Колкото и да се излагат от „Има такъв народ“, надеждите, че електоратът им ще се отметне от тях, са илюзорни. Само следващ, не толкова сприхав и по-харизматичен популист-шоумен може да измести Трифонов от сърцето на тези хора

Полезно е да си го повтарят всички, които тези дни, съвсем в духа на любимото пожелателно мислене, побързаха да сложат кръст на Слави Трифонов и неговия политически проект „Има такъв народ“. Да, през последните седмици „партията-фаворит на суверена“ (или по-точно на около 10 процента от електората) беше подложена на небивали медийни и форумски атаки. Шоуменът и сценаристите му най-сетне почувстваха какво е да си на топа на устата – при това още преди да са взели властта. Доскоро се държаха като класически ковидиоти, които са убедени, че нещо, което се случва на другите хора, няма да ги сполети. Но ето, че им се случи – Сульо и Пульо започнаха да упражняват остроумието си върху тях и кандидатите им за министри – по-често с пълно основание, но понякога и търсейки под вола теле.

Така е било открай време, но в последните години се засили неимоверно много заради избуяващите социални мрежи и псевдо-информирани сайтове: народът не обича някой да му се ежи по телевизора, без да конкретно да допринася за благоденствието му. Тепърва много политици и управляващи ще осъзнават феноменалното постижение на Борисов да се задържи толкова години на мушката на общественото мнение. Тези, които сега влизат в обувките му, не могат да изтраят дори няколко месеца там.

Конкретно Слави Трифонов и партията му ще се сблъскват и с още един очевиден факт, за който и тук сме писали неведнъж: когато поемаш отговорност за цяла държава, от тебе се изискват далеч повече неща от това да критикуваш, осмиваш и чертаеш абстрактно светло бъдеще – изисква се да управляваш с помощта на конкретни хора, поставени на конкретни административни позиции – министри, зам.министри, шефове на държавни агенции, депутати, кметове, общински съветници. Това са не стотици, а хиляди хора, които трябва да намериш отнякъде – с кастинг, на бензиностанция или по друг начин, да ги назначиш и да поемеш риска с миналото си и с поведението си тези хора постоянно да хвърлят петна върху твоя личен и неопетнен образ.

Досегашните изкарани на светло кандидатури на ИТН, ако не броим може би парламентарната шефка Ива Митева и оттегления кандидат-премиер Николай Василев, почти без изключение са пародийни фигури, карикатури. Хора, вече надскочили в пъти своето ниво на компетентност. Семпли умове и характери, които тепърва ще сричат азбуката на политиката и държавното управление.

Не че и други такива не са се домогвали до властта – домогвали са се и са се учили в движение да управляват. Но тогава прагът на търпимост е бил значително по-висок, а летвата на очакванията – значително по-ниска. Сега обществото ни въобще няма да има нервите да даде шанс на такива хора да се упражняват на негов гръб. Сега резултатите се очакват веднага, иначе палатките са готови за разпъване на „Орлов мост“. Спонсори за закупуването им винаги ще се намерят – я някой изгнаник, я някой арестант, я някой задкулисен розовобузест кукловод.

Но повечето хора – по-точно 90 на сто от електората – никога не са и имали надежди, че Слави Трифонов ще съумее да управлява ефикасно. Че ще менажира мъдро и с успех цяла държава така, както е менажирал един бенд, актьорска трупа и балетен състав. Това обаче не означава, че собствените му почитатели (около 650 000 души) ще се откажат от него току-така. Тяхната ценностна система просто е различна и ефективността на политическата дейност е последното нещо, което ги вълнува. В техните очи новоизлюпеният пишман-политик Слави не е важен – за тях той е преди всичко шоуменът, изпял „Няма такава държава“ и че е време някой да изхвърли боклука. И такъв ще си остане в техните очи.

Потребността на определен тип народни маси (нека не ги наричаме лумпен-пролетариат, въпреки че доста добре се вписват в този термин) от лидер с артистични заложби, който има таланта да се плези и показва среден пръст, е неутолима и дори нарастваща. Роди я новото време, новата епоха на шестващата световна глупост. В почти всяка държава вече има по един такъв политик – нужно ли е да ги изброяваме?

В България Слави Трифонов не е нито пионер в този жанр, нито ще бъде последният мохикан в него. Засега обаче негова алтернатива извън нискоинтелигентната сбирщина „Има такъв народ“ не се очертава. Може би се е родила, може би е в зародиш, може би вече води там някъде свое предаване, ютюб-канал, аудио-подкаст или инстаграм-акаунт, но още е твърде далеч от момента, в който ще бъде припозната. Докато не се появи нов шоумен с безпардонния популизъм на Трифонов, нов разказвач на вицове с татуси, рокерско яке или друго, по-модерно хоби (дишане на газ от балони, пушене на наргиле, търкане на талончета или нещо подобно), той ще продължава да бъде избраник на около половин милион българи. Техния социален профил вече е що-годе очертан. Може би тепърва в политическите лаборатории ще се създават негови клонинги, предначертани да оберат поне част от неговите избиратели.

До този момент обаче няма да се стигне толкова скоро и толкова лесно. Затова и пожелателното мислене на всички, които вече злорадстват, слушайки подигравките към Слави, Станев и Хаджи Тошко, и слюноотделят, смятайки ги за обречени, е глупост, равносилна на тази да си избирател на ИТН. Класически пример за късогледство и втораченост в собствените носове. Колкото и дълги да са те, това не може да бъде оправдание.

Георги Неделчев
georginedelchev.com