Ицо Хазарта твърди, че бившата му съпруга не е търсила детето им в продължение на 4 години, а единственото съобщение, което е получила от нея, е било „Ти си много проста, Аделина. Трябваше да те хвърля на боклука, като те родих“.

Музикантът нариса дълъг коментар под интервю за родителското отчуждение, което съпругата му Диана Котева (40 г.) дава. Тя е собственик на счетоводна кантора и преводач към кралската полиция в Лондон.

„Истина е, че за всяко дете е изключително важен контактът и с двамата родители, затова никога не би ми хрумнало да отделя дъщеря ми от майка й. През 2006-а година Диана замина да живее в Лондон, а дъщеря ми Ади – на 2 години към този момент, остана да живее с мен, и така до ден днешен. Никога не съм я спирал да се вижда с майка си – ходила е десетки пъти при нея в Англия, както и в България. Има няколко факта, които Диана пропуска при всяко свое интервю – те са и основната причина за сегашната ситуация.

През 2013 година Диана каза на дъщеря ми, че е обидена, задето не иска да се премести при нея в Англия, след което спря да се обажда. 4 години. Да, цифрата не е сгрешена. Това продължи 4 (четири) години – време, в което и аз, и Ади правехме многократни опити да се свържем с нея, но без успех. За 4 години единственото съобщение, което Ади получи от нея, беше „Ти си много проста, Аделина. Трябваше да те хвърля на боклука, като те родих“.

Принудих се да заведа дело, защото 4 години не можехме да идем нито в Гърция, нито където и да било извън страната – нямахме декларация от майката. Две години детето и аз бяхме разпитвани от съдии, полицаи, психолози и социални работници. Накрая получихме решение на съда, което показваме на границата всеки път.

Моля хората, които са възмутени от мен, да прочетат внимателно следните редове. Десетки пъти съм писал на Диана с молба да се обади, за да й помогна да възстанови връзката си с Ади. Нейният отговор са интервюта – в ПИК, Галерия и т.н. Не съм ги коментирал, понеже вярвам, че такива теми са лични и мястото им не е в социални мрежи или медии. Проблемът не е, че някой ще ме напсува или обиди в коментар. Проблемът е, че детето ми седма година е влачено по съдилища, психолози и социлни работници, където всеки път се налага да обяснява едно и също – не, баща ми не ми забранява да виждам майка ми, просто тя години наред не ме потърси, а сега води дела срещу държавата и срещу баща ми, вместо да се обади и да се извини за всичко, което сътвори.

Благодарен съм на Диана за това, че е родила нашето дете. Смятам, че уважението към нея изисква да не коментирам действията й, както и нея самата. Моля авторите на подобни статии да имат милост към детето ми, а ако е възможно – и към фактите.“