Бивш служител от системата на МВР от Варненско сподели за Varna24.bg притесненията си, че дълго време е обект на целенасочена атака, която не само е целяла сплашване, а е ескалирала в индиректни опити за убийство.

В сигнал до медията ни Иван Стоянов споделя, че очевидно хора от криминалния контингент целенасочено се опитват да вгорчат живота му. След всяко посегателство той е сигнализирал органите на реда, както и прокуратурата, която извършва проверка по подадените от него сигнали, а за други вече се е произнесла.

43-годишният мъж, който е и бивш спортист, вече е с два стента в сърцето заради преживения стрес. Вторият палеж на личния му автомобил, паркиран в двора на дома му в Шкорпиловци, е извършен непосредствено след излизането му от болницата с поставен втория стент в артерия в сърцето му. Според бившият полицай това е индиректен опит за убийство. За такъв може да се счита и влизането на неизвестни лица в дома му, които чрез изпускане на съдържанието в газовата му бутилка е можело да предизвикат взрив и трагични последици.

Ето и разказа на Иван Стоянов в първо лице за медията ни:

„Баща ми ми е оставил едно име, което искам да пазя чисто и неопетнено. Затова всичко, което искам, е да има справедливост и законово възмездие за това, което аз преживях.

Всичко започна преди около три години, когато обраха почивната база на мой приятел и то няколко пъти. По това време аз вече бях вън от системата на МВР.

Кмет на Шкорпиловци беше мой съученик. Отидох при него, защото знаех, че в селото вилнее една група от 7-8 човека, която си прави каквото си иска безнаказано, в това число и кражби на инертни материали (пясък).

Знаех за тази група, но не съм се занимавал с тях, до момента, в който не създадоха неприятности на мой приятел. Не беше вече моя работа да ловя лошите, тъй като не бях действащ служител на системата. Когато обраха почивната база, обаче, реших, че не може и не трябва да им се размине. Първо задигнаха лаптопи, техника, втория път дори душ батериите обраха, всичко което могат да продадат бяха задигнали.

Отидох при кмета, който ме познаваше много добре, и му казах: Слушай, кажи им, че имат една седмица, да върнат нещата, които са откраднали и ще забравя за случилото се, все едно не е било.

Той отвърна: „Кой съм аз, че да им казвам такова нещо. И да са взели нещо, вече са го продали“.

След като видях, че нещата няма да се получат по добрия начин, се свързах с колеги от ГДБОП. 7 месеца по-късно имаше специализирана полицейска операция на ГДБОП и голяма част от членовете на тази група бяха задържани за произвеждане и разпространение на наркотици, марихуана по-точно.

В единия намериха теглилка, в друг кокаин, в трети пари. Те са и роднини повечето. Затова е притеснително това, че според становището на прокуратурата на един по-късен етап, не ставало въпрос за организирана престъпна група. Тези лица престояха в специализирания следствен арест в София около 7-8 месеца, но бяха освободени. Доколкото разбрах, нямало данни за Организирана Престъпна група (ОПГ). Признавам, че останах изненадан.

Преди това неустановени и до сега лица са влизали в дома ми, пускали са газта и при паленето на една цигара от моя страна щях да се взривя, ако не бях усетил. Това не е ли индиректен опит за убийство? Развиваха болтовете на колата ми, в продължение на една година намирах колата си постоянно отключена, намирал съм до шофьорската врата отрязана овча глава.

Първият палеж на колата ми беше на 1 май 2019 г. След 8 месеца – вторият. Ден преди да запалят за втори път колата ми, аз излязох от болница с поставен втори стент в артерия в сърцето ми. В този смисъл това поредно посегателство може да се счита за повторен опит за убийство – индиректно. Чашата преля и реших, че искам да дам гласност, след като разлепиха и некролога ми в селото и разпространиха в социалните мрежи, а прокуратурата излезе със становище, че „са се пошегували“.

Мой приятел ме потърси, видял некролога публикуван в интернет , фейсбук. Момчето, което го беше пуснало, е лежало в Бразилия за наркотици. Необразовано момче. Каква е връзката с останалите гореспоменати лица, към които имам подозрения за посегателствата над мен и личната ми собственост, само мога да гадая.

След като сигнализирах полицията и прокуратурата, момчето е заявило, че е видяло некролога ми разлепен на магазин из селото, сторило му се интересно, снимал и пуснал във фейсбук.

Това било шега. Интересният въпрос е кой е разлепил некролога ми на магазина? Камери в селото няма. Говорих с кметицата на общината, тя е запозната с историята, поисках да бъдат монтирани камери на входа и изхода на селото, да виждаме кой влиза и излиза, случват се разни криминални неща все пак…

Било много скъпо удоволствие – 2 хиляди лева…Представяте ли си? А навсякъде тръбим как ще борим битовата престъпност с видеонаблюдение в малките населени места!

След втория палеж дознателката ме попита имам ли съмнения, при което посочих основните заподозрени.

Има видеоклипове, заснети от камерите на къщата на съседите. Записът е в полицията. Аз чрез адвоката ми, исках този запис да бъде разпространен в медиите, надявайки се, че по този начин ще спомогнем за залавянето на извършителя. След като установим извършителя, се очаква, че ще стигнем и до поръчителя. Логично, нали? Само че – изненада, не разрешиха! Журналистът от Нова тв Марин Николов, попита и поиска записа официално, на него също отказаха.

Другият интересен въпрос, който повдигнах, е за системната кражба от години на инертни материали от кариера в горски фонд. Нали има горски, как не е видял толкова време, че се случва нещо нередно? Нали има полицаи, които при подаден сигнал, трябва да проверят случая? Нали има прокуратура, която също води разследване, когато се подаде сигнал, а такъв има? Не можели да хванат извършителите, това получих като отговор…

Не се страхувам, аз нямам проблем със смъртта, дори да прозвучи глупаво. Питате откъде идват здравословните ми проблеми? Стрес, напрежение…Масивен инфаркт не се получава от спокоен живот и прекалено щастие. Аз съм това, което съм и няма да се променя. Ще се опитвам да правя добри неща, според силите ми.

Изнервя ме това, че служители на държавна заплата не си вършат работа. Оказва се, че човек няма защита. Хора, които крадат, влизат в чужд дом, палят коли, разлепят некролози на живи хора – остават ненаказани.

Наскоро чрез адвоката ми поисках среща с окръжния прокурор Красимир Конов. Човекът ни прие, изслуша ме и мисля, че взе нещата присърце. Повика подопечен служител, който е запознат със случая с незаконната кариера.

Както вече подчертах, тази кариера е от много време, тя е в горски фонд, там е абсурдно да има разрешително. За да се създаде таи кариера е изсечена гора, след това е копано, това няма как да остане скрито.

Наскоро един от тези криминално проявени лица писа на приятелката ми, а след това изтри написаното, незабавно подадохме жалба в полицията, защото не е ясно какво е искал да й каже.

По същото време две от тези лица поискаха среща с мен. Аз поисках от началника на Четвърто РПУ срещата да бъде контролирана, защото всичко може да се случи по време на такава среща. Прокурорката по случая отказа след пет дни протакане.

Искам справедливост! Мен ме оставете, ще стане това, което е казал Господ! Искам честните и почтени хора да не ги е страх! Когато видят, че някой краде и отидат в полицията, за да посочат крадеца – да го хванат. В момента има голяма липса на справедливост в тази държава…Правят акции по линия на битова престъпност, хванат двама трима, дребни рибки.

Искам институциите да си вършат работата, тези, на които ние плащаме заплати, да си вършат работата, това искам! Истината е, че тези които работят, са мачкани. Има честни хора в системата, но те са с кредити, имат семейства…деца…Мълчат, за да не останат на улицата и да загубят домовете си.

Затова искам справедливост, искам всеки да си получи заслуженото! Нищо повече! И вярвам, че този ден ще дойде! Но за това трябва всички вкупом да запретнем ръкави и да си подредим къщичката. Всички заедно! Като едно сплотено гражданско общество, което не проявява никаква толерантност към всякакъв вид престъпност и погазване на човешките права и свободи! Защото за всичко онова, което се случва сме виновни всички ние! Нашето мълчание ни прави съучастници. Колкото и тъжно да звучи“.