Могат ли ваксините срещу новия коронавирус да предизвикат рак? Съдържат ли опасни съставки? И въобще: достатъчно надеждно ли са изпробвани? Тук предлагаме отговорите на тези и други въпроси, свързани с ваксините. Първите ваксини срещу коронавируса бяха разработени рекордно бързо. Още по-бързо обаче се разпространиха съмненията и слуховете, свързани с имунизациите. Много от тях са грешни и напълно безпочвени.

Достатъчно надеждно ли са изпробвани ваксините относно действието им и възможните странични явления?

Ваксините се тестват на три етапа: целта на първата фаза е да се установи поносимостта на дадена ваксина и на този етап тя се изпробва върху много ограничен кръг от хора, чийто брой обикновено не надхвърля двуцифрено число. Втората фаза трябва да покаже дали настъпва желаната имунна реакция на организма. А в третата – дали препаратът помага срещу инфекция.

Обикновено тези три фази следват директно една след друга, но в случая с ваксината срещу Sars-CoV-2 отчасти те са били провеждани едновременно. Освен това Европейската агенция по лекарствата ЕМА е одобрила за някои от кандидатите тъй наречената процедура Rolling-Review, което на практика означава разрешение за оценка на клиничните резултати още преди да бъдат събрани всички нужни данни за кандидатстването за разрешение. Според ЕМА обаче в случая изискванията за качество, сигурност и надеждност на продукта остават непроменени.

Критиците твърдят, че заради скъсените срокове за тестване и одобрение, които обикновено траят години, сега е трудно да се правят изводи за възможните дългосрочни последици от новите ваксини срещу коронавируса. ЕМА обаче може да издава условно разрешение първоначално за една година, когато „ползата от спешното предоставяне на ваксината надвишава риска, произтичащ от липсата на всички необходими данни в нормалния случай“. А липсващите данни, например за дългосрочното действие на ваксината, трябва да бъдат предоставени на по-късен етап.

Променя ли ваксината генома на имунизираните?

Срещу вируса Sars-CoV-2 се разработват и ваксини на генна основа. При тях с помощта на технологията „месинджър-РНК“ (mRNA) клетките биват заставяни да произвеждат протеини, които предизвикват имунната реакция на тялото.

Докато при ДНК-ваксините молекулата на ДНК прониква до ядрото на клетката, при РНК-ваксините не се случва нищо подобно. Затова и на теория не съществува никаква опасност от промяна на генома. Към момента нито една ДНК-ваксина срещу коронавируса не е достигнала до третата фаза.

Ваксините на генна основа влияят само на малка част от клетките в тялото, а не върху геном. Затова и твърденията, че ДНК- или РНК-ваксините водят до промяна на генома на човека са неверни.

Могат ли ваксините да предизвикат автоимунни или ракови заболявания?

При ДНК-ваксините теоретично е възможно привнесената отвън ДНК да промени ДНК-то на клетката, а възможните последици от това да бъдат образуването на туморни клетки или автоимунни реакции. Но както вече посочихме, към момента нито една разработка на ДНК-ваксина не е достигнала до третата фаза на тестване. Припомняме, че ваксината на Moderna и тази на Biontech са РНК-ваксини.

При автоимунна реакция имунната система атакува собствени части от тялото, тъй като ги разпознава като чуждо тяло. За това обаче съставни части от ваксината и отделни субстанции на организма трябва да имат подобни молекулярни структури. Тези автоимунни реакции обаче са изключително редки и са възможни и при други форми на ваксиниране и вирусни инфекции.

За да се установи подобно странично въздействие обаче, са нужни изследвания с огромен брой участници и много дълъг период на наблюдение. Преди години ваксината срещу свински грип Pandemrix например предизвика нарколепсия при хора с много специален генетичен признак. При общо 60 милиона поставени ваксини имаше общо 1300 случая, при които се стигна до развиването на нарколепсия.

Представляват ли ваксините риск за бременността?

Доброволките, участващи в тестове с ваксини на генна основа, се задължават да декларират, че не са бременни, както и че ще вземат мерки срещу забременяване докато продължава изследването. Това обаче се прави по-скоро по етични съображения, когато се изпробват нови ваксини или други медикаменти. Въпреки това то подхранва слуховете, че ваксините влияят на бременността, променят генома на детето и дори че водят до безплодие.

РНК-ваксините действат само върху незначителна част от клетките в тялото и на мускулите около мястото на инжектираната ваксина и нямат никакво влияние върху ДНК-то на човека. А това означава, че не настъпва никаква промяна в клетките на яйчниците, респективно на сперматозоидите.

Съдържат ли ваксините и серумите опасни съставки?

Много, но не всички имунизационни серуми съдържат съставки, тъй наречените адюванти. Чрез дразнене те активират допълнително имунната система и по този начин усилват имунния отговор на съответната ваксина, което позволява тя да бъде вкарвана в по-малки дози в организма. Типични адюванти са алуминиевият хидроксид и някои водно-маслени емулсии. Една част от страничните въздействия се приписва именно на тези допълнителни съставки, но в действителност те са много слаби.

Адювантите не са лекарствени продукти, но те биват тествани и допускани заедно със съответната ваксина. Много от тях се използват отдавна, но се разработват и нови, между другото и с цел да бъде намалена зависимостта от препарати, които се добиват от застрашени видове риба.

На финала трябва да се подчертае, че според медиците, рискът от това Ковид-19 да протече тежко или да увреди някои органи е по-голям, отколкото рискът от това ваксината да предизвика тежки, досега недоказани в изседванията, странични въздействия.

АРД/Дойчландфунк

dw.com