Продължаваме поредицата „Прилики и разлики на наши политици с известни герои.“ След двойката Епикур-Ахмед Доган, идва ред и на героят на Достоевски от романа „Престъпление и наказание“ Разколников и бившият премиер Иван Костов.

При двамата герои приликите и разликите са ясно очертани и се виждат с невъоръжено око. Иван Костов беше свръхчовекът в нашата политика, самодържецът, убеден в своята правота, непогрешим и неколебим в работата си. Разколников също се самосъзнава като „свръхчовек“, който може да въздава справедливост – по тази причина убива лихварката и сестра й. Костов уби СДС, но за разлика от Разколников никога няма да признае вината си. И двамата делят хората на въшки и богове, като смятат че на втория тип е позволено всичко. За Костов въшките са електоратът, боговете освен него са Конрад Аденауер и Макиавели. За Разколников въшка е бабичката, която убива, а бог Наполеон, който въпреки пролятата кръв, не е морално виновен, понеже е над обществените норми. Идеята на Достоевски е чрез изкупителната сила на страданието на Разколников, да покаже, че чрез Христовата вяра героят му постига духовна свобода. Не е известно Костов да е страдал за нещо в политиката, освен когато падна от власт – той методично отстрани силните фигури около себе си, капсулира се в ДСБ, обграден от безлични сподвижници. Това е разбирането на Костов за духовна свобода. Жалко и за двамата – в Разколников има потенциал, а Иван Костов има силни страни, които бяха пометени от свръхегото му и чувството за непогрешимост.

barometar.net