Таня Петрова за втори път е част от гражданската квота в листата на ГЕРБ във Варна. Тя е трета в настоящата листа на коалицията ГЕРБ-СДС след водача проф. Костадин Ангелов и маестро Страцимир Павлов.

„Най-стратегическата, дългосрочна и безспорна инвестиция в бъдещето на обществото е доброто образование. Приоритет е и ще бъде образованието“, сподели за Varna24.bg Таня Петрова.

-Г-жо Петрова, вече имате богат опит като народен представител от Варна, кои бяха най-важните теми, по които работихте досега като депутат в Народното събрание?

-През последните 4 години НС и правителството на ГЕРБ извършиха дълбоки и успешни реформи в сектора, като за голяма част от тях успяхме да осигурим и политически консенсус, който да гарантира устойчивостта и дългосрочността им.

Увеличихме двойно учителските заплати спрямо 2017 г., с което променихме радикално социалния статус на учителската професия и я направихме по-привлекателна за младите хора. Образованието се осъществява до голяма степен по съвременна методика, в модерни кабинети. Имаме повече наука, повече практика, повече възможности за всяко дете според интересите и способностите му.

В училищата не се стимулират наказанията, скуката, механичното учене-без разбиране. Наред с това успяхме да върнем хиляди необхванати деца в клас и намалихме значително отпадането им от образователната система.

През изминалите години беше направено много за развитие на професионалното и дуалното образование и за влизането на бизнеса в училищата и в университетите. Образователната политика насърчава обучението на стратегически важни специалности от професии. Обобщено това са 51 защитени специалности от професии и 77 специалности с очакван недостиг от кадри на пазара на труда. Има ръст на приема по специалности от професионалните направления, свързани с компютърните и информационните технологии. Важно е да се подчертае, че всички обучавани ученици в паралелки с дуално обучение получават стипендии.

Ще продължим и надградим!

-Какви са целите и амбициите, набелязани в програмата на ГЕРБ-СДС в сферата на образованието в следващия мандат?

• И в следващия управленски мандат образованието, науката, културата и развитието на човешкия капитал ще бъдат сред основните ни приоритети.

Усилията ни в тази посока трябва да бъдат продължени със смели промени, които да гарантират образование, максимално съответстващо на нуждите на пазара на труда.

Ще затвърдим водената политика на увеличаваща се бюджетна подкрепа за сектора и ще повишим разходите за образование до 5% от БВП, в т.ч. като увеличим разходите за висше образование до 1% от БВП.

Хората в системата са ключът към по-добро образование. Ако имаме добри и мотивирани учители и преподаватели, ще имаме добро образование и ще живеем в проспериращо общество. Ангажираме се да увеличаваме възнагражденията в сектора с темп изпреварващ увеличението на средната заплата за страната, да поддържаме средните учителски заплати на ниво над 125 % от средните за страната и да повишим средната заплата във висшето образование до ниво от над 140 % от средната за страната.

В новата програма на ГЕРБ-СДС са заложени важни ангажименти като приоритетни инвестиции в създаването на условия за приобщаване на всяко едно дете в училище-или още по-модерна образователна инфраструктура, да се пресече възпроизводството на неграмотността от поколение на поколение и намалим отпадането от системата, да насърчим възпитателната работа включително и с родителите във всяко училище и детска градина, освобождаване от такси всички деца в предучилищна възраст, да продължим усилията за модернизиране на професионалното образование, което обучава и развива уменията на 21 век, а и е добра възможност за децата с риск от преждевременно отпадане от образователната система.Ще бъдат изградени 10 модерни студентски капмуса, ще се финансира изграждането на универсистетска школа за развитие на изкуствен интелект.

• Какво още трябва да се направи според вас, за да се повиши качеството на образователния процес?

Работим не за лесен образователен процес, а за качествен- за всяко дете. На фокус е приобщаващото образование – грижа за всеки ученик, за да получи най-доброто.

Затова се нуждаем от хора, с които да сме възможно най-открити. Да водиш истински разговори с хората изглежда много просто и очевидно, но се иска кураж и рискуване, знания и доверие.

България влезе в пандемията с видими образователни неравенства и натрупването на неефективности в процеса на учене създава предпоставки за различно качество в ученето и увеличаване на тези образователни неравенства – както хоризонтални, между отделните групи, така и вертикални, вътре в самите групи.

Качеството на образованието е понятие, натоварено с абстрактност. С други думи, поради многомерния му характер и липсата на ясна дефиниция, различните хора могат да имат различни разбирания.

За да се промени нещо, то трябва да се измери- за да знаем откъде тръгваме и да видим постигаме ли нещо.

-Каква е ролята на дигитализацията в сферата на образованието, къде е баланса между реалното и виртуално обучение?

За всеки е ясно, че присъственото обучение е несравнимо с изцяло онлайн образованието.

Ефективността се мери спрямо целта, а тя никога не е била дистанционното обучение да замести присъственото. От такава гледна точка, то не е ефективно. Но от гледна точка децата нищо да не правят, да стоят просто ей така, то е ефективно. Трябва да отчетем, че по-продължителен престой извън образователната система може да създаде една по-сериозна деангажираност, особено в ученици от определени уязвими групи.

Но при децата с висок социално-икономически и културен статус обучението вкъщи се осъществява от всякакви източници – родителите разговарят с децата си, мотивират ги, помагат им да учат. Цялата среда е подкрепяща ученето. За съжаление в други семейства не е така. За тези деца критична е ролята на учителя, това, което се случва в класната стая, на целия позитивен училищен климат, който може да въздейства.

Ако не се ангажират децата от уязвими групи и те не бъдат ефективно включени, ще има последствия, за преодоляването на които през следващите години ще трябват много повече усилия от нужните сега.

-Нужна ли е допълнителна квалификация на учителите в тази сфера, за да отговорят те на новите изисквания, предвид пандемията?

-При извънредните условия на работа във връзка с обучениието от разстояние в електронна среда, увереността на учителите в способностите им да работят с технологиите, да извличат полза и да постигат качество на преподаването, играе съществена роля за действителното им представяне и за постигането на резултати за учениците. Колкото по-висока е технологичната самоефикасност на учителите, толкова по-лесно се справят с организирането на процеса на преподаване и учене от разстояние в електронна среда и откриват повече възможности да експериментират с различни методи на преподаване. Технологичната самоефикасност на учителите се асоциира с по-висока мотивация, ангажираност и по-пълноценно учене на учениците. А за всичко това е необходима непрекъсната квалификация, която трябва да е преоритет в политиката на всяко училище. МОН задължително трябва да контролира този процес и особено качеството на услугите, защото държавата дава много пари за обучение и поддържаща квалификация на учителите.

-Какво още трябва да се направи, за да оправдае Варна титлата си „Град на знанието“?

• „Варна – Град на Знанието“ е инициатива на кмета на Община Варна Иван Портних, която има за цел дългосрочно развитие и трансформиране на икономическия профил на града чрез дигитални, иновативни и зелени решения. Обединяват се усилията на местната власт, бизнеса, образователния и научен сектор за реализиране на пълния потенциал на града. В края на 2020 г бе подписан Меморандум за сътрудничество и партньорство, в който участниците заявяват готовност да работят заедно за постигане на икономически растеж.

Тази кауза е подкрепена от цялата академична общност – от шестте университети във Варна

Образованието е приоритет №1 за Община Варна. И тази година в бюджета се отделят най-много средства за образование – 184,8 млн. лв., което е 38% от макрорамката. Увеличението е с 30,7 млн. лв. спрямо м.г.

Доверието на изпълнителната власт към Варна е голямо. И в резултат на това МС отпусна 31,2 млн. лв за изграждане на нови сгради и пристройки на 12 училища, ясли и детски градини.

-Имате едно много съществено предложение, което касае родителите на децата в детските ясли и градини, а именно, освобождаването от такси за посещение на децата, осъществимо ли е това и в какви срокове?

-След изграждането на новите детски градини и ясли ще бъдат открити нови 679 места. Варна е град, в който за всяко дете има място в детска градина и детска ясла.

Морската столица разполага с чудесна образователна инфраструктура, традиционно привлича таланти и успешно преориентира икономиката си към по-високата добавена стойност, стъпвайки на дигиталните умения и развойната дейност в корабоплаването, информатиката и медицината.

Силното образование на Варна и постоянният приток на млади хора са най-важното предимство на града. Близо 30 хил. са студентите в морската столица – разпределени в 6 университета, а размерът на „висшата“ икономика е над 450 млн. лв.;

Преплитането на наука и бизнес е ключов фактор, който оформя потенциала на община Варна.