Няма какво да се лъжем – повечето хора са алчни, плиткоумни идиоти. С малките си мозъчета, те си мислят, че са по-умни от живота. Измислят хиляди номера, за да надхитрят другите хора и накрая разбират, че те са надхитрените. Никой не е по-голям от великата, справедлива сила, която въздава справедливост. В края на живота на всеки идиот, демон и духовен канибал – маската пада. И виждаме истинското му лице – жалко, опърпано и сбръчкано от преструвки.

На някои маската пада по-рано. Имах познат, който в продължение на година успя да ме заблуди за истинската си същност на интересаджия. И когато го притиснах и маската му падна – видях уплашено животинче, което в стремежа си да оцелее е готово на всичко. Съжалявам подобни примитивни същества, но ако ги оставиш по-дълго в живота си – ще смучат от теб, като пиявици. Те са ненаситни за чужда кръв. Те искат да те обсебят, да те овъртолят в тънките си мрежи и като гладни паяци да те изкормят. Развих непоносимост към идиотите, дори ако видя някой в далечината леко потръпвам – знам, че зад благата му външност се крие демон.

Понякога цапардосвам демоните по празните глави. Преди години имах една любовница – къдрав, тънкоуст демон, който си беше наумил да ме превърне в интериор в скапания си живот. И първите няколко месеца успя, до момента в който пробучих еснафското й сърце. При жестокото набиване на алчната й глава тя изхленчи, че съм й дал добър урок. Значи така?! Трябва да играеш по правилата на канибалите, за да те разберат. Ако бях оставил този демон да управлява живота ми, щях да се превърна в скалп от неговата колекция, ненужен атрибут, който да размята през годините. Дали тази тъпа патка е научила урока си не ме интересува, но има много такива патки, които объркват живота на наивни мъже, не виждали вагина през живота си.
Когато човек има време и желание може да отстрелва демоните. С техните оръжия, на техен терен, където се чувстват силни. Но по разумно е да стои на брега на реката и да гледа как труповете им вървят надолу по течението. Това правя. Търпението ми по отношение на демоните и канибалите е безгранично. Мога да ги чакам цял живот да пропаднат в дупките, изкопани от тяхната алчност. Но и това е досадно занимание, заради което запълвам времето си като откривам ЧОВЕЦИ. Не е лесно, но си струва да се опита в този жалък, меркантилен, алчен, материален свят.

Удоволствието е сравнимо с рецитал на Евтушенко, картините на Ван Гог, филм на Фелини или спектакъл на Теди Москов.

Иво Югов

barometar.net