Зад всеки печален пример като Фернандо Торес, Мичи Бачуай и Тимуе Бакайоко в регистрите с рекордно скъпи, но подчертано безплодни покупки на Челси стоят превъзходните споразумения с траен оттенък върху клубната история като тези с Уилиан, Н’Голо Канте, Еден Азар, Сеск Фабрегас, Хуан Мата, Дидие Дрогба и Рикардо Карвальо. Ето че за разлика от Ед Уудуърд и Манчестър Юнайтед, Грановская постепенно преформулира трансферната стратегия към уместни вложения за футболисти, но не спрямо динамиките на трансферния пазар, а според нуждите на своите мениджъри в дългосрочен план. Днес, 17 години по-късно, проницателността на Грановская продължава да носи печалби на Челси както с усилията на повечето си покупки на терена, така и чрез възвръщаемостта при техните продажби. А по данни на The Athletic от 2013 година насам тези печалби възлизат на цели 441 милиона евро.

За да достигне до тези поразителни приходи в период от едва 7 години при средна годишна печалба от трансфери на стойност 63 милиона евро, Грановская разчита на три кардинални принципа – безупречни контакти с футболни агенти, честата си неотстъпчивост в процеса на преговори и умението си да изисква максимална стойност в изходящите от клуба трансфери.

Първите стъпки в тази високорезултатна за Челси трансферна политика бяха осъществени посредством топлите взаимоотношения с някои от най-реномираните агенти на латиноамерикански футболисти. Сред тях са и две от по-популярните имена в бранша на посредници на талантливи бразилски играчи – Киа Джорабчиан и Джулиано Бертолучи. В резултат на тяхното парафиране с огромно количество обещаващи, но тепърва реализиращи се в топ първенствата футболисти и благодарение на заделените от ръководството на “сините” щедри комисионни при всеки сделка с техните агенти, в клуба поетапно акостираха играчи като Уилиан, Оскар и Рамирес. На преден план е и взаимовръзката между Грановская и един от първите супер-агенти Пини Захави, който пък стой зад привличането на Ашли Коул от Арсенал през 2006 година и е основна фигура при преговорите с Абрамович за изкупуването на Челси 3 години по-рано.

Но вратите за преговори съвсем не са отворени за всеки. Макар и да не разчита на предпочитанията си към дадени посредници, в списъка с недолюбвани от Грановская агенти определено фигурира името на Мино Райола. Обтегнатите отношения между спортния агент и директорката са сравнително отскоро, след като през 2017 година Челси безуспешно се опита да си върне Ромелу Лукаку в тима обратно от Евертън само за да бъде форсиран трансфер в директния английски конкурент Манчестър Юнайтед в момент, когато Антонио Конте настояваше за привличането му, а в крайна сметка получи за негов заместник испанецът Алваро Мората.

Нюхът за нови попълнения

Настоятелност, ускорена изпълнителност на финансовите параметри и ясни обещания за ролята в отбора – тъкмо тези са трите опори, върху които толкова години се крепи аурата на Грановская и предимството ѝ в преговорите с нови футболисти. Години преди тазгодишното подсигуряване на услугите на Тимо Вернер и Хаким Зиех, с нейна основна заслуга е отбелязано пристигането на искани от редица други футболни гиганти играчи като Едер Азар, Уилиан и Диего Коста. Макар нейния авторитет да е двигател за огромен процент от трансферите преди 2015 година, именно тогава Грановская официално встъпва в длъжността си на трансферен ръководител след оттеглянето на главния изпълнителен директор Рон Гоурлей. За следващите над 5 години тя лично отговаря за подписването с общо 43 нови футболисти в рамките на само 9 трансферни прозореца.

И докато привличането на Азар през 2012 година от френския Лил за 35 милиона евро е повод за клубна гордост, в предвид огромния интерес по това време от Манчестър Юнайтед, то подписването с Уилиан под носа на Тотнъм през 2013 година остава едно от най-обиграните в сянката на преговорите споразумения в нейната визитка. Случаят е вече добре документиран, тъй като по това време мащабният, но краткотраен руски проект в Анжи Махачкала се срива, а пристигналия само 6 месеца по-рано от Шахтьор Донецк Уилиан е на часове от подписване със “шпорите”. Бразилецът дори преминава медицински прегледи на 25 август, като в даден момент признава, че е прекарал цели 8 часа в офисите на Тотнъм в неизвестност и смут, след като в последния момент става ясно, че от Челси са отправили оферта към него.

“Стоях прикован в тренировъчния им център,“ разказва Уилиан за конфузния случай едва през 2018 година пред бразилската телевизия Resenha. “Директорът на Тотнъм беше покрай мен и започна да ме заплашва, как ще ме докладва на ФИФА, как оттук натам феновете в Англия ще ме освиркват и още доста неща. Започнаха да си измислят всякакви неща. Аз чаках [преговорите с Челси] докато бях в Тотнъм в продължение на 8 часа. След това си тръгнах и отидох направо при хората от Челси, където уточнихме всички детайли по подписването ми.”

Кой друг, ако не Грановская, се възползва от пристигането на Уилиан в Лондон и дори от медицинските прегледи в Тотнъм (спестени му впоследствие при трансфера в Челси), за да го обвърже дългосрочно с екипа на “сините.”

В графата успешни трансфери непременно фигурира и парафирането с Диего Коста от Атлетико Мадрид. Между 2014 и 2017 година привлеченият за 38 милиона евро натурализиран испанец играе най-резултатният си футбол тъкмо на Стамфорд Бридж, а разумната сума платена за него идва за футболист, който в последните си 12 месеца преди пристигането си в Англия остава само на един гол зад Лионел Меси в реализаторската ранглиста на Ла Лига.

Въпреки, че в нейният 5-годишен период еднолично начело на трансферните сделки от Челси инвестират в някои нереализирали се имена като Мичи Бачуай, Кенеди, Баба Рахман, Тимуе Бакайоко и Дани Дринкуотър, усетът на директорката е преобладаващо прозорлив и допринася за пристигането на Педро, Н’Голо Канте, Антонио Рудигер, Оливие Жиру, Жоржиньо, Кристиан Пулисич и Матео Ковачич. Не по-малка роля изиграят успешните ѝ преговори с Мейсън Маунт, Рубен Лофтъс-Чийк и най-вече с Калъм Хъдсън-Одой за удължаване на договорите им с родния им клуб и удължаване на приемствеността към момчета от академията, въпреки засиления интерес към последният от Байерн Мюнхен и отправената оферта на стойност около 25 милиона евро през зимния трансферен прозорец.

На златна стойност пък идва предизвиканото именно от нея решение на Еден Азар да остане в Лондон за още една година след края на Световното първенство през 2018 година. В рамките на турнира белгийският национален отбор печели бронзовите медали, а след края на Мондиала пъргавия полузащитник заявява, че е време да направи следващата крачка в кариерата си. Посоката по всяка вероятност е Реал Мадрид, но Грановская собственоръчно успява да го убеди да остане за своя 7-ми сезон в Челси, в който белгиеца записа втория си най-резултатен сезон с тима и отбеляза два гола за победата с 4:1 във финала на Лига Европа срещу Арсенал.

Изкуството на изходящите трансфери

Неминуемо финалът в Баку беше и последният мач за Азар в Челси. Дори Грановская не беше в сила да възпре стремежа му да заиграе в Мадрид, но тъкмо тогава в действие влезе нейната проницателна трансферна преценка. По договор към 2019 година Азар имаше само 1 оставаща година в контракта си с Челси, а стойността на сделката между лондончани и Реал Мадрид не се очакваше да се конкурира с поставените в кралския клуб рекордни сделки с Кристиано Роналдо и Гарет Бейл. Но ето че на 6 юни новината за мегатрансфера придоби отзвук тъкмо по тази причина. Колосалната сумата изплатена за него на Челси наброяваше малко под 100 милиона евро в допълнение с евентуалното активиране на бонусни клаузи, които да покачват общата цена на трансфера до близо 145 милиона евро, превръщайки по този начин Азар в може би най-скъпия трансфер в историята на Реал Мадрид. Показаното от Грановская в преговорите продължили близо година пък само по себе си трябваше да ѝ заслужи орден за изкусна трансферна политика, устроена да се възползва от традиционното разхищение на Флорентино Перес и ненаситния модел на Реал Мадрид за привличане на футболисти на всяка цена. За да оценим напълно размерите на този приход и нейния успех можем да се позовем и сравним идентичната ситуация, в която Лирой Сане премина от Манчестър Сити в Байерн Мюнхен. Трансферът бе осъществен преди дни на стойност 48 милиона евро, нарастващи на 60 милиона със съответните бонуси, и отново при 1 година оставаща в договора му с “гражданите.”

Но превърналата се в нейна втора природа роля на трансферен експерт далеч не отнема от усета и за запазване на хармонията в отбора и защитата ѝ на репутацията на водещите играчи. Такъв се оказва случая на Дидие Дрогба през 2009 година, когато тъкмо Грановская спасява кот’дивоареца от гнева на Абрамович. Оказва се, че руския олигарх порицава строго държанието на нападателят на Челси, който изпуска нервите си пред камерите в минутите след отпадането от Барселона на полуфиналите в Шампионска лига и дори си служи с неприличен език в резултат на дискусионното съдийство на норвежкия рефер Том Овребо. След отпадането идват месеци нa прекрояване в състава, но въпреки първоначалните убеждения на собственика на Челси 31-годишният по това време Дрогба остава в отбора не и без продължителните усилия на Грановская. Късата клечка обаче е изтеглена от неговия партньор в атака Андрий Шевченко, който на 32 години преминава обратно в родния си клуб Динамо Киев. Африканския нападател пък се отблагодарява докрай за доверието и само 3 години по-късно бележи два от най-важните гола не само в кариерата си, но и в цялата история на Челси – изравнителния гол срещу Байерн Мюнхен в 88-мата минута във финала на ШЛ, както и победната дузпа, осигурила първия трофей от най-популярния клубен турнир в света.

Все пак рускинята продължава ревностно да защитава славата си на отличен посредник в преговорите, а редом до внушителните приходи от трансфера на Азар в Реал Мадрид е редно да откроим и този на Диего Коста обратно в Атлетико Мадрид. Отношенията през 2017 година са особено обтегнати – нападателят от месеци е в открита конфронтация с треньора Антонио Конте, за когото усилено се твърди, че е информирал Коста чрез смс за нежеланието си да го включи в плановете си за предстоящия сезон. Унизителният ход с тази индиректна комуникация разярява Коста, който дори стига дотам да откаже да се включи в подготвителния лагер на сините и да постави ултиматум на Челси да бъде продаден само и единствено на Атлетико Мадрид. В знак на протест Коста дори удължава ваканцията си Бразилия. Ситуацията би била същински кошмар за всеки спортен директор. Публичният срив на доверие е оставил само един купувач, който от своя страна е в сила да спекулира за намаляването в пъти на пазарната цена на нападателя. Но въпреки незавидната позиция в преговорите Грановския стига до грандиозно споразумение. Тя успява да се договори с Атлетико да продаде Коста за 66 милиона милиона евро въпреки, че Коста от няколко месеца е в извънтренировъчн режим и е ясно, че не преговаря с нито един друг клуб. От двете сделки за пристигането на Коста през 2014 година за 38 милиона евро и продажбата му 3 години по-късно Челси дори излизат на печалба от 32 милиона евро, които идват за може би най-доминантния нападател на отбора след годините на Дидие Дрогба.

Притеснението също не сред качествата на Грановская, особено щом става дума за изправяне срещу мнението на някои от легендите на клуба. Такъв е и случая с Джон Тери в началото на миналото десетилетие, когато преговорите за нов договор отнемат доста по-дълго от планираното, а в последния момент капитанът решава да направи промяна в условията. Реакцията на Грановская е мигновенна и безкомпромисна – “подпиши или си тръгвай.”

Днес Грановская е олицетворение на цялостния ръководен механизъм в Челси – често безскрупулен, нееднократно потаен, но почти винаги печеливш. За него чуваме рядко, подминаваме неусетно, а единствено думи, като тези на Франк Лампард в разговорите за нови трансфери през последния месец ни напомнят за неговото безкомпромисно, но така резултатно съществуване.

“Когато става въпрос за това колко добре познавам собственика в смисъл на работната ми обстановка, то да, донякъдето това е вярно. Но също така добре разбирам какво очаква той от клуба. Играл съм под негово ръководство, усещал съм влиянието му като играч, когато той за пръв път дойде тук, така че го разбирам. В разговорите ми с Марина това ясно се предава и усеща. Не съм говорил с него в скоро време, но определено комуникирам с Марина доста.”

Георги Добрев
otzasada.com