Сигнал до ЕК може да замрази сделката по продажбата на ЧЕЗ-България на българската фирма Еврохолд, която трябва да бъде финализирана в най-близко бъдеще. Очаква се проверка да започне и чешката прокуратура, която вече разследва продажбата на ТЕЦ – Варна и последващото й придобиване от Ахмед Доган от ЧЕЗ-България. В сигнала до Брюксел, който е изпратен и до някои чужди посолства в Прага се съобщава за промяна в текстове от договора, които нарушават законовата процедура. Повдига се също въпросът кой всъщност стои зад Еврохолд в тази сделка и каква е ролята на депутата от ДПС Делян Пеевски и премиера Бойко Борисов в цялата схема?

Съмненията идват от данните за инкасирани загуби на „Еврохолд България“ през 2020 г. Според медии дружеството е приключва деветмесечието на миналата година със загуба в размер на 13,5 млн. лв. В останалите три месеца до края на годината положението не се е подобрило. От което възниква логичният въпрос: Как Еврохолд ще изплати 335 млн евро за ЧЕЗ при положение, че е на загуба и коя финансова институция би финансирала такава мащабна сделка?

Най-големият проблем, според сигнала, обаче е посоченото нарушение на процедурата. Става дума за премахнатото в договора правило да не се прехвърлят акции от новия преобретител в следващите 5 години. Това е станало през ноември, според нашите източници. ЕС е въвел въпросното правило, известно като чл. 7.4, за да се предотвратят сделки с подставени лица и пране на пари като се гарантират 5 години, през които не могат да се правят неясни врътки, грубо казано. Около тази сделка витаят съмнения, че след подписването й 51% от акциите ще бъдат прехвърлени на други лица или фирми. Чии са те? Кой стои зад тях? Това не е ясно и сигурно ще бъде отричано, но слуховете вече сочат към имената на Пеевски и Борисов в качеството на инициатор и дал „зелена светлина“… Съществува дори версия, че Борисов не е подал оставка заради протестите през лятото именно, за да се случи тази и някои други сделки по желания от определени кръгове начин. Когато няма прозрачност – идват слуховете и различните версии, коментира за Фрог нюз експерт по темата с енергетиката. Той потвърди, че двете имена се свързват с въпросната сделка, като допълва, че след заканата на Борисов в онзи разговор с вице-премиера Томислав Дончев, изтекъл в медиите: „Иначе, раздуйте това, че вкарах така го вкарах… . АДФИ, товааа – КФН, това кафене по Еврохолд… на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене. Това е много важно!“ нещата по сделката са се променили радикално в посока купувачът да остане такъв формално.

Въпросителните са много. Например, коя финансова институция ще подкрепи купувача, при положение, че ще му трябват поне 335 млн евро за 61% от ЧЕЗ? Еврохолд обаче са длъжни да купят и останалата част до 100% за около още 200 млн евро. Това прави 535 млн евро или над 1 милиард лева. Към този сбор трябва да се прибавят и още около 115 млн евро за покриване на дълг на дружеството, който трябва да се рефинансира. Това прави 13 х EBITDA (оперативната печалба преди лихви, данъци и амортизации), което е колосална разлика, сравнена с възприетата средна за ЕС 3-4 х EBITDA.

Според експерти подобна разлика е неестествена и често означава пране на пари.

В началото на януари 2021 г. бе обявено, че Еврохолд купува електроразпределителното дружество ЧЕЗ Разпределение България АД и компанията за обществено снабдяване с електроенергия ЧЕЗ Електро България АД, както и 100% от акциите на лицензирания търговец на електроенергия ЧЕЗ Трейд България ЕАД, компанията за IT услуги – ЧЕЗ ИКТ България ЕАД, фотоволтаичния парк Фри Енерджи Проджект Орешец, дружеството за производство на електричество от биомаса – Бара Груп, и ЧЕЗ България ЕАД, която координира и управлява дейността на всички дружества на чешката група у нас. Цената е 335 млн евро.
Следващите стъпки по реализирането на сделката са подписването на договорите за финансиране и прехвърлянето на акциите. Финансирането щяло да бъде осигурено чрез собствени средства и заемен капитал от инвестиционни банки.

„Разрешителните от антимонополния орган и енергийния регулатор ни позволяват да пристъпим към финансирането и финализирането на сделката. Имаме подкрепата на глобални инвестиционни банки с богат опит в подобни сделки, които ще обезпечат необходимия заемен капитал. След завършване на придобиването ще работим за създаването на силна регионална ютилити компания,“ коментира Васил Стефанов, ръководител „Придобивания и сливания“ в „Еврохолд България“, цитиран от медиите.

В началото на годината ЧЕЗ получи одобрение и от Европейската комисия да продаде бизнеса си в съседна Румъния. Купувач е австралийската Macquarie Infrastructure and Real Assets (MIRA), а сделката се оценява на около 1 млрд. Евро. Продажбата се нуждае от одобрението на румънския Национален съвет по отбрана преди да бъде завършена.

В България такова одобрение, свързано с анализ на значението на сделката спрямо националната сигурност, не е искано и съответно не е получавано.

В сигнала до ЕК и чужди дипломатически мисии се споменава името на члена на Борда на директорите на ЧЕЗ в Прага Томаш Плескаш. Въпросният висш служител бил обект на проверка по казуса с продажбата на ТЕЦ-Варна. В някои среди се говори, че по тази сделка е реализирана и корупционна практика на стойност около 5 млн евро. Детайлите се изясняват в момента от чешки прокурори и раследващи органи.

Името на Плескаш се появява в български медии през 2013 г., когато по разпореждане на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров рапорежда проверка на енерго-рапределителните дружества ЕВН, Енерго-про и ЧЕЗ за евентуални нарушения. Тогава Плескач заявява, че глобата за ЧЕЗ е малка – 60 000 лв и е за дребни нарушения, които са отстранени много бързо.

Екип на Фрогнюз

художник Тони Ганчев – българска Матрьошка