Варненският писател Людмил Станев, който е и автор и водещ на предаването на Радио Варна „Морска гара“ е тазгодишният носител на литературната награда „Стоян Михайловски“. Присъждането на най-високото отличие на община Елена на талантливи български писатели и публицисти е с решение на Общинския съвет на сесия през януари и е във връзка с рождената дата на Стоян Михайловски – 7 януари.

Номинираният за почетния знак Людмил Станев, медик по образование и лекар във варненската „Спешна помощ“ е автор с остро сатирично перо, намерил достойно място в съвременната българска литература с книгите „Ненакърнимо“, „Малка нощна приказка“, „Неприятният татарин“, „По-малко“, „Няма такава книга“, „Приятели мои“, „Рязко“.

Късометражният игрален филм по негов сценарий „Концерт за кларинет и оркестър“ /2019 г./ получава специалната награда на кмета на Варна от XVIII фестивал на червенокръстките и здравни филми и първа награда на конкурса за късометражно кино „Синелибри 2019“.

Творчеството му включва над 500 авторски текста във вестници, сценарист и съсценарист е на „Как ще ги стигнем американците“, „Мармалад“ и ТV поредицата „Улицата“, „Измислици премислици“, „Клиника на третия етаж“ и филма „Малка нощна приказка“. Член е на Управителния съвет и редколегията на списание „Страница“.
С оригиналното си творчество, с мястото, което заема в съвременната българска литература, Людмил Станев е сред авторите и личностите, които безспорно могат да се нарекат продължители на делото на Стоян Михайловски, се посочва в мотивите за присъждането на наградата.

Отличието на Людмил Станев, който е майстор на късия разказ, ще бъде връчено на 24 май.

Новината за наградата, която получи – „Стоян Михайловски“, предизвика голяма радост сред твоите приятели и почитатели, които обичат да те четат. Как я възприемаш?

Подозирах, но не бях сигурен, изненадах се приятно. Но това е и малко задължаващо, защото той (Стоян Михайловски – бел.ред) не е случаен автор, плюс това е държавник, от възрожденски род от град Елена, известен в нашата история като народен будител. Стана ми приятно.

Зачетох се във формулировката на самата награда. Тя се дава за философско-морализаторска поезия и проза. Как се вписваш в нея?

По-скоро откъм посоката на сатирата, каквато има и Стоян Михайловски. Той е най-известен с басните си, но и с много други неща. Има доста богато творчество. Приемаме, че в този град разбират от литература и по-специално, колко трудно е да пишеш смешно и същевременно да не е глуповато.

На това го отдавам моето номиниране и удостояване, и се радвам, че има хора, които, извън стандартите, могат да видят и в друг вид текстове рационалната нишка.

Някои от реакциите от коментарите под новината бяха „най-после нещо смислено“. Смяташ ли, че по принцип наградите са девалвирали в съзнанието на масовия читател?

Специално за наградата „Стоян Михайловски“ не знам, но знам, че преди мен е бил удостоен Владо Зарев, а той е достойна компания. Просто някак си за литературните награди смятам, че се раздават по щатно разписание някакво. А аз винаги съм бил нестандартен и извън групировки и всякакви лобита. Така че още един успех за индивидуализма.

Ти имаш и други награди. Къде нареждаш тази?

Тази е до „Христо Данов“ и „Димитър Димов“. Много е важно и кой ги определя и също каква е компанията на носителите на наградите. Като бях млад повече ме вълнуваха наградите, сега не толкова много. Защото писането за мен е много любимо занимание и релаксация от тежката ми професия. Плюс това, доста от другите награди са задължаващи за някаква позиция към даващите наградата, а тук няма предварителни уговорки, така че всичко е чисто.

Пишеш ли сега нещо? В предишния ни разговор, когато издаде „Рязко“, ти каза, че някак си се изморяваш от изискването на читателите винаги да има резки обрати, абсурди, да е забавно.

Сега пиша детска книга, която ще стане на пиеса, а и още една пиеса…абсурдна. По принцип аз уважавам индивидуалността и тази политическа коректност ме притеснява и пък даже ме отвращава.

Защото как се пише сатира и абсурд с политическа коректност. Пиша си за себе си и като добият завършен вид нещата, ще ги издам.

В последните години доста поработихте с екипа на Петьо Желев и по някои късометражни филми. Продължава ли тази линия сега?

Сега за киното е малко по-трудничко, но се надявам тази година да направим още един късометражен филм със същия екип, имам идея. Ние ги прави за нас, но после участват във фестивали.

Променя ли се писането ти през последните години? Става ли по абсурдно, по-тъжно? В каква посока върви?

Абсурдът и тъгата не са такива антагонисти. Но малко се уморих. Има една турска поговорка – „На пиян да сипваш и на глух да пееш, файда няма“. Аз виждам какво е нивото, то е за едноклетъчни. Самото ми игрово желание в литературата и в това, което разказвам, няма как да бъде толкова максимално опростено, колкото е необходимо за телевизионните зрители и за тези, които следят шоу програми в кавички.

Така че по-скоро пиша за себе си и за определен брой приятели.

Чакаме книга.

(…) Книга – по-бавничко. Аз ходя на работа. Ходя на работа, защото не обичам да вися по някакви фондации, да се навеждам и да дебна някакви парички да ми подхвърлят отнякъде. По-достойно е човек да работи, да си изкарва пари, а изкуството, с което се занимава, да му едно хубаво високоинтелектуално хоби.

интервю на Светлана Вълкова

радио Варна