При „Данс уит им” западните държави категорично бяха срещу българското правителство. Западните посланици през ден пишеха декларации в подкрепа на протеста. Дьо Кабан ги навестяваше на жълтите павета. Целите на чуждите господари са ключови за всяко събитие в България. Днес от самолет личи, че западните държави подкрепят Борисов. Тънък детайл са действията на Христо Иванов, който нищо не прави без телефонът му да звънне международно. Но след като погна Доган, тия дни и Валентин Златев, а междувременно се обяви срещу „Балкански поток”, същинската му игра прилича на ножица, която цели да пререже руските вени в тялото на българската власт.

Не е ясно тази игра точно на посолството ли е (консерваторите), или на демократите – разколът в САЩ е огромен и ескалиращ в навечерието на президентския вот. #Не може да остане скрито – днешният протест е рехав, бледо копие. Няма дефилиращо множество, има дефилета. Много по-свиреп бе протестът през февруари 2013 г., и несравнимо по-масов през лятото.

Днешният в голямата част е инвент с отбрана публика. А е рехав, защото ги няма ордите на ГЕРБ. Числеността на протестите срещу Орешарски се дължеше точно на тези орди. Партийният актив на Борисов бе на площада и осигуряваше масовката. ГЕРБ организираше студентите от НАТФИЗ, аверът на премиера Христо Мутафчиев поведе артистите.

„Умните и красивите” бяха в коалиция с тези добре организирани и мотивирани пълчища. Сега съюзът се е разпилял от двете страни на барикадата. Няма кой да подкрепи „революционните сили” – БСП се тресе от вътрешни противоречия, електоратът й в София е застарял, Мая, бойци, трио и квартети са един файтон хора…

Пък и „революционни сили” са разединени отвътре. Една част от тях са на художествено-творческата хранилка при ГЕРБ. Друга част не могат да преглътнат Радев, което вероятно пак е свързано с хранилка. Затова всички те протестираха в полза на ГЕРБ, а не смеят срещу нея. Този рехав, разбит протест е толкова надъхан, колкото да размахва торбички „Била” – идва ти да го щипнеш по бузката. С такива лидери на протеста Борисов може да векува.

Голям облак марширува с протестите. Над 40 дни хора „тропат” по площадите, а резултат – никакъв. Въпросът в мъглата е защо Борисов не пада, защо усилията са всуе. По „насипност” на хора и идеи този протест се родее с оня през зимата на 2013 г., а по „ивенти и пърформанс” на другия през 2013-2014 г.

Само че 20 дни след старта на зимните шествия дойде оставката на първия кабинет на Бойко Борисов, а само пет дни след избухването на „Данс уит ми” имаше оставка на Делян Пеевски.

Кабинетът на Орешарски се задържа цяла година, което показва, че настоящите 40 дни са нищо работа. Но първоначалната енергия и цел на „Данс уит ми” бе оставка на новоназначения шеф на ДАНС Делян Пеевски. Затова и този протест постигна голям резултат веднага, а настоящият до момента се развива като изтърсаче след предишните два.

Но, защо все пак, той не води до нищо. Ето най-важните причини, направени чрез паралел със събитията преди 7 години:

Изглежда, че протестът свали Борисов през февруари 2013-а. Но дали наистина бе така? Ден преди оставката такава хвърли друг – финансовият министър Симеон Дянков, най-важният човек в кабинета.

Имаше вътрешен разрив в самото правителство. То официално бе еднопартийно, иначе – отново коалиция.

Министрите Дянков, Трайков и Плевнелиев бяха твърде близки до Иво Прокопиев. Официалното обяснение на бизнесмена отпреди време гласи, че не е предлагал министри. Не лично, а оглавяваната от него КРИБ се е договаряла с ГЕРБ след подписан на 17 юни 2009 г. пакт за стабилност поради световната икономическа криза. Но само преди седмица той каза нещо знаменателно в интервю пред БНР. На въпрос на водещия Петър Волгин дали чувства отговорност за възхода на Борисов, бизнесменът отвърна, че ГЕРБ мутирала – първото правителство нямало нищо общо с второто и третото: „Нито като качество на хората в него, нито като политики, нито като идеологически посоки, в които ръководи държавата“. На много хора били „излъгани надеждите за ускорено развитие и модернизация на държавата”.

В превод – първият кабинет, „нашият”, е стабилност, модернизация, развитие. Другите са лъжа, катастрофа.

Връзката на всичко това с падането на Борисов през 2013 г. е, че напускането на Дянков предизвика огромен вътрешен разрив в самата власт. Не протестът я срути, а тя сама. Борисов популистки обяви, че си тръгнал заради сблъсъците на Орлов мост – не можел да гледа кръв. Но днес се вижда, че е готов да плати всяка цена. Така ще е, докато няма разкол във властта.

През 2013 г. имахме президент на каишка при Борисов. Премиерът не се страхуваше от служебното правителство.

Сега държавен глава е Радев, Борисов панически се страхува министри на Радев да не организират изборите.

И пак не протестът е важен, а конструкцията на самата власт.

При „Данс уит им” западните държави категорично бяха срещу българското правителство. Западните посланици през ден пишеха декларации в подкрепа на протеста. Дьо Кабан ги навестяваше на жълтите павета.

Целите на чуждите господари са ключови за всяко събитие в България.

Днес от самолет личи, че западните държави подкрепят Борисов. Тънък детайл са действията на Христо Иванов, който нищо не прави без телефонът му да звънне международно.

Но след като погна Доган, тия дни и Валентин Златев, а междувременно се обяви срещу „Балкански поток”, същинската му игра прилича на ножица, която цели да пререже руските вени в тялото на българската власт.

Не е ясно тази игра точно на посолството ли е (консерваторите), или на демократите – разколът в САЩ е огромен и ескалиращ в навечерието на президентския вот.

Не може да остане скрито – днешният протест е рехав, бледо копие. Няма дефилиращо множество, има дефилета. Много по-свиреп бе протестът през февруари 2013 г., и несравнимо по-масов през лятото. Днешният в голямата част е ивент с отбрана публика. А е рехав, защото ги няма ордите на ГЕРБ.

Числеността на протестите срещу Орешарски се дължеше точно на тези орди.

Партийният актив на Борисов бе на площада и осигуряваше масовката. ГЕРБ организираше студентите от НАТФИЗ, аверът на премиера Христо Мутафчиев поведе артистите. „Умните и красивите” бяха в коалиция с тези добре организирани и мотивирани пълчища. Сега съюзът се е разпилял от двете страни на барикадата. Няма кой да подкрепи „революционните сили” – БСП се тресе от вътрешни противоречия, електоратът й в София е застарял, Мая, бойци, трио и квартети са един файтон хора…

Пък и „революционни сили” са разединени отвътре. Една част от тях са на художествено-творческата хранилка при ГЕРБ. Друга част не могат да преглътнат Радев, което вероятно пак е свързано с хранилка.

Затова всички те протестираха в полза на ГЕРБ, а не смеят срещу нея. Този рехав, разбит протест е толкова надъхан, колкото да размахва торбички „Била” – идва ти да го щипнеш по бузката.

Вътрешното разделение и приятелският президент бяха причина Борисов да сдаде през 2013-а, а протестният натиск и западните посолства свалиха Пеевски – Орешарски. Днес Борисов обаче е много по хитър и опитен в сравнение със себе си преди 7 години, а спрямо Орешарски, Станишев и Местан е на светлинни години напред. След като 40 дни разиграва циркове, той предложи Велико народно събрание. Събранието по-рано го поискаха… и т.нар трио, и „бойци”-те. Манолова настоява за референдум.

С такива лидери на протеста Борисов може да векува.

Разнопосочните искания разводняват, целта трябва да е една – просто оставка.

Но иска ли някой наистина предсрочни избори? Хайде да помислим! Всички проучвания сочат високо мотивиран електорат на ГЕРБ сега, което й дава предимство.

Но напролет, след зимните сметки за ток, ще се мобилизира противоположният електорат.

Времето няма да работи за Борисов, ще работи за Христо Иванов, Манолова, Слави. На БСП през есента й предстоят драми около вътрешния избор на лидер.

Трезвият анализ сочи, че на всичките опозиционни крила са по-изгодни избори през март. Единственият аргумент за обратното е организирането на вота – Борисов или хора на Радев ще го подготвят. Колкото важен да е този аргумент, другата везна тежи повече, след като и Цветанов вече не брои бюлетините. В този смисъл палатките са просто една подранила предизборна кампания.

Васил Божков е много важен фактор за настоящите протести. Стана ясно, че личните му цели са две – оставка на Горанов и сваляне на Борисов.

За разлика от другата част на протеста, неговата игра вече е реализирана наполовина.

В политиката това значи много неща. Може да значи например, че Борисов е дал свидна жертва, за да си откупи време. А отсрещната страна да няма против да го даде. Умните хора, какъвто безспорно е Божков, пържат врага на бавен огън, другото е читалищна самодейност.

Така или иначе времето на Борисов изтича.

Той е вълк, чийто собствен натежал търбух погубва.

Ще падне, но не заради рехавия протест, а отново заради вътрешен разкол – след като ДПС разтури необявената им коалиция.

Но ето какво се получава паралелно: през 2013 г. той падна след разваляне на друга необявена коалиция – с умните и красивите. През 2014 г. се върна след коалиция с тях. Тази коалиция е сред най-успешните политически проекти.

Като изключим дребните хранилки, днес я няма. Без тази коалиция нито протестът може да бъде силен, нито Борисов да разчита на светло бъдеще. Този вакуум създава неопределеността, в която сме в момента.

Искрен Вълчев