В България абсурдното се приема за нормално и нормалното за абсурдно – хрумна ми, докато четях най-абсурдната, написана с неповторим стил книга „Параграф 22“. Ако имахме писател с таланта на Джоузеф Хелър – колко материал за абсурден роман щеше да открие в родината ни?!

 – Как би обрисувал Хелър абсурдния персонаж Делян Пеевски, който кадрува в съдебната ни система? Този съвременен татко Юбю е достоен за перото на Алфред Жари.  Героят на Жари от пиесата „Татко Юбю“ е революционер, който избива кралското семейство на Полша и става диктатор – дебел, грозен, вулгарен, лаком, нечестен, глупав, наивен, ненаситен, жесток, страхлив и зъл.

 Той убива поданици и врагове наред, без да казва защо и без да знае защо.

Какво прави Пеевски? Той не убива враговете си /въпреки, че около отравянето с Новичок на собственика на завод „Дунарит“, Емилиян Гебрев витаят съмнения/ – а завладява бизнесите им.

Пеевски е ненаситен, лаком, жесток, нечестен, вулгарен, зъл, дори е дебел – колко много прилики с татко Юбю. Но абсурдната власт, която му е дадена се приема за нормална от масите. Малката част от българите, които искат Пеевски да отиде на съд са подложени на репресии и оплюване в медиите му.  Пеевски е недосегаем и това е „нормалността“ у нас.

Същото важи и за Ахмед Доган – неговият покровител. Същото важи и за вече покойния ген.Любен Гоцев и другите кукловоди на прехода.

Нормалното желание на хората да има справедливост се приема за абсурдно. Колко години се опитвам да накарам варненската полиция да се справи с наглите мотористи, които тормозят варненци. За мен е абсурдно шепа пишлемета да карат като обезумели моторите си, да си правят гонки, да предизвикват катастрофи. Но за варненската полиция този абсурд е нормален.

У нас е нормално някой идиот да надува музика до откат, след определения час. Нормално е да блъскат пешеходци на пешеходна пътека. Нормално е тротоарите да са задръстени от коли. Нормално е шофьорите да се псуват, като хамали. Нормални са хиляди неща, които в нормалните държави са абсурдни.

Но човек не може да избира държавата, в която живее. Много млади българи избягаха от абсурдната държава България и отидоха в нормални страни. Другите останахме да водим неравна битка с големите абсурди, като Пеевски и малките абсурди, които ни се стоварват всеки ден.

Иво Югов

barometar.net