Виждал съм два пъти Слави Трифонов. Първият път бяхме в кафе във Варна, заедно със Зуека, Камен Воденичаров и Август Попов. Слави ми направи отвратително впечатление с държането си. Тогава беше около 30 годишен, в апогея на славата си с Каналето. Той забеляза, че момиче от съседна маса го гледа, изправи се и извика: Ей, аз съм Слави Трифонов, ела при нас! Момичето се сконфузи и напусна заведението.

Вторият път, Слави беше дошъл с Хъшове във Варна и излъга мен и мои колеги, че ще ни даде интервю. В журналистическата ми практика, това е правил само Емил Кошлуков.

Не вярвам през годините наглата, нарцистична природа на Слави да е претърпяла катарзис. Според мен той е същият безпардонен тип от мутренските години и приятелството си с Васил Илиев. Промяната е /по-скоро мимикрията/, че умело прикрива простащината си със заучени фрази /измислени от сценаристите му/ и патриотични изблици.

Дълбоко в себе си, Слави е същият нахален хашлак, с огромно его – роб на прекомерните си амбиции, мачкащ достойнството на хората. Примери за това – колкото искате.

Гнусно ми е да описвам заиграванията му с политици /Доган, Първанов, М.Кунева, Г.Гергов/ и причините за разпадането на приятелството му с Бойко Борисов.

Когато Любен Дилов – син ги запознава им казва, че България е тясна и за двамата. Има предвид егото им. И излезе прав.

Според мен, меркантилната учиндолска психика на Слави не търпи развитие, а се втърдява с напредването на възрастта. Същото важи и за неговия авторитаризъм.

И на този човек българите дават шанс да управлява България?! Тежко и горко на патките, чиито глави ще шатнат!

Иво Югов

barometar.net