Тодор Петров е учител по география в столичната гимназия по фотография и полиграфия. Роден е на 9 февруари 1974 г. в София. От 19 години той събира автографи на български и световни известни личности. За момента колекцията му наброява близо 5000. Успява да се снима с Лейди Гага, Дженифър Лопес, Арнолд Шварценегер, Клаудия Шифър, Наоми Кембъл и още куп световни звезди.

В следващите редове пред „България Днес“, той разказва за срещите си със знаменитости, сред които и Мария Бакалова на кинофестивала в Кан.

• През изминалата седмица бяхте за първи път на кинофестивала в Кан. Какво видяхте?
• Първото ми впечатление бе, че нямаше толкова много звезди. Това може би беше най-слабият кинофестивал откъм звезди, на който съм присъствал поне в последните 10 години. Организацията също беше слаба, нямаше нито един компютър за медиите, всеки трябва да си носи своя техника. Това е мнението и на други журналисти, които присъстваха там. Успях да вляза и да се докосна толкова близо до известните чрез акредитация с помощта на приятели. Изпуснах първите три дни на фестивала, защото бях на работа, за мой лош късмет най-големите имена бяха през първите дни. Изпуснах Джоди Фостър, Мат Деймън, Анди Макдауъл, Даян Крюгер и Педро Алмодовар. За сметка на това срещнах също големи артисти като Шарън Стоун например и актьора, когото най-много исках да срещна и имах луд късмет да ми се случи – Оуен Уилсън. Успяхме да го хванем в едни подземни тунели, където организаторите опитват да ги изведат, за да нямат досег до журналисти и фенове. Той си заминаваше веднага след премиерата на филма му и само ние от цяла Франция имаме снимки с него и Шарън Стоун. Все пак не е малко постижение. Както и със Салма Хайек, само ние се добрахме до снимка с нея от всички присъстващи на кинофестивала.
• Успяхте да се видите и снимате с Мария Бакалова. Как ви се стори?
• Беше много трудно. Дори мога да кажа, че това беше най-трудната снимка на фестивала, колкото и странно да звучи. Очаквах го донякъде, тъй като горе-долу съм я срещал в София. Тя живееше във входа на една моя приятелка и оттогава ми е странна. От други журналисти разбрахме, че тя ще има интервю с българска медия в 10 часа и отидохме на място. Интервюто беше започнало, а тя недоволстваше, че има само българи на мястото. Беше с цял екип антураж, асистенти, мениджъри, включително и фризьорът на Парис Хилтън, които не даваха никой да се доближи до нея. Единствените медии, които отразиха нейното участие, бяха български телевизии и един украински гей сайт. Други медии не присъстваха. Със зверски мъки успяхме да се домогнем до снимка с нея. Целият антураж правеше всички възможно да не се случи снимката. Важно е да се отбележи, че нейната мениджърска компания е много добра, защото тя успя да се включи във „фотокол“ (събиране на големи звезди заедно за снимки – б.а.). Направиха изключение за нея, защото филмът, с който участва тя – „Жените наистина плачат“, e извън официалната програма, второстепенен и затова няма право на фотокол, но организаторите направиха огромен реверанс към нея. Дори за тези филми се минава през други странични входове и през един малък червен килим, както го наричаме ние – алтернативен.

Освен това снимките й с тоалета на „Луи Вюитон“ добиха широка популярност в най-големите модни сайтове, като нейна снимка влезе в топ 5 от кинофестивала. За жалост, когато ни видя, тъй като знае, че сме българи, изпадна в паника.

Същия следобед беше премиерата на този български филм, от който е и най-интересната случка. Залата беше полупразна и за да не изглежда така, бяха докарали масовка от французи, имаше и голяма българска група, нашенци, които живеят във Франция, които имаха голямо желание да видят, да се снимат и да разговарят с Бакалова. Дадоха ни и на нас безплатни билети. Обаче след края на филма Бакалова изпадна в паника и се затвори в тоалетната на киното. Организаторите на събитието накараха охраната да изкара със сила цялата публика от салона.

• Защо?
• По искане на мениджмънта на Бакалова, който не искал тя да се среща с почитатели, да говори, да дава снимки. Самата мениджърска фирма вероятно я принуждава да го направи. Но българите бяха много разочаровани, защото се надяваха да я доближат и да говорят с нея, а всъщност ни изгониха. Казахме на французите, които бяха на прожекцията, да опитат да се снимат с нея по-късно, те са я изчакали до хотела, но тя им е отказала. Бяха шокирани и питаха на каква се прави тази, при положение,че имат снимка с най-големите кинозвезди от фестивала. Майка й също беше там и й каза да ни обърне внимание, защото сме българи, но тя не пожела. Беше грозно да ни махнат така от залата, можеха да ни обяснят нормално. От всичко, което видях, мога да кажа, че това момиче не е готово да е звезда и за славата.
• Все пак, като се снимахте, успяхте ли да си кажете нещо?
• Казах й, че съм бил учител на нейната приятелка, певицата Мила Роберт. И тя ми отговори: „А, добре“. Това беше. На другия ден тя беше поканена на събитието „Амфар“, на което Шарън Стоун беше домакин, където също мениджърите й успяха да я позиционират добре, тъй като тя успя да попадне в голяма класация на топ 5 от най-добрите кадри за събитието.

По-късно една част от нашата група отиде пред хотела й да я чака, ние отидохме да чакаме други звезди. И неочаквано от този хотел излезе Нина Добрев, която не знаехме, че е там. После са стояли цяла нощ да чакат да се върнат, но не ги видели.

• Казахте, че организацията за фестивала е била слаба, защо?
• Да, но пък имаха зверски проверки заради вируса. Искаха всеки ден да се правят тестове за коронавирус, иначе не те пускат в голямото хале със звездите. Дори за публиката, която седи на оградите, искаха да имат тест за COVID. Разочарованието беше липсата на големи звезди, на предния фестивал присъстваха Леонардо ди Каприо, Марая Кери, Риана и др. Случайно видяхме на плажа Карим Бензема, настана голяма еуфория, ние се опитахме да го видим по-отблизо по частните плажове, но охраната му ни усети и видяхме само как влиза в колата.
• Кой е следващият голям форум, на който ще присъствате?
• През септември има Седмица на модата в Милано, въпреки че сигурно ще затягат мерките в Италия, а аз не искам да се ваксинирам. Исках да отида и до кинофестивала във Венеция.