Загубата на нашата боксова „легенда” Кубрат Пулев – известен с това, че се изплези и застана на един крак пред Владимир Кличко, преди да бъде нокаутиран беше предизвестена. Като смъртта. Самоувереният Пулев се опита да надхитри предизвестената си боксова смърт, като се хилеше на Антъни Джошуа, удари го след гонга и се държа се като истински бай Ганьо. Но не успя!

Бил издържал до 9-тия рунд?! Това да не е спорт по издръжливост, това е бокс. Трябвало да се гордеем с него, че бил претендент за световната титла? Трябва да се гордеем с мениджърите му, които му избираха някакви тулупи за противници и го добутаха до срещата.

При положение, че имаме велики боксьори като Ивайло Маринов, Даниел Петров, Петър Лесов, Серафим Тодоров и др. – да се прехласваме, че Пулев бил 2 пъти претендент за световната титла? – Благодаря!

Няма смисъл да се коментира човекът Кубрат Пулев. Той се държа, като събирач на дългове от „Люлин“, с манталитет от мутренските години. Нагъл, самоуверен, недостоен да представлява България.

 По-забавно е да прочетем някои коментари в социалните мрежи след злополучния за нашата боксова „легенда” мач:

Аз мисля, че когато не е в страна членка на ЕС, нокаута не се брои.

Преатели, г-н Борисов прибира от Лондон г-н Кубрат, по клинична пътека.

Оказа се, че КОбрат е по- позитивният от двамата /по системата ПСР/  и печели наградата на Пайнер за най- усмихнатия уличен боец след Жокера.

Всички сме на едно мнение, че снощи наблюдавахме страхотно шоу, различията са ни в кой конкретен жанр беше то.…

Истински здрав българин си тогава, когато вече и боя не помага.

ФБ гайд – през уикенда бокс, а от понеделник ботокс.

Виде ли го Блъсков как е зафанал да пренаписва Клетниците с Кобрат в главната роля?

barometar.net