Детските протести са изключително досадни. Не случайно, за да управляваш държавата в САЩ, се изисква да си навършил най-малко 35 години. Спомням си цветната революция срещу Орешарски. Нестихващите протести, роялите, кафетата пред парламента, голите гърди, които водят народа, снимките на девойки, целуващи полицаи и т.н. Тези, които тогава протестираха яростно срещу Пеевски заедно с ГЕРБ, сега протестират срещу ГЕРБ заедно с тези, които тогава предложиха Пеевски за шеф на ДАНС. Цялата тази врътка показва, че протестите имат неприятен ситуационен характер и не могат да са отправна точка за електорално или партийно нарастване.

Соросоидната технология за цветни революции е силно осветена. Но продължава да действа, защото е привлекателна за младите хора. Тя продуцира протести във вид на мирно забавление. Но този цирк не е безобидна технология. Защото с цветните балони опитният външен фактор може да свали суверенитета на една държава. Да блокира институциите, да промени, обърка или забави стратегически решения, да подмени дневния ред на обществото, да разруши демократичния фундамент, да осъществи преврат.

Представителите на неолиберализма, джендъризма, глобализма и миграционните вълни често използват тази технология, за да налагат интересите си в определени точки на света. Днес те правят това дори в САЩ, за да може размириците да намалят възможностите на Доналд Тръмп на предстоящите избори. Затова не е случайно, че „Ню Йорк таймс“ публикува коментар срещу ГЕРБ, като пакетира относително консервативното правителство на България в групата на Унгария и Полша, където също „имало упадък на демокрацията“. Корнелия Нинова, която не подкрепи Истанбулската конвенция, днес дава за пример неолибералните критики на соросоидните медийни мрежи срещу Борисов и участва в преврат, от който имат изгода конкретни засегнати олигарси и неоконите в САЩ.

Цветните революции са всъщност преврати, които се осъществяват с инструментите на информационно-психологическата война. Основата е натрупано естествено напрежение, което се допълва с дезинформация, манипулация на общественото мнение, създаване на масова мисловна зараза и емоционални представи. Имаме медийно и сигнално проникване в съзнанието на изпълнителите. Те са убедени, че сами взимат решенията си, но всъщност са задвижвани чрез насочени импулси отвън. Манипулацията е изключително добра не поради умността на кукловодите, а поради естеството на технологията. Технологията закача външни интереси към вътрешни напрежения или конкретни скандали. Например към натрупаното недоволство от ГЕРБ, лесно се прикачиха интересите на подгонени бизнесмени, които не желаят Гешев да бъде главен прокурор. И сега детската градина по жълтите павета повтаря ежедневно, че иска оставката на Гешев. Утре други богати и засегнати хора ще искат оставката на следващия прокурор и т.н. Не може да има улично управление на държавата.

Опитите да се дискредитират полицейските части, като им се вменява вина, са елемент от пъзела на цветните протести. Търси се остра провокация, след което полицията се обвинява в мачкане на гражданските права. У нас и този етюд беше направен смешно, а телевизорът поиска от нацията да се възмути за двама малчугани, които полицаите понатупали и една девойка, чиято презрамка на потника се развлачила при сблъсъка с полицията. Често при размирици има стъпкани, смазани, ударени хора, а понякога водните струи изхвърлят протестиращите като тапи във въздуха. Когато протестът престане да бъде мирен, той се превръща в улична война. Там никой не раздавава парчета торта, раздават шамари.

Изваждането на бесило за политиците е безвкусица, която подсказва, че протестът започва да цикли. Организаторите опитват да въведат провокации, иначе протестът скоро ще се умори. Много ми хареса коментарът на онлайн приятелка от Фейсбук, която беше написала: „Правете политици, не протести!“ Изключително попадение за липсата на смисъл от подобни протести, зад които не стои динамиката на конкретен нов политически проект. Не стои програма, идея, намерение.

Забавна е трактовката за т.нар. „гражданско общество“, което ни се втълпява като източник на абсолютната справедливост, висока обществена интелигентност и морално съвършенство. Даже проф. Костов, онзи дето оглави Съветът срещу щаба на Мутафчийски, написа, че бъдещата кандидатура за главния прокурор трябва да се консултира с гражданското общество. Предложението му е равносилно на това прекрасният иначе сайт за взаимопомощ и клюки „BG-Mamma“ като висш пилотаж в гражданското общество да ни консултира за всички бъдещи решения в държавата.

Щом „гражданското общество“ изисква, значи е задължително! Обаче що за имагинерен субект е „гражданското общество“?! Това е конструкция за употреба на тълпите в неолибералната доктрина, разслоени на многобройни социални клъстери, чиито спящи клетки могат да се възбуждат и управляват, когато е необходимо. Като политически инструмент възниква по-отдавна в контекста на борбата с комунизма, когато се появява технологията за фина инфилтрация и подриване на тоталитарните режими през употребата на множество „безобидни структури“, т.нар. неправителствени организации за гражданска съпротива. Днес всичко минава за „гражданско общество“, и уличните банди с пиратките, и тези, дето извадиха бесилото, и тази, която носеше плакат, че искала сексът да е толкова извратен, колкото и управлението, и онези, които си бяха сложили маски на прасета на главите си и пр. Цялата тази палячовщина е наречена с високото прозвище „гражданско общество“ и никой не смее да каже, че стигаме до пълен абсурд. Значи 2 хиляди души на плoщада са „гражданско общество“, а 6 милиона, които не са на площада, не са „гражданско общество“?!

Всякакви анализатори се възторгват от протестите и нечленоразделните обяснения на протестърите как искат оставката на Борисов, но и на Гешев, Фандъкова, Кошлуков и кой ли още не. Утре ще поискат оставките на съдии, на администратори, на лекари, на учители, на шефове на всевъзможни институции, болници, агенции, защото на някой някъде нещо не му харесва. Половината БСП иска оставката на Корнелия за злоупотреби и невежо управление на партията, за разкол и наливане на влияние в протестърската десница. Но оттегля ли се Корнелия? Не. Тъкмо напротив, тя отново иска да спечели изборите в БСП.

Не можем да живеем в анархия и улично правораздаване. Има избори. Явете се на избори и ги спечелете! Това с ритане на топка, хвърляне на бутилки, носене на смешни плакати, биене на барабани и надуване на свирки и вувузели не става. Снощи протестърите надуваха гайди и друсаха звънци, за да забавляват публиката, само и само да я задържат. Ако се сетят и за известна доза секс (като отново му придадат „обществено-патриотичен характер“), може още повече нечленоразделни зяпачи да се съберат на сцената.

Да, правителствата на Борисов имат много грешки и различни грехове. Но такива имат и всички останали правителства на България, нека не изброявам тук грешките на Костовото и Царското правителство, както и тези с участието на БСП. Защото ще се наложи дни наред да четете и да се учудвате, ама наистина ли тези са сътворили толкова вреди за държавата. Самата Корнелия, която внася вот на недоверие за корупция, би ли обяснила от парламентарната трибуна за какво беше остранена от поста си на зам.-министър по времето на Станишев! Никой никога не е чувал да отстраняват някого от властта за честност и липса на далавери.

Да се вдига детска революция, за да бъдат изборите 3 месеца по-рано, само и само Радев да си направи служебен кабинет, е неприемливо. Румен Радев, задвижван от реваншизъм и други подбуди (като задачите на олигарсите и неолибералите), доказа за пореден път, че няма качества за този пост. Няма по света президент, който да вдига бунтове в държавата, на която е президент. Сега му изглежда, че е победител. Но победители са тези, които разбират процесите. В противен случай процесите ги затрупват. Защо Радев влезе в политиката? За да разгражда държавността ли? Радев беше оставен да трупа рейтинг от позиция, която няма особени отговорности, освен една – да пази държавността. И той направи обратното. Вместо да натрупа обществено доверие, той се саморазгроми чрез непрестанните си неинтелигентни ходове, след което стигайки до пълна безизходица, призова за бунтове. Практически извади бесило на улицата, спря метрото, блокира кръстовищата и пр. Използването на груб популизъм от високата президентска трибуна е изключително опасно занимание. Едно е да говориш на жаргон и да стреляш по всички в системата от маргиналната позиция на водач на малка ектремистка партия. Съвсем друго е да призоваваш за разправа от националния ефир! Това е безразсъдно, ненормално, противодържавническо поведение. Свидетели сме на политическия пубертет на президента. Анархията в главата му беше видна още по време на извънредното положение с коронавируса. Още тогава Радев призоваваше за бунтове и демонстрира пълна безотговорност към нацията и политическите правила.

Когато съдбата случайно качи някой на колесницата, може да се окаже, че е каруцар. Част от политиците в БСП, по-интелигентните разбира се, считат Радев за напълно непригоден за поста си, въпреки че е избран от бесепарския електорат. Радев е управляван от случайни и неслучайни фактори като неолибералния вектор, соросоидната доктрина, груби моментни интереси на застрашената олигархия и кремълски надежди за проникване във властта. Ако се чудите как всъщност Радев би могъл да съчетава такива на пръв поглед противоположни интереси, ще ви отговоря. И той не знае как. Отчасти Радев е задвижван „на тъмно“, дори не разбира какво прави. Понеже политиката в главата му е като задача с неразбираемо условие, военният Радев се превръща в кукла на въздействащи му приближени и разнопосочни интереси.

Искам да завърша този текст с вица за умната врана, която много разбирала от политика. Стояла враната на едно дърво и държала в човката си парче сирене. Минала обаче лисицата и й казала: „Врано, ти как ще гласуваш, „за“ или „против“?“ Враната смело отговорила: „За“. Тогава сиренето паднало на земята, лисицата го взела и побягнала. Враната шокирана от загубата продължила да си стои на дървото и да размишлява политически. Накрая разочаровано си казала: „Колко съм глупава! Трябваше да гласувам „против“!“ Хубавото на този виц е, че когато много пъти изпускаш сиренето, не е зле най-после да разбереш, че си объркал пътечката за случване на големи неща. Друг е начинът да минеш със сиренето между лисиците. Не като крещиш и вадиш бесило.

Калина Андролова

Infacto.bg