Да се прави бизнес портрет на Александър Сталийски не е лесно. Вече в опозиция, през 2009 г. Сергей Станишев го обрисува като част от приятелски кръг „Котараците“ около доскорошния кмет Бойко Борисов, обирали обществените поръчки на града. Този елитен клуб така и никога не добива точни очертания, но Сталийски безспорно е в друг не по-малко ексклузивен – партньорите на белот на Бойко Борисов. Заради тяхното близко приятелство той често е сочен като „входна врата“ към премиера. При затварянето на КТБ Сталийски и приятелката му Виолета Сечкова се оказват едни от най-големите вложители в нея с общо 30 млн. лв. и 5 млн. евро. По собствените му твърдения е бил изключително близък и със собственика на фалиралата банка Цветан Василев, а самият той, вече задочно обвиняем, често говори за него в интервютата си от Белград като за лицето, пращано му от Борисов да събира рекет за него. А впоследствие като за съратник на Пеевски в присвояването на активите на КТБ.

При всичко това срещу името му в Търговския регистър стоят едва няколко фирмени участия, част от тях отпреди години. И всички в доста невзрачни бизнеси. Реално Сталийски е фокусна точка на доста еклектична корпоративна империя, но всички фирми не само се управляват, а и формално се водят собственост на негови близки или на подставени лица. Това прави доста трудно да се докаже, че той е зад всичките разнородни фирми, разпростиращи се от стъкларски завод и тв студиа до разделно сметосъбиране и търговия с мобилни устройства. Макар косвени връзки да не липсват.

Без рамка, но с банка

Началният капитал на групата на Сталийски безспорно се корени в КТБ. Продуцентската компания No Frame Media, която осигурява голяма част от външните продукции на TV7, при основаването й през 2009 г. е мажоритарна собственост на една от фирмите, чрез които Василев финансира телевизията, а Виолета Сечкова е миноритарен съдружник и изпълнителен директор. След серия трансформации и появили се лица в собствеността и управата (включително настоящият генерален директор на БНТ Емил Кошлуков), малко преди затварянето на банката дружеството, както и специално построените студиа в Герман, са изкупени от финансирани от КТБ фирми.

Именно това е и обяснението за депозитите на Сталийски и Сечкова в банката. За останалото обаче версиите се разминават – според Цветан Василев той е бил изнуден да купи студиата заради неизгоден договор, сключен от тогавашния директор на TV7 Николай Бареков. А Сталийски твърди (в едно от редките му интервюта, като реплика към твърдения на Василев), че телевизията трупала огромни задължения и банкерът го е изтласкал от фирмите му, като му ги изкупил на занижена цена. А парите от продажбата трябвало да стоят блокирани в КТБ, като след затварянето ѝ те все пак успяха да си върнат контрола над студиата – „Прайм тайм студиос“ продава част от имотите си на директно притежавана от Сечкова компания, а самите студиа сега са в свързаното „СИНЕМениджмънт България“.

Шлифоването на „Рубин“

За влоговете на Сталийски и Сечкова обаче е намерена друга употреба. Те стават основата на сложна схема по овладяването на един от проектите, кредитирани от КТБ – стъкларският завод „Рубин“ в Плевен. През октомври 2014 г. двамата цедират своите вземания от банката на току-що създадена компания и формално несвързана с тях компания, „Кепитъл инвестмънт“. На свой ред тя прехвърля голяма част от вземането на компанията – собственик на завод „Рубин инвест“, което ги ползва, за да погаси чрез прехващане дълговете си към банката. Останалите около 8.8 млн. лв. са цедирани на свързаното с Пеевски „Сиболе сървисес инкорпорейтид България“, което ги ползва за аналогична цел.

Така създаденият дълг от „Рубин инвест“ към „Кепитъл инвестмънт“ бързо става необслужван и активите му се озовават в кредитора. Те са апортирани в ново дружество – „Рубин пропърти“, а дейността е изведена в друга специално създадена компания, „Рубин трейдинг“. В края на 2015 и началото на 2016 г. КТБ се активизира и завежда дела за отмяна на прехващанията. Вероятно това провокира и още една операция. Създадено е ново дружество – „Глас контрибюшън“ от нови формално несвързани лица. „Кепитъл инвестмънт“ му прехвърля вземанията си и залозите си върху завода „Рубин“ и набързо се стига до търг от частен съдебен изпълнител, на който купувач се оказва „Глас контрибюшън“.

Днес междинните звена „Кепитъл инвестмънт“ и „Рубин пропърти“ са ликвидирани. Собственик на „Глас контрибюшън“ и на „Рубин трейдинг“, което за 2018 г. има 52.7 млн. лв. оборот, е люксембургското Redford SPF. Действителен собственик не е посочен, а контролиращите го лица са представители на местната консултантска компания Roosevelt & Partners. Това обаче не изглежда да е реална смяна на собствеността, тъй като изпълнителен директор на „Рубин“ е братът на Виолета Сечкова – Стефан.
Сепарирай и владей

Друга сфера на дейностите на групата около Сталийски е разделното сметосъбиране и ключът за разгадаването на връзките в нея идва от предходната история. От създаването ѝ „Глас контрибюшън“ е с изпълнителен директор Димитър Виолинов Илиев, който е и един от първоначалните съсобственици.

Той заедно с брат си Петър стои формално зад фирми, спечелили поръчки и договори от редица общини за десетки милиони. Ядрото на дейността е фирмата „Център за рециклиране“, която участва в редица консорциуми, спечелили поръчки за сметоизвозване. Водени от нея консорциуми през 2016 г. са избрани за оператор за експлоатация и стопанисване на регионалните системи за управление на отпадъците на Плевен (8.35 млн. лв.), Перник (7.9 млн. лв.) и Велико Търново (8.4 млн. лв.), а през 2020 г. – и за Благоевград (5.1 млн. лв.).
В „Екосорт 2019“ фирмата на Илиеви е миноритарен партньор на „Екобулпак“. Този консорциум има спечелена поръчка за 2.6 млн. лв. (с опция да се поднови за още една година за същата сума) за „Запазване и подобряване на постигнатите резултати в Софийския завод за третиране на отпадъци“. Символични дялове от по 1% има и в още два консорциума, водени от „Екобулпак“ за депата в Ловеч и Никопол.

Освен това „Център за рециклиране“ е и мажоритарен собственик на „Еко партнърс България“ – организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки, създадена през 2016 г. Тя вече е привлякла доста членове, включително и големи вериги като Metro и Billa, като осигурява разделното сметосъбиране на 11 общини. В борда на дружеството е и областният координатор на ГЕРБ – Перник, Мирослав Милоров. А в друго дружество, „Виена билдинг груп“, двамата братя и Милоров са съдружници и с бившия депутат от ГЕРБ Владислав Димитров.

Друг член на бордовете на стъкларските дружества от епохата на овладяването на „Рубин“ е Румен Дженев. Той притежава „Еко кълекшън“ – фирма, регистрирана като търговец на отпадъци с оборот над 6 млн. лв. и печалба 2.3 млн. лв. за 2018 г. Новият собственик на 50% в „Комсед“ Данаил Генев, за когото Мариан Колев от „Хиполенд“ твърди, че е просто представител на интересите на Сталийски, е предимно известен като треньор по бодибилдинг. Той е във федерацията по културизъм от времето, когато Сталийски е неин президент, и е считан за близък до него.

Пряка връзка обаче се вижда само в една фирма – „МТХ трейд“. До есента на миналата година тя е еднолично притежание на Михаил Захариев, който е и неин управител. През октомври 2019 г. обаче с увеличение на капитала от 100 на 100 000 лв. влизат трима нови съдружници. Виолета Сечкова придобива 30%, с по 25% са Тодор Константинов и Михаил Захариев, а 20% записва Данаил Генев. По-късно, в началото на 2020 г., Захариев прехвърля на Сечкова и друга своя фирма – „Синопойнт“, като той остава управител. Тя разполага със специализиран магазин Samsung Experience Store в столичния The Mall.

„МТХ трейд“ е, меко казано, любопитна – за 2017 г. отчита 8 млн. лв. приходи, а за 2018 г. – 44 млн. лв. Печалбата също расте от 410 на 746 хил. лв. За 2019 г. резултатите са сходни, като печалбата се покачва още малко до малко над 1 млн. лв. Според отчетите ѝ фирмата се занимава с търговия с мобилни устройства и аксесоари за тях, като приходите идват предимно от износ. На сайта си тя е описана като „иновативна“ и разполагаща със „собствена офис сграда с над 1000 квадратни метра площ, включително склад и логистичен център“. „Компанията достига годишен оборот приблизително 50 милиона евро“, пише още в представянето ѝ.

Дружеството е регистрирано като продавач в Emag, а също и в Amazon, където предлага калъфи за телефони Samsung. С това обаче едва ли могат да се обяснят тези обеми продажби и същността на иновативния модел на фирмата засега не е ясен. От отчетите ѝ може да се направи извод, че е работила с БТК, тъй като има 900 хил. лв. банкова гаранция в полза на телекома. По неофициална информация фирмата е била сред кредиторите на футболния клуб „Левски“ със сума от порядъка на 650 хил. лв.

Буквално преди дни в „МТХ трейд“ има и нова промяна в собствеността – в края на август Сечкова прехвърля дела си на Боян Стойков. Той участва в още множество дружества, като в едно от тях е съдружник с майката на Данаил Генев. Извън това и Сечкова, и Генев притежават дялове в по още десетки дружества, предимно в сферата на недвижимите имоти и строителството.

При тази аморфна структура границата кое от всички тези и подобни владения е на посочените му собственици, кое на Сталийски и кое на Пеевски е размита. Но дори да не може да се очертаят точните параметри на бизнесите, империята вече изглежда голяма. А методите, с които расте – страховити, пише вестник Капитал.