метаморфоза – едни от най-острите медийни критици на Пеевски от ония времена – особено най-нашумялата днес като защитник на Борисов „агенция“ и нейните „остриета“, през 2009 г. се скъсваха да критикуват Пеевски, като не пестяха обидни квалификации. Тяхното замлъкване навремето е явен знак за началото на сериозната симбиоза – още в първия мандат на ГЕРБ.

Още тогава излезе прословутата снимка на Пеевски с Владислав Горанов в заведение, за която нито те, нито Борисов можаха да дадат смислено обяснение. Но видимо се притесниха и изнервиха.

Последната видима искра между Борисов и Пеевски прехвърча през 2013 г. покрай краткотрайния и свръхскандален избор на Пеевски за шеф на ДАНС, подпалил почти едногодишни протести и свалил от власт правителството на БСП и ДПС, в което ГЕРБ играеше опозиция. Както и при срива на КТБ.

Това време ще се запомни със заканите на Пеевски от парламентарната трибуна – не точно към Борисов, но към дясната му ръка Цветан Цветанов. Последваха разобличаващи разкрития от Пеевски: „Патологичният лъжец Цветанов да обясни защо в полунощ на рождения ми ден ме привика в кабинета си и за какво ме натисна!“, както и уточнение, че това привикване се е случвало „поне 40 пъти“. Пеевски твърдеше още, че са му искани „медийни чадъри“ за престъпни босове и той „е оказвал такива услуги“.

Той предупреди Цветанов от микрофона в парламента, че правораздавателната система „ще се занимава с него“, и наистина последваха 4 обвинения. Така получихме нагледно признание, че „успелият млад мъж“ може да урежда дела срещу неудобните му. Днес този процес е развит до съвършенство – само едно посочване и държавното обвинение захапва садистично. Може да нахлуе и в Министерския съвет.

През юни 2013 г. Борисов направи признание: „Ахмед Доган е този, който назначи Пеевски – ако не знаете, да знаете всички.“ Тогава не изглеждаше да са в добри отношения. Още по-абсурден беше сюжетът с убийствата. През 2014 г. Борисов обяви публично: „Изборът на Пеевски беше, за да ме вкарат в ареста и там да ме убият.“ А преди няколко дни стигна до признанието: „Искаха да убият Пеевски със снайпер, затова му сложихме охрана.“ Така излезе, че докато върхушката на ДПС иска да убива Борисов, той й осигурява държавна охрана

Поледва рязка промяна – взаимните атаки стихнаха. Вероятно не е без значение, че КТБ беше съборена и разпарчетосана. След 2014 г. „бизнесът“ очевидно се закрепи чрез сложен баланс, който успя да бъде удържан дори и след оставката на втория кабинет „Борисов“ след загубата на президентските избори. Оттогава досега във властта действа принципът да не се воюва открито, а окопно. Според видимите белези – по-скоро върви пазарлък.

В резултат през февруари 2016 г. Борисов беше поставен натясно с въпроса: „Започнахте ли да виждате в огледалото образа на Пеевски?“. Той се оправда, че няма никакви зависимости и в огледалото вижда само себе си. След това обаче спря обществена поръчка за магистрала „Хемус“ заради съмнения за връзки с „огледалния си образ“, който пък постепенно обяви оттегляне от бизнеса си в България.

След създаването на тази легенда Борисов лично „би тъпана“: „Пеевски си отиде, Пеевски напуска страната. Много скоро вече няма да е дъвка. Аз не знам тогава какво ще измислят, какво ще говорят.“ Оттогава сме свидетели на кратко и мълчаливо разграничаване от корпулентния депутат, докато в икономиката виждаме подарък след подарък – най-бодящият очите е гигантският подарък за неработещия ТЕЦ „Варна“, който уж се брои за студен резерв.

Докато данъкоплатците са вкарани в ролята на „целогодишен“ дядо Коледа, министър-председателят ги будалка. През 2017 г. на въпрос в „Панорама“ какъв е Делян Пеевски в управлението Борисов казва кратко и с нежелание да се обяснява: „Депутат от ДПС. Ако имаше друго, щяха да го изкарат“

Медиите, които спазват здравословна дистанция спрямо властта, не са спрели нито ден да пишат за това „друго“, но Борисов никога не се е придържал към фактите. Неговата желязна тактика е да отрича и да се прави на умряла лисица, докато опонентите му не се уморят. И понеже ги залива със скандал след скандал – единият покрива другия.

Стигаме до май 2020 г., когато съобщава: „Освен да прави дарения не съм чул в последните месеци с нещо да се е занимавал Пеевски. Властта му не се е увеличила по никакъв начин. Той е депутат като всички останали.“ По повод твърдението на Божков – че Пеевски дърпа конците като паяк в държавата, Борисов отново отговаря с нежелание: „Не го знам. Не искам и да ги коментирам. Аз не знам кое дърпа“.

През юни 2020 г. Борисов дори защити Пеевски и Доган, като изключи ДПС да са замесени в снимките и записите, които го компромаха тотално.

„Те действат по друг начин, действат отзад“, изпусна се премиерът за задкулисието и отново прибегна до мантрата, че Делян Пеевски е „просто депутат от опозицията“.

Доказателство, че това не е така, е имотната декларация на „просто депутата“, фантастичното му забогатяване по време на трите правителства на ГЕРБ, имитацията на проверки спрямо него и бизнеса му от страна на държавните контролни органи, „изпирането“ му от антикорупционната комисия, НАП, прокуратурата и куп уж независими регулатори. И да не забравяме обществените поръчки и субсидиите с европейски пари.

Това, което е известно официално за тандема Борисов – Пеевски, е само върхът на айсберга. Но е достатъчно, за да не приемаме сериозно обясненията на премиера, че тримата министри, на които иска оставките – не били на ДПС. Формално – може би, фактически – целият кабинет е на ДПС, просто тези тримата са най-ярките представители (дано да не обидим Данаил Кирилов).

Редно е „слонът в стаята“ да излезе изцяло навън, а не само да протегне крака през вратата.

Светлана Георгиева

dnevnik.bg