Крушата кротко зрееше на дървото. Срещу нея се мъдреше презряла вишна. Тя беше ферментирала и беше станала пияна вишна.

• Ей, зелена крушо! Кога ще падаш? – провикна се пияната вишна.

В този миг духна вятър и пияната вишна падна от дървото. Тя нямаше време да изтрезнее,защото върху нея мина човек и я стъпка.

Крушата погледна отгоре стъпканата пияна вишна и продължи спокойно да зрее.

Така е и с хората – някои узряват по-бързо, после ферментират и си отиват, други цял живот зреят и си остават зелени круши.

Иво Югов