В нашето тъй „фешън”време, всеки може да създава пари. И да прави „селфи”. Да снима себе си, за да бъде постоянно присъствие в „нета”. Държавата създава декретни пари. Банките могат да емитират банкови пари чрез депозитните си мултипликатори. Всичко е с пари, силиконът също.
Депозитният мултипликатор е коефициент от финансовата математика. Показва реципрочната стойност на задължителните резерви. Задължителните резерви съществуват, за да застраховат от ликвиден риск. Ако резервите на банките са 10 на сто, коефициентът на депозитната мултипликация е едно, делено на 10 процента, тоест е равен на десет.Това значи, че се раздават като кредити десет пъти повече от привлечените средства като депозити.
Наредбите, тоест регулациите на БНБ, са сови. Не са това, което са. А би трябвало да са солидни правила. И да не търпят мъгляви въпроси защо са такива. Друг е въпросът, дали наредбите са модернизационни, или са просто прекопирани.Трето и четвърто е, коя Киряк Стефчова мента ги прилага и колко върви лицензът за банка. Колкото повече, толкова повече, казвал Мечо Пух. Което е основно правило в търгуването на парче. Банките обаче стават твърде много. Многото хубаво не е за хубаво.
А най- хубавото е, че народът не разбира как работят банките. Ако се досети, още утре ще избухне революция.
Това го рекъл Хенри Форд.Той бил кадърен инженер и не вдявал от пране на пари в многото банков калабалък. Само измислил конвейра. Май си падал и антисемит.Създал конвейрния автомобил”Форд-Т”.Той е познат от ”Модерни времена”с малкия човек Чарли Чаплин. Фордът много харесал на еврейските пари. Бил така удобен за масова търговия, просто прелест. Семитите търговски простили на Форд антисемитизма.
Родното гражданско общество емитира и декретни, и банкови пари. Не създава обаче свои локални пари. Въпреки че тъкмо те са негово изконно право. Гражданското ни общество беше задушено още в пеленките. И си няма нито пари, нито селфита. Има си правопис с „разширена употреба на главни букви” в заглавията. Има си и детски игри на тронове и на шикалки.
За умния богаташ парите са само средство. За глупака обаче са юридическа самоцел. Свещена собственост са и ”сакрално право” – както научно казвал в комунистическия си манифест Кашел Мордехай Леви, по- известен като Карл Маркс. Нямаме умни богаташи. Нашите богати са всичките либертарианци, или бахтотражи. А глупак не може да създаде местни пари. Най-много да пръкне някой биткойн.Който може и да е много виртуална и много социално-мрежова, но хич не е локална пара.
Обществото е заето да прави главоболни влогове в банки. После от тях банките измислят неявни и скрити кредити. ”Задбалансовите” депозити на свързани и подставени лица, например, произтичат от такива кредити. Задбалансовите депозити изобщо са условни пасиви.Те стават изискуеми не когато е уговорено с депозитара, а тогава когато реши собственикът на банката.Това пък си е бъдещо и напълно несигурно събитие. Диагонално е като хипотенуза на правоъгълен триъгълник.Измисля несигурното събитие един, а решението за случване на несигурно събитие взема друг. Плаща трети. Задлъжнява прецакано четвърти. И така-до хоризонта и обратно.
Това с игрите не е модернизация, а е блокиращ ефект. Институционален капан и затворническа дилема. Затворническа дилема в играта има, когато определящите правилата на поведение не виждат по-далеч от носа си.
За модернизацията няма общоприложима формула. Всяко общество си има своя модернизация. България не можа да се модернизира по съветски. Не успя по американски, нито по еврейски. Не върви и по общоевропейски.Щото модното изисква уникално съчетаване на неформалните традиции с формалните закони. Не става модерност само с предвидима непредвидимост.
Немецът Вернер Зомбарт някога казал, че да иска колкото може по-висока лихва е свещено задължение на всеки правоверен евреин. Ортодоксалният юдей изучавал лихвоимство и техника на лихварството още щом равинът почнел да го учи на Тората в ранно детство. Но в свещеното Петокнижие се говорело за лихва само ако длъжникът е „гоим”, тоест е неевреин. Евреин не заемал на евреин, той подарявал. Законът и обичаят на евреите били едно и също.
Не можем всички да сме евреи все пак. Следователно, гоите трябва не да се модернизираме, а да си берем ядове с лихви. Даващите дарове ще имат грижа да ни приобщават към своята си модерност.
Зомбарт бил поклонник на Вагнер и фен на Хитлер. Хитлер също обожавал нибелунгите и валкюриите. Вернер Зомбарт изпадна в незаслужена забрава пред българските издатели.Тия издатели издават Паулу Коелю и други оборотни четива за алхимични блондинки. Виж, руснаците принтират редовно, освен комиксите за блондинки, но и Зомбарт. Щото се учат на модернизация.Те не си играят на шикалки и носят на кухи санкции.
Много по-нахакано обаче е, вместо да се събират високите лихви от кредити, направо да се присвояват създадените с мултипликатора банкови пари. За целта е нужно само правилният банкер да ги раздаде като кредити на свои фирми и офшорки. И после може да им врътва кранчето. Щом му каже някой омански фонд, който е догански. И- в крайна сметка по линия на държавната сигурност-фондът всъщност си е на града ЧеКаго от империята КаГеБего.
в очакване на санкции…
Щом се врътне кранчето, кебапчийските котараци от прожектите на командно хранене се разбягват. Нямат вече банкови кюфтаци за лапане. Бареков тогава става обикновен вожд на далавера без цензура. Няма ги край него верният Росен Петров, „вечната Амбър” Дилов- син и целият сонм знайни и незнайни любители на бахура. Няма го даже Каракачанов, този вожд на юначни македонски воеводи. Ех ти, Луно, земьо македонска!
Котараците седят вече на други софри. Дядо Вазов им викал не котаци, ами „бахтотражи” и „кокалановци”. Или просто „службогонци”. Не им правил монументи и арт-инсталации, не им викал ”уау”, не им цепел басма.
Имаме си вековен договор между банката и семкаджията от паркинга пред банката. Семкаджията е длъжен да не дава заем на Авраам. Може да дава само семки.Заем за семките дава банката.
Договорът между банка и семкаджия е демократичен и обществен. Никаква модернизация не го цака. В това е целият номер на китайката.
Валентин Стоянов
delnik.net