Резултатите от тези избори са на път да превърнат България в република с президентско управление. Това е очевидният извод от всичко, което се случи в страната на 14 ноември. Случва се без да се променя Конституцията, без да се прави референдум, без официалното одобрение на външните ни партньори, без одобрението на парламента или на Конституционния съд. Случва се на практика, и то пред очите ни. Румен Радев е човек на действието, а не на мисълта. Той упорито преследваше своята цел с всякакви средства, и е на път да направи републиката президентска, използвайки главния инструмент във византийската традиция –коварството

Защо ако Радев победи на балотажа, вече няма да живеем в парламентарна, а в президентска република? Ето ви и аргументите:

Първи факт

През времето на своя мандат в президентството, Радев превърна тази институция в независима, самостоятелна власт, опозиция на изпълнителната, на парламентарната и на съдебната власти. Президентството вече не е церемониална, а политическа институция, с претенция за лидерство, което конституцията не и е отредила, но което тя си приписва заради мажоритарния вот. Новата дефиниция на тази власт е алтернатива на самата парламентарна демокрация – еднолично, авторитарно управление с твърда ръка, което решава кризи без говорилнята в парламента. Това харесва на мнозинството от българите. С гласа си за него на втория тур, това мнозинство ще потвърди, че той може да иска оставка на всяко правителства, да сменя магистрати в съдебната система и дори да притиска парламента, когато партиите в него не му харесват. Тази нова президентска роля прави от Радев опасен авторитарен фактор за всяко правителство, и за всеки парламент.

Втори факт

В настоящия 47- ми парламент, от седемте партии, които намериха място в него, само две не са под контрола на президента. Най-силно зависима от Радев е ПП Продължаваме промяната, чиито лидери са му лично задължени за своята кариера. Освен това 90% от електората на този политически проект стои зад президента. В БСП 92% от членовете на партията подкрепят Радев, макар че червените лидери не са от неговите любимци. От симпатизантите на Демократична България над 50% гласуват за Радев, а не за кандидата на партията Лозан Панов. 60% от избирателите на Има такъв народ също са изцяло зад Радев, а новата партия Възраждане, поради проруския си профил, скоро ще се окаже също в президентското войнство. С толкова голям контрол върху партиите, Радев е безалтернативен лидер на следващото парламентарно мнозинство. Това ще му осигури контрол и върху законодателната власт, което със сигурност той ще се опита да използва за промяна на конституцията. Неговото признание, че има проект в чекмеджето си е достатъчно указание за амбициите му в тази посока.

Трети факт

Както изглежда, следващите министри в редовно коалиционно правителство ще са от партии под контрола на Радев, като бъдещия премиер ще му е лично задължен за своята кариера. Лесно е да се предвиди, че неопитният и непознаващ политическата сцена нов премиер ще зависи много от съветите, а може би и от нарежданията на своя патрон Радев. През контрола върху премиера, президентът може да превърне бъдещо редовно правителство в трето служебно, назначено от него самия. Думата му при избора на министри очевидно ще бъде решаваща, а при конфликтна ситуация с изпълнителната власт, Радев ще има на своя страна електората, който разпознава като лидер на „президентската партия” него, а не Кирил Петков. Това е огромно предимство, което на практика превръща президента и в патрон на изпълнителната власт.
Как стигнахме до ръба на тази пропаст – президентската република, без законодателни промени и без някой да ни пита искаме ли или не?
Първата причина е, че Радев беше подценен от партиите, които искаха да го използват като инструмент в своите политически битки. Благодарение на ГЕРБ, на ДПС, на БСП, на ДБ, на ИТН и на ИБГНИ, Радев се превърна в мощна политическа фигура, която на свой ред употреби конфликтите между тези партии, както и глупостта на техните лидери, като инструмент за овладяване на цялата власт в страната. Той успешно се позиционира хем като тяхна алтернатива, хем като техен съюзник, без който те не могат да решат противоречията помежду си. Освен това с популизъм той спечели достатъчно мажоритарна подкрепа, за да изглежда като алтернатива на многопартийната демокрация. Другата съществена причина е, че Радев ловко използва за лични цели и двете основни посолства в София – американското и руското.

За руснаците той е позициониран като дългосрочен геополитически проект, който да върне България в руската сфера на влияние, изваждайки я от НАТО и ЕС. За американското посолство Радев беше временен, но ценен партньор, който трябваше да свали несговорчивия по въпросите за Македония и Турски поток Борисов, и да осигури стабилност и геополитическа лоялност при прехода към ново управление. Така Радев се оказа еднакво ценен и за двете сили, а това му даде шанс да се докаже като търсен фактор на международната сцена
Кое от двете посолства спечели повече от съюза с него? Разбира се руското, което има дългосрочни цели и е на път да ги осъществи!

Защо американците загубиха?

Едното конспиративно обяснение е, че е направена нова геополитическа сделка, според която България трябва да се върне в руската сфера на влияние. Това очевидно не е възможно с президент като Байдън и в новата студена война, която на практика се води с Русия.
По-логично е другото обяснение –американското посолство е направило фатални грешки в подкрепата си за Радев. Ще рече – американците просто бяха надхитрени от новите византийци…
До балотажа в неделя остават няколко дни.
На път сме след него да поставим под въпрос всичко, което толкова трудно завоювахме като парламентарна република – конституцията, демокрацията, отворените граници, гражданските права, правата на малцинствата, членството в ЕС и в НАТО.
Ако Радев спечели балотажа, няма защо да се сърдим на посолствата, на маргиналите или на самия Радев. Вината ще е само в нас и в никой друг!

Димитър Попов
faktor.bg