23-годишният поет Стефан Кичев е починал миналата нощ. Става въпрос за самоубийство заради лична драма. Той стана популярен с множеството си награди, познания и категорична и различна позиция пред медиите. Съвременният Яворов, който пред интернет, предпочита планината и неговата Лора, представяха го медиите. През 2013 г. с поемата си „Гноен вик“ печели ученическия творчески фестивал „Малки поетики“ в категория „Литература“. Стефан Кичев бе отличен и в конкурса „Граждански будилник“ на Столична община, в който получи награда за свое задочно писмо до дисидента, писател и журналист Георги Марков. През тази година участва в конкурса „София: Поетики“, където чете и се състезава с някои от най-големите съвременни български автори, пише Dir.bg.
Стефан Кичев следва в Софийски Университет и работи в сферата на образованието. Членува в Българско Либертарианско общество и интересите му включват история, философия, политика, икономика и култура. Стефан Кичев бе част и от проекта „Моята българска история“, която се фокусира върху успелите българи, оставили следа в историята на други страни. Той бе автор и в уеб платформите „Мисъль“, „Петте кьошета“ и „Редута“.
„Когато бях дете, имахме библиотека и в тази библиотека стоеше книга на Оскар Уайлд, която майка ми четеше. Бях си изградил репутация за тази книга, че е забранена и опасна. В 8 клас се заинтересувах кой е той и тотално се обсебих от него. Стана ми идол“, споделяше Стефан.
Заради романтичните си лирични творби младият автор често бе сравняван с Пейо Яворов, който бе и сред любимите му автори, наред с Димчо Дебелянов и Никола Вапцаров.
Причината за кончината все още не е ясна, води се разследване, но близки и приятели коментират в социалните мрежи версията за самоубийство.
Из цикъла „Екраните не спят“ на Стефан Кичев
(Кибетрагични стихове)
1.
свѣт
светлик
светкавица
гръм
тряс!
нирвам се в грядуще
от раз
непрогледно, непознато
мрак, трънак, бодил
без божа душа
в тоз тъмен, машинен всесвят
паника
беж!
огнедишаща ламя
не, светещ небостъргач
на него неонов движещ се плакат:
"к звездам!"
спомени за прогрес,
в космоса широк някога мечтания за летеж
моментен световъртеж,
ала действителността
ме сграбчва, оттърсва от наивитета на
човек
тълпа ме заобикаля
тракащ с кокалите си скелет на футурист
ме забелязва,
целия обвит в метал
до мен се
доближава
и на мига се отвращава
топлината ме издава
признак на нескончаем регрес!
погледи бликат от омраза
навярно, нося се с обрива живот
сред
изцерена от него
пионерска раса
лазер ме пронизва
мадама от пластмаса
ми намигва
- как топла кръв ми липсва в моята клиентела!
има си хас!
в материята еднократна
вдъхнали са живот - не живот с радост, лъчи, сред пустиня мираж
а долен, прокобен
шантаж
животец за живуркане
сред блата, мочурища в пропаст на мечта
за прекрасен нов свят
празничен ропот във виртуалната тъма
пред мен се разкрива бъдещето на любовта!
Поклон пред паметта му!