Книгата „Спаси и сохрани“ издаде драматургът Сия Папазова. В нея се описва историята на Детско-юношеския театър „Златното ключе“ – който 45 години е феномен в културния живот на Варна и носител на Почетния знак на Варна – златен, с огърлие. В него първият си досег с магията на театъра и киното направиха режисьорите проф. Пламен Марков, Галин Стоев, Василена Радева, Максима Боева, актьорите – Марин Янев, Стефан Мавродиев, Мариус Донкин, Кръстьо Лафазанов, Николай Ишков, Христо Чешмеджиев, Стефан Денолюбов и много други.
От редиците на драмсъстав „Златното ключе“ излязоха хора с различни професии – лекари, адвокати, журналисти, инженери и др. – които завинаги запазиха спомена за неповторимата му създателка – Катя Папазова.
Авторката Сия Папазова споделя: „Написах и подредих книгата в памет на сестра ми Катя Папазова, на нейното красиво, впечатляващо дело и на събитията, свързани с този уникален театър.“
Тази школа е създадена преди 45 години от филолога, журналиста, режисьора и театралния педагог Катя Папазова – създател на много театрални и кино кадри. И сега, в почти всеки клас на НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, се обучават възпитаници на школата.
Театралите наричат това време – „епохата на Катя Папазова“. В чест на нейното съзидателно и достойно дело една варненска улица носи името й. В края на 2007 г., след кончината й, художественото ръководство на студиото поема нейната сестра – драматургът и театралният критик Сия Папазова.
Книгата започва с биографичен очерк за Катя Папазова и проследява пътя от замисъла до избистрянето и практическото осъществяване на идеята за създаване на детско-юношески театър в град Варна, амбициозното й намерение да открива бъдещи кадри в областта на театралното изкуство и в киното. Спомените на бивши „ключета“ оставят впечатлението , че „Катя Папазова е тук“…
След нейната смърт сестра й, драматургът Сия Папазова, продължава делотото на Катя – изграждането на детското представление. В книгата Сия Папазова поставя акцент и върху изработването на художественото слово, с неговата специфична природа и култура. Причина за това нейно решение е, че „вербалното“ в света на театъра отстъпи своите позиции и отиде в задния двор на съвременното битие. Тя превръща документалното слово в художествено. Развива формата на камерния и моно спектакъл, като за тази цел адаптира къси разкази и новели от Достоевски, Чехов, Мопасан, О‘Хенри… Продължава и развива делото на Катя Папазова като приемник на нейните идеи и практики.
Книгата предлага подробна информация за един колосален труд – над 30 постановки, от 1973 г. до 2006 г. за дарбата на Катя да привлича, да сплотява, да обединява автори, сценаристи, сценографи, композитори – доказани творци в полето на българската култура.
Авторката разработва значими теми, подсказани от битието на детския театър с любов и вещина: Театърът и детето – метод и стратегия, Програма Шекспир – театралното обучение чрез Шекспировата драматургия служи като превенция на агресията, грубостта, насилието сред съвременните деца и юноши, Програма Достоевски – Чехов – за деца и юноши; от късия разказ към неговия театрален аналог; за документалното и неговата роля в художественото обучение; литературният театър – нова визия за съвременно обучение на децата и юношите в областта на театралното изкуство; добри практики и нови форми, отнасящи се до ролята на учителя по театрално изкуство в отношението родител – даровито дете; ДЮТ „Златното ключе“ – откривател на бъдещи творци в полето на българската култура
Книгата е озаглавена с библейската фраза „Спаси и сохрани“. В заглавието има скрит смисъл в две части. Първата съдържа едноактно действие – спаси! А втората – повелява нещо друго. Какво повелява втората?.. Ще разберете, когато прочетете тази книга.
Журналистът Иво Югов, който е възпитаник на Детско-юношеския театър „Златното ключе“ сподели пред www.barometar.net своите спомени за Катя Папазова: „Катя Папазова е изключителна жена, която имаше воля и нерви да репетира с 30-40 деца, половината от които бяхме непослушни, буйни и изобретателни в измислянето на лудории. Под нейно ръководство участвах в спектаклите “Златното ключе”, Тримата мускетари”, “Рибарски свади”, “Тимур и неговата команда” и “Укротяване на опърничавата”. Благодарение на г-жа Папазова открих необятния и красив свят на театъра, заобичах го и разбрах, че той прави хората по-добри и ги научава да се замислят за важните неща в живота. Няма думи, с които да изразя благодарността си към тази изключителна жена, която ми даде толкова много! Хора като нея се раждат веднъж на 100 години и който познава Катя Папазова ме разбира – неизчерпаема енергия, любов към театъра и децата, ерудиция, възрожденски плам, воля, упоритост, уникално чувство за хумор,талант на педагог – всичко това е ТЯ. Живеехме с театъра, обичахме го, играехме представленията си пред пълни зали и дори ни обхващаше звездомания, която г-жа Папазова бързо укротяваше. Незабравими мигове, които ме формираха като личност и ми дадоха шанса да се докосна до творчеството на световни класици, да заобичам театъра, киното, музиката, пантомимата, историята. Всичко това стана възможно благодарение на Катя Папазова, на която със закъснение искам да се извиня за нервите, които изхаби с мен. Тя си отиде, но огънят на страстта й горя до последно и остави неизлечими следи у всички нейни възпитаници. Поклон!“
barometar.net
На снимката – Катя Папазова