Национален дълг ли ни е да пляскаме за постигнатото от Кубрат Пулев на боксовия ринг, дори и той да загуби срещу Антъни Джошуа? И нужно ли е да подкрепяме шумно спорната роля на младата българска актриса Мария Бакалова в „Борат 2“, с която звездата й в Холивуд ярко засия?

Или спокойно можем да заложим на ироничните коментари и директното отрицание, само защото нещо в тези хора, работата им или всенародното одобрение към тях не ни харесва, въпреки че са положили изключително много усилия, че да стигнат дотам, където са?

Май винаги, когато става въпрос за успял българин в чужбина, виждаме това бинарно противопоставяне. В страната на силното любене и мразене (по Ботев) подобна битка на абсолютности изглежда някак логична, давайки храна на още и още онлайн дебати и надвиквания. И така, докато ситуацията съвсем не заприлича на мач между „Национални предатели“ срещу „Задръстени Ганьовци“.

Истината обаче е, че ако аз не харесвам Кубрат Пулев или филмите на Саша Барън Коен ми идват прекалено просташки, няма как която и да е патриотична сила да ме убеди да им се възхитя изведнъж, само защото с това ще подкрепя българското и „българщината“.

Едното желание някъде на световната сцена да се види българско знаме или просто да се чуе името на България не може да ме убеди да стана и да ръкопляскам, подвиквайки възторжено на нещо, което просто не харесвам.

Участието на българин или въобще нещо българско на висока сцена не е някаква магическа съставка, която да накара когото и да е промени собствените си вкусове, виждания и възприятия за света. Ако даденият продукт те дразни, той ще те дразни независимо от това дали по някакъв начин засяга родината ти.

Има го обаче и обратният момент. Това, че не харесваш нещо и то не е по твоят вкус, не означава да не уважаваш усилията, които са положени, за да се стигне до него. Това са тренировки, режими, репетиции, влагане на часове и часове труд и пот, за да се постигне някакво ниво, което действително да те отличи.

Така че не е необходимо някой да припада от радост и възхищение по Кубрат Пулев или дори да го харесва, за да уважава постигнатото от него на ринга.

Все пак поведението му преди мача твърде много напомня на добре познатия бабаитлък в дискотеките у нас и това провокира много от реакциите срещу него. Но въпросът е, че подобно поведение е част от цялото шоу на бокса на високо ниво – театър за медиите, който да генерира интерес преди сблъсъка.

А и поведението му извън ринга по никакъв начин не намалява стойността на постигнатото от него. Да, той загуби голям мач за титли, но въпреки това стигна въобще до толкова голям мач. И това хич не е малко или знак за провал.

Този човек е вложил месеци за подготовка само за този конкретния сблъсък с Антъни Джошуа, а за да стигне до него се е отдал на години системна работа.

И днес експертите признават, че Пулев може да не е най-добрият в своята област, но със сигурност е един от топ 5 или топ 10 в света. Което само по себе си за този спорт е нещо огромно.

Колкото до случая с Мария Бакалова, тя успява да спечели ролята на Тутар в „Борат 2“ в конкуренция с хиляди други млади жени.

Веднъж влязла в нея българката прави достатъчно запомнящо се изпълнение, за да се хареса на голяма част от филмовата критика в САЩ, а след това да подпише и с една от най-влиятелните агенции за таланти в бранша.

Филмът сам по себе си е достатъчно спорен, че и в Америка да не го харесват всички. Най-малкото – творчеството на Барън Коен определено не е нещо за всеки вкус. А мнозина си го определят директно като халтура.

Въпреки тези оценки обаче чрез „Борат 2“ Бакалова успя да намери своето място под слънцето в един изключително капризен бизнес.

Дали ще успее да се наложи – ще видим. Но това пак ще е въпрос на адски много работа, усилия и не малка доза късмет. И успехът зависи от нея самата, а не от всички пишман критици, които отричат постигнатото от актрисата само заради самото отричане.

България има много талантливи и способни професионалисти, като това е гаранция, че всеки от тях неминуемо ще предизвика дразнение у някаква група сънародници.

Честно казано дори и папата, който е религиозен глава на над 1 млрд. души по света, има една немалка група критици, които виждат в него проблем. Какво остава за някой по-обикновен човек, който се занимава със спорт, актьорско майсторство, музика и пр.

Никой не е длъжен да харесва хора като Пулев и Бакалова, да им симпатизира или да вика за тях, само защото са българи. Липсата на аплодисменти не те прави задължително злобен хейтър. Свободният човек има право на лично мнение.

Мнението обаче, каквото и да е то, не означава, че тези хора не са достойни да получат похвали и възхищение от други. Просто има причина те да са там, където са. И именно професионализмът им и постигнатото от тях е нещо, което макар и да не изисква всеобщо възхищение, заслужава уважение от всеки.

Стоян Попов
webcafe.bg